• Слово на Вазген Авагян, произнесено пред Световния събор на руснаците, Москва, 23 януари 2015 г.
Аз съм икономист и ще говоря с езика на икономиката, макар той да е труден за възприемане, но пък ни дава неоспорими аргументи срещу нашите врагове. Една от базовите математически формули на икономиката е следната: „Система от няколко елемента не може да съществува, ако един от елементите има тенденция към безкрайно разширение“. Мисля, че смисълът е ясен: ако нещо се разширява безгранично, то поглъща или изтласква всички останали елементи. Ако по никакъв начин и с нищо не ограничаваме доходите на човека – нечий личен доход в крайна сметка може да погълне всеобщия доход.
Това покрай другото е формулата и на онкологичните заболявания, на рака, но и формула на съвременната световна либерално-конкурентна пазарна икономика. И на базово математическо равнище показва, че такъв икономически модел е несъвместим с живота на човечеството.
В днешно време икономиката на човечеството е болна от рак! Това е неизлечима болест и единственото лекарство срещу нея е Русия.
Ескалация за поглъщане на всичко и всички
Ще се позова на данни, посочени от британския институт “Oxfam”: през 2016 г. съвкупното състояние на 1% от най-богатите хора в света за пръв път в историята ще надхвърли съвкупното състояние на останалите 99 % от земните жители. Подчертавам – това са данни на британски, а не на руски или арменски учени. Те показват, че от един елемент се извършва изтласкване и поглъщане на цялата съвкупност (99%) от елементи, съставляващи човечеството.
Не става дума просто за това, че силните изяждат слабите; става дума за безкраен процес, в който силните изяждат слабите, най-силните – просто силните, неимоверно силните – просто най-силните и така нататък.
Този процес не проявява вътрешни тенденции към забавяне – напротив, всичките му тенденции са насочени към ескалация за поглъщане на всичко и всички. Може да се каже така: ако вие още не сте изядени от световната финансова олигархия – не значи, че сте защитени, просто още не ви е дошъл редът.
Говорим за чудовищно криминалната постсъветска приватизация в страните на ОНД; но нали аналогична приватизация се извърши по целия свят – и в САЩ, и в Англия, и навсякъде. Извършва се изтласкващо разширение на елемента „1 %“, а от живота се изтласкват елементите „99 %“.
В какво състояние трябва да са мозъците на преобладаващата част от хорското мнозинство, та то да позволява да бъде изяждано от нищожното малцинство? Единствено в състояние на тотална промитост, на дълбок маразъм (слабоумие).
Медицинското определение за маразъм (слабоумие) е като за крайно изтощение на умствените сили у човека, след което той вече не е в състояние да съществува самостоятелно, без опека и патронаж. Такива опека и патронаж предлагат на човечеството човекоядци.
Световният маразъм
Русия – като цивилизация, а не като власт и правителство – въплъщава научно-рационалните и последователно-логическите подходи към живота.
Стремежът животът да се гради с акцент върху науката, върху знанията, е обратната страна на изконния руски стремеж към справедливост. Та нали справедливостта е сакрализирана рационалност. В трудовете си много съм говорил за изтъкнати руски математици, инженери, за строителството на социализма в Русия като за един от човешките опити да се постигне в реалния живот научна организация на икономиката.
Самото понятие държавно планиране предполага по дефиниция, че икономиката се управлява от човешкия разум, а не от сляпата стихия.
Световният маразъм (световното слабоумие) не се нуждае от това. Силите на световния маразъм (световното слабоумие) биха искали икономиката да се управлява само и единствено от груби инстинкти, от интуитивни изблици, от невиждан ирационализъм, от произвола на могъществени волунтаристи.
Световният маразъм би искал в икономиката никой да не се отчита пред никого, в нея да се вихрят само слепи стихии. Зад това прозира отчетливият стремеж да се направи така, че да няма отчет и контрол спрямо финансовите „факири”, тайното никога да не стане явно.
Защо?
Ами защото техните дела и постъпки са чудовищни, те са нелепи от гледна точка на здравия разум и обикновения морал и мнозинството от хората никога няма да се съгласят с тях, ако в една или друга форма до това мнозинство се допитат.
Затова мнозинството (99 %) системно и съзнателно го вкарват в състояние на световен маразъм, свързан с ерозия на всички институции за контрол на финансовите потоци. Първа жертва на тази ерозия стана представителната демокрация – открай време фиктивна, но в момента изродила се до напълно куха карнавална клоунада. Същината на тази клоунада е: нищо нерешаващите маси да избират със скандали и махленски свади нищо нерешаващи представители, в крайна сметка непредставящи никого и нямащи никакви права.
