Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 4 (2015) БЪЛГАРСКАТА АЛТЕРНАТИВА НА „ЗОНАТА НА ЗДРАЧА“

БЪЛГАРСКАТА АЛТЕРНАТИВА НА „ЗОНАТА НА ЗДРАЧА“

Е-поща Печат PDF

• Светът в точката на сингулярност* и духовно-интелектуалната революция

Днес светът се намира в преломна епоха. Но това не е просто обикновен прелом. Става дума за гигантска цивилизационна промяна, свързана по множество начини с мащабните технологически, социално-икономически, политически, геополитически, геоикономически, социо-културни и прочее промени. Нека да се опитаме да изброим основните от тях:

Светът е пред нова технико-технологична революция, предполагаща нови енергийни източници, нови материали, абсолютно иновативни производи, внасящи качествени изменения в производствено-икономическия и потребителски живот на човечеството.

Всичко това може да бъде наречено настъпване на нов технологичен начин на производство, който засега няма точно наименование – наричат го „постиндустриален“, „информационен“ и т.н. Засега обаче, поради факта, че процесът на формиране на този нов технологичен начин на производство е все още в самото си начало, има много неясни и неразбираеми неща;

• В социално-икономическата област ставаме свидетели на изчерпването на днешната „неолиберална фаза“ на капитализма, която е вероятно да е последната капиталистическа фаза. Пред нас е изискването за социализация на обществените форми в някакъв различен от познатия ни от времето на „държавния социализъм“ модел на социализация. Но какъв ще бъде този модел, е трудно прогнозируемо;

• В геоикономически план се осъществяват „тектонични промени“. Ставаме свидетели на „залеза“ на Запада и връщане на Изтока в лицето на Китай, Индия, Русия, Индонезия, Иран и други в качеството на „стопански локомотив“ на човечеството. Обаче тази тектонична промяна е съвсем несигурно дали и как ще се осъществи, а и доколко е възможна. Мощни са силите, които са срещу нея и се стремят да не се случи, като при това са готови да използват всевъзможни сили и средства;

• В геополитически ракурс досега доминиралите света сили на Морето са в отстъпление. При което именно силите на Сушата започват да възсъздават новото световно „централно пространство“ (т.е. там, където се съсредоточават икономически, политически и социо-културен обмен и динамика). Това централно пространство вече не е морско, както беше досега със Средиземно море и Атлантическия океан. Това е самата Евразия, т.е. хартлендът. Той предлага устойчиво и мирно развитие за всички в отличие от досегашните „централни пространства“, белязани със знаците на свръхконкуренцията и конфликтността;

• В социо-културен план наблюдаваме гигантски сблъсък. На практика се осъществява ценностна война – от една страна са „традиционните ценности“ – семейство, род, традиционна вяра, а също така ценностите на модерна – родина, нация и хуманизъм, виждан като право на всяко човешко същество да живее. От другата страна са „двойният морал“, прикриваните зад фразеологията на мнимата толерантност „класически“ и социален расизъм. Но също така това е и идеологията на „постмодерна“ с  нейната ултралиберална „свобода“ за Злото да бъде зло, а на „Луцифер“ да се подиграва с рода човешки. Т.е. става дума за някакъв нов фашизъм, неолиберален по форма, но също така античовешки по съдържание, както добре познатия ни класически такъв;

• В синхрон със ставащото в човешкото общество са мащабните геоклиматични изменения, при което специалистите все още не са наясно в каква посока се движат те и как ще се отразят върху отделните човешки общности и човечеството като цяло.

На практика днес се намираме в „зоната на здрача“, при което досегашните ни представи и модели губят възможността да бъдат използвани и да функционират. В преддверието сме на нещо принципно ново. Т.е. светът стигна до точка на сингулярност.

Нашата цел в този текст е да помислим за българската алтернатива в това страшно и преходно време, унищожаващо народи и държави, смачкващо цивилизации и човечеството като цяло.

България в „преход“ или в катастрофа?!

Преходът“ за България, започна преди четвърт век. В началото му в партийни програми се обещаваше как българите ще ходят на Канарите. Е, отидоха... в качеството на „черноработници“ и проститутки.

Каза се как ще влезем в НАТО и това ще гарантира нашата сигурност. Е, гарантира я, вече нямаме наша армия – ще ни пазят американските бази и турските самолети.

Ще станем член на ЕС и ще се заизливат блага, а на „проклетия социализъм“ и „триклетата социндустрия и селско стопанство“ ще сложим край. Е, край сложихме и се видя какви блага потекоха.