Популярната сред либералите идея „властта да се отдели от собствениците”, в действителност означава отделяне на рудиментите на народното представителство от реалната власт и реалното разпределение на благата (което е същността на реалната власт).
Нека отбележим, че този 1 % от населението, съсредоточил в ръцете си всичките пари на планетата, от никого никога и никъде не е бил избиран, а управлява пожизнено и наследствено и в крайна сметка решава всичко.
Но тогава какво представлява имитационната клоунада на избори на Запад? Проява на все същия планетарен маразъм, за който говоря, породен от рака, поразил организма на световната икономика.
Маразмът в мисленето е ракова метастаза, избълвана от безумно нарастващата клетъчна маса на финансовия тумор на световното стопанство.
Ярък пример за това е Украйна. В Украйна руският народ (не казвам „руската държава”, понеже тя заема странна и двойнствена позиция) се сблъска с най-ярко изразените и най-западналите прояви на маразма в мисленето. На руския народ му противостоят в буквалния смисъл на думата маразматици и слабоумни елементи, лишени от способността за логически действия, нямащи си и представа за своята националност, неразбиращи опасността от олигархията (особено от еврейската олигархия, ще го подчертая), които не са в състояние да анализират опита на страните, вече изпитали върху себе си и евроинтеграцията, и реформите, налагани от МВФ.
Неспособните за умозаключения маразматици подменят механизмите на извода с механизмите на папагалското повтаряне. Те безмозъчно повтарят всичко, което им кажат техните канибали, без да могат дори да забележат, а какво остава – да оценят факта, че същите тези „ментори” вече ги ръфат с пълна сила.
Разбира се, руският народ воюва не с Украйна и с украинците, родени в нея. Украйна е само бойното поле, върху което световният маразъм се мъчи чрез тълпите слабоумни зомбита и биороботи да стъпче кълновете на всяка рационалност, всяка логика, всяка научноизследователска методология, всяка проява на ум с научна, критическа насоченост.
Метастазите на раковия тумор
на финансовата олигархия, тръгнали от стомаха на човечеството, са обхванали и мозъка му.
Вече виждаме резултатите от това: огромен брой хора проявяват самоубийствена неспособност да мислят и анализират, мисловният процес се е превърнал в разпокъсан и инфантилно-емоционален рудимент за реагиране на заобикалящия свят. Руският народ, народът с усмивката на Гагарин, с високото чело на Вернадски, със скърбящите очи на Достоевски и бодливата брада на Менделеев е „пречка отдясно” за световния маразъм. Руският народ пречи колесницата на онази лудница, в която световният ирационализъм се мъчи да превърне цялото човечество, да мине необезпокоявана. Омразата на тези сили към всеки опит за научно, рационално разпределяне на благата (т.е., към социализма) се прехвърля върху руския народ. В него те виждат главния „разпространител” на „неудобни” въпроси и знания, неприятни за бандата паразити.
Господстващият в света ирационализъм е враг на всяка култура, но преди всичко – на духовната култура. Това си проличава ясно по нарастващата нищета на учените, писателите, философите – съпоставена с относителното благополучие на певци и танцьори, както и с безпрецедентното процъфтяване на спортистите. Налице е посланието „под секрет – до целия свят” – от либералите към човечеството. И то звучи така: „скачай и рипай колкото си искаш, но да мислиш – да не си посмял!”
Попитахте ме
кои са приятелите на Русия?
Неслучайно в съвременния свят те са представители на леви партии, носители на идеите на социализма. Но защо наред с левите за Русия се обявяват и десни партии?
Ами защото на десните, като например на семейство Льо Пен във Франция, също са им скъпи традициите на културата, на логическия рационализъм, на академичната научност. Както работниците от левите партии, така и аристокрацията от десните партии не искат да се разделят с мозъка си. По въпроса за рационализма класовите противоречия се заличават – да се превърне в уригващ се и пърдящ пред хората човекоядец-дебил в американски стил (стила на Шрек) не иска нито шлосерът от гаража, нито графът в родовото си имение.
Всичките привърженици на рационализма са или вече реални, или потенциални приятели на Русия. Всички, за които изследването се прави преди извода, са ужасени от заявленията на световния елит за сваления „Боинг”, за автобуса край Волноваха и т. н. Те може и да не симпатизират на Русия, може дори да мразят руснаците, но като рационалисти настояват за спазване на базовото правило: няма извод без предварителен анализ!
Сянко, знай си мястото!
Световният маразъм се мъчи да натрапи на планетата друг принцип: първо се правят необходимите на бандата от паразити изводи, а после, със задна дата, според тях се нагаждат анализите, разследванията, изследванията и наказателните мерки.
Нужно ли е да казваме, че такъв един принцип (ярко проявил се и по въпроса за сваления „Боинг”, и по случая Волноваха) олицетворява края на рационализма като явление и тържествуването на лют, безочлив волунтаризъм. На волунтаризъм, когато се нагаждат не капризите според реалността, а се прави опит реалността да се нагоди според капризите...
Опирайки се на примитивния родово-племенен трибализъм на украинството и раннофеодалната военна демокрация на укро-племената, световният маразъм е планирал именно на украинска почва да приключи с обективната реалност и да подмени природата, битието, естеството с волята и прищевките на Ротшилдовци и Рокфелеровци.
Примерно, легализирането на еднополовите бракове, осиновяването на деца от содомити вече не е просто содомия. Това е нещо повече от содомия: то е не само извратено удовлетворяване на половия нагон, а опит напълно, докрай да се потъпче естеството на биологическо равнище. Те казват на човечеството: ние стоим над природата и вселената! Природата ви е създала разнополови, а ние ще ви направим еднополови! Природата е предвидила власт на мнозинството над малцинството, а ние ще направим обратното!
Ние – казва отгледаната от сионизма банда – ще направим годините със слаба реколта сити, а другите, със силна реколта – гладни, за да разберете, че пред нас природата не струва нищо!
Ние ще ви отнемем децата, преодолявайки привличането на древния, първобитен родителски инстинкт!
Ние ще ви докараме до ръба на пропастта, до тъмата и небитието – и вие ще тръгнете, пренебрегнали древния, първобитен инстинкт за самосъхранение!
Това е страшно, приятели, но тъкмо в това е големият потенциал на руското влияние.
Приятели на Русия са всички онези хора по света, които не желаят (и се боят) „факирите” да възтържествуват над реалността.
Приятели на Русия са всички, които отхвърлят кафкианската фантасмагория за „самодържавието на сенките”.
Всички, които се стремят да кажат на сянката: „Сянко, знай си мястото!” – днес са привлечени от Русия и руския свят.
Сатанизмът - като ключ на брава
Не мога да премълча и още един бездънен източник на русофобия в света: тъмната духовност на инферналните култове. Разбира се, ние с вас сме в правото си да не вярваме в сатаната, но сме длъжни да отчитаме факта, че сатанистите вярват в него! И е факт, че американците са пишели върху бомбите, които хвърляха над Сърбия „Честит Великден!” И е факт, че укрофашистите обвързаха графика си за бомбардиране на руски градове с календара на православните празници!
Не се наемам да твърдя, че сатаната съществува, но че съществуват сатанисти – си залагам главата. И когато ми натрапват табелката „Аз съм Шарли”, това означава, че не друг, а именно аз съм длъжен да поема личната отговорност за гнусните карикатури на пророците от различни религии, да изобразявам християнската Троица във вид на хомосексуалисти и т.н.
Кой може да налага на човека такъв избор? Атеистът? Не мисля. Ние живяхме в атеистична страна – в нея (при всички крайности) още през 1931 г. е била забранена театрална постановка с официалната мотивировка, че „оскърбява чувствата на православните вярващи” (тази информация черпя от публикуваните в наше време дневници на жената на М.А. Булгаков).
Това, което налага на французите движението „Аз съм Шарли”, не е атеизъм и още по-малко е католицизъм. Това е сатанизъм.
Призовавам всички да разберат, включително и атеистите – не бива да се подценява мощта и влиянието на „черната” инфернална антидуховност. Тя съществува и също като светлата, възвишената, притежава способността да вдъхновява, да задвижва, да въплъщава. Тя също придава смисъл на човешкия живот: макар и извратен, чудовищен, но коренно различен от пълното безсмислие на преживната твар. Сатанизмът пасва на либерализма (с неговата лъжлива, ирационална, вопиющо несправедлива икономика) като ключ на брава. И ако на някой представител на либерализма му хрумне да си търси религия, която да му е по сърце и според делата му – той няма да се спре в целия спектър на световните религии на нищо друго освен на сатанизма. Ако не за друго, то защото всички световни религии с изключение на сатанизма категорично осъждат нещата, които той върши и начина, по който живее.