България стана страната на шесте „Д“ – деиндустриализация, деаграризация, деинтелектуализация, дебилизация, десуверенизация и депопулация. Родината ни се превърна в полупериферия, т.е. полуколония на богатия Запад. Тя изпадна в катастрофа – социално-икономическа, политическа, социо-културна и демографска. Отечеството ни се чалгизира и мутризира. Начело застанаха политикани, а не държавници. Общественото пространство се корумпира и криминализира не без помощта на нашите евроатлантически съюзници, за да могат за какво ли не „да ни набиват канчето“, да ни учат и да размахват пръст.

Ах, тези тъмни балкански субекти! Наскоро един такъв специалист призова „европейците“ да ни спрат парите заради тази наша корумпираност. Кои пари, бе, господине, „европейските“ ли? Че това са си нашите пари!!!

Нямаме вече нито искрени приятели, нито верни съюзници. Само „потупване по рамото“, когато си плюем по националния интерес в името на евроатлантическите ценности.

Ех, тези евроатлантически ценности!!! В същия този „благословен Запад“ ни смятат за хора „втора-трета категория“. Самите ние вече нямаме самочувствие и се смятаме за „глупаци“. В това ни убеждават от всички страни – „националисти“ и либерали, културтрегери и простаци, а най-вече политици. Един бивш премиер ни обвини, че още не ни е „сменен чипа“, а днешният изрече, че тук в България „матреялът е лош“. За която „похвала“ пак си го избрахме, та да „подгрява“ „студената гражданска война“ у нас. За да се караме и тюхкаме... И как беше там в оня химн на седесето, „дядото“ на днешните реформатори - „Развод ми дай, развод ми дай и повече не ме търси...“ А децата - вълци ги яли! А по-добре въобще без деца, а?!

Пак неотдавна една „националистка“ ни укоряваше, че сме „страна на глупците“. Че дайте да я закрием тогава такава страна, а народът – на терминал 1, терминал 2 и Централна гара.

Явно идеята е именно такава – да ни превърнат в територия...

Малко история за пътя на спасението

България е изпадала в историята си в тежки моменти.

Към средата на 9 век България е могъща държава, но й липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя е обект на международна и културна изолация. Считана е за страна на езичници и варвари. Със създаването на българската държава през 681 г. се оформят два основни етноса – славяни и прабългари. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Нужно е налагане на общи норми и ценностна система, чрез които да се интегрира тогавашното българско общество. Тогава страната ни приема християнството, а по късно посреща и учениците на Кирил и Методий. Православието и славянобългарската писменост формират не просто интегритет на Татковината ни. На практика се осъществява духовно-интелектуална революция, извисила страната ни като трети културно-цивилизационен център на тогавашното човечество.

Така възниква онзи социо-културен формат - „Държава на духа“, по думите на академик Дмитрий Лихачов, която не изчезва даже когато над България като воденичен камък тежат византийското и османското господства...

Близо четири века османският полумесец притиска българските земи и народ. Народностното съзнание едва мъждука. Но в Хилендарския манастир един черноризец със светското име Пенко (Петър) и монашеско - Паисий, скърца с перото си... „История славяноболгарская“. Евангелието на Възраждането на българския дух, една нова духовно-културна революция, родила в потока на времето върховете на българския дух - Раковски, Левски и Ботев, и по логиката на историята – Освобождението.

А Бенковски ще рече „Аз забих ръждивия нож в сърцето на Османската империя... Русия, нека заповяда!!!

Четейки кода на Българското възраждане

Когато днес над многострадалната ни Родина се надига тъмният облак на все по-ускоряваща се национална катастрофа, нека по следите на миналато да прочетем кода на Новото Българско възраждане.

Геополитически, геоикономически и прочее фактори са извън силите за въздействие на една такава малка величина като днешна България. Да, нам е нужен нов цивилизационен модел на развитие. Но за да може той да се осъществи, е нужно народностно „свестяване“, разбуждане на духа български... Следва да започне една „духовно-интелектуална революция“.

„Духовно-интелектуалната революция“ е нещо, което зависи най-вече от самите нас като страна и народ. Да се използват съвременните информационни технологии, за да се изгради сайт и платформа за споделяне на знания и мисли „Мъдростта на България“. Не Уикипедия. Тя е нещо добро, но е подчинена на друг дух.

Нам е необходим български език - за всичко и за всички... без езика на обидата и омразата, с търпимост и мнения на всеки, който смята, че има какво да каже, със спор и страст за бъдещето българско, със съвети и спомени от всичко и за всичко, на българския език възпят от Дядо Вазов.

„Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?“

С участието на всички българи, тук и в чужбина, един кладенец на знания и информация, на споделяне, на българската душа.

Една духовно-интелектуална революция, в която да участва целий наш народ!

* Сингулярност – условия, при които досегашните модели и представи губят възможността да бъдат използвани, както и да функционират, и започва нещо принципино ново.