Човекът като екологичен баласт
Сатанизмът и подобните нему инфернални култове (изискващи кръв и човешки жертвоприношения) изживяват своя ренесанс в хранителния бульон на един свят, в който вече не е на почит човешкият живот, където в човека виждат „екологичен баласт”, а програмите за намаляване на населението са се превърнали (у западния елит) в натрапчиви мании. Ренесансът на сатанизма протича в условията на криза на традиционните религии и изобщо на Традицията като начин на живот, в условията на агресивно-конкурентен модернизъм, представящ живота като „борба за съществуване” и маразматично игнориращ решаващата роля на симбиозата, на биологичната коеволюция. В последна сметка, ренесансът на сатанизма като напълно определена философия и метафизика протича в условия, когато нищожното малцинство си е наумило да вземе всичките пари (а значи и целия живот) на огромното мнозинство. А огромното мнозинство не може да окаже съпротива, защото е изпаднало или по-точно е вкарано в състояние на пълен маразъм.
Цялата чудовищност на сатанизма и демонизма не отменя факта, че те дават цялостната картина на света и на отношенията в него, формират определени общи, универсални принципи. Механистичният, лишен от вяра модернизъм на 20 век не можеше да даде нищо подобно – той само раздробяваше и усложняваше картината на света, без да е способен да я опрости, обобщи и приведе към общ знаменател. Колкото и да е ужасно – тази празнина пред очите ни запълва сатанизмът, анализиращ социалната практика и обобщаващ я като сбор от универсалии.
Механицизмът не можеше да обясни света, а сатанизмът го обяснява най-общо като единно явление, а не като несвързан куп от разнородни явления. И най-страшното е, че сатанизмът обяснява именно съвременния свят, че намира постоянно потвърждение в практиката на съвременния човек.
Русия срещу “черната библия”
Като преграда по пътя на световния сатанизъм е застанала Русия.
Това не се случва за пръв път: историята ни напомня, че нашествието на Наполеон е било шествие на тържествуващия Содом. Развратените от революцията французи са изнасилвали момчета, а църквите са превръщали в конюшни.
Нашествието на Хитлер е носело напълно доказани и добре описани инфернално-окултни корени. Преди Хитлер, по време на Първата световна война, Сърбия е била изобразявана като въшка върху мантията на руския цар с кръст на гърба. Царската корона е била увенчана с кръст, но враговете му на карикатурите не са притежавали никаква религиозна атрибутика...
Според точния израз на покойния Игор Талков Русия „дразни силите на злото” и често ги докарва до истерия.
Днес когато ме питат не се ли срамувам като жител на Армения толкова да прехвалвам Русия? – аз отговарям на въпроса с въпрос: „А вие бихте ли искали сатанизмът да възтържествува в целия свят?” Казват ми: „Какъв сатанизъм?” А пък аз отвръщам: обществото на крайното себелюбие, на егоизма, стигащ до нарцисизъм (главната заповед на „Черната библия” е „Обичай себе си!”) и на обърнатите наопаки религиозни заповеди:
• Убивай (либералната икономика е изградена върху войни и аборти)
• Кради (либералната икономика се гради върху приватизации, инфлации, девалвации и просто върху груба експроприация на масите)
• Прелюбодействай (мисля, че тук всичко е ясно)
• Не почитай баща си и майка си (масовото изпращане на родителите в домове за престарели започна именно от либералната икономика)
• Прави си кумир (Западът се занимава само с това)
• Богохулствай („Аз съм Шарли” и други подобни)
• Лъжесвидетелствай против ближния си (боингът и Волноваха са последните ярки примери за това)
• Пожелавай дома на ближния си, жената на ближния си и т. н. (Завистта и шмекеруването са двигател на либералната икономика).
От всички заповеди на забравения Бог бандата на сионистите е оставила само почитта към съботния ден, и то, според мен, както се казва, „за майтап”.
Черната духовност на инферналните практики претендира да държи монопола по „обслужване” духовните нужди на човечеството. Всички, които днес не искат това, са обективни приятели на Русия.
Казано накратко – приятелите на Русия се делят на две основни категории. Едните са рационалистите, желаещи да запазят логиката и последователността на мисленето, научността, академизма. Другите – традиционалистите, желаещи да съхранят заветите на миналото, преданията и заповедите, свещените реликви на човешката душа. Подобно съчетание е рядко срещано и нетипично.
Но то се е формирало под натиска на маразматичните гримаси на световния елит и сатанизма – формирало се е в Русия, с Русия и за Русия.
Както казваха преди, приятелите на Русия – това е цялото прогресивно човечество...
С тези думи бих искал и да завърша.
Вазген Липаритович
АВАГЯН
“Экономика и мы”, 27.01.2015 г.
