Всички знаем, че двата кита на световната икономика са валутата и цените на нефта, важи и за руската икономика. Бюджетът на Русия, а значи и животът на всеки от нас, зависят от тях. Третият кит на световната икономика е златото и съответно неговата цена. Но може ли да кажете по какъв начин се определя цената на златото в световната икономика? Все пак всички сме съвременни образовани хора, получаваме информация всеки ден и вероятно доста повече, отколкото нашите предци за целия си живот. Обаче никой не може да отговори на въпроса как се определя цената на основния световен ресурс. Правилният отговор е следният: цената на златото се определя всеки ден в Лондон.
Ако си мислите, че това става на борсата, дълбоко се заблуждавате. Няма търгове, брокерите не се разхождат с табелчици в ръка, никой никъде не ходи, няма и суетня. Няма, защото четирима души, по телефона, определят цената на един от най-важните световни ресурси, докато си разговарят. Каква борса, какъв пазар! Моля ви се, къде остана търсенето и предлагането?
Четирима души! Това е системата за определяне цената на златото още от началото на 20 век до днес, с две незначителни прекъсвания през двете световни войни.
Привържениците на либерализма често обясняват, че на Запад е изграден правилен икономически модел, че търсенето и предлагането в конкурентна битка определят цените, държат икономиката, обаче наистина ли всичко е толкова красиво, както го описват?
Всички сте чували, че кризата през 2008 г. бе последица от дефицит на ликвидност в световната икономика. Какво значи ликвидност? Недостиг на пари. В световната икономика възникна дефицит на пари. Какво стана неотдавна в Япония? След земетресението (във Фукушима през март т.г., б.р.) японският пазар беше в застой, инвеститорите започнаха да продават акциите на японските компании. В този момент Централната банка на Япония наля в икономиката 48 трилиона йени. Това означава, че направо от въздуха се взеха 48 трилиона йени, които бяха раздадени на банките с 0 % лихва с една-едничка цел – да закупят акциите на борсата, за да не се допусне спад на цените им.
Тук има няколко момента, които бих искал да споделя. Но първо, един провокативен въпрос: кой знае какво е Федерална резервна система? Това е Централната банка на САЩ, организация, която емитира долари. На тях може да прочетете: „Банкнота на Федералната резервна система”. Не пише „Банкнота на САЩ”, а именно „Банкнота на Федералната резервна система”! Федералната резервна система на САЩ е недържавна организация! Това е „частно начинание”. Така емитирането на най-важната световна валута се осъществява от организация, която не принадлежи на държавата. Системата, за жалост, съществува в цял свят.
Как се получава оборотът на парите в икономиката на САЩ? Държавата има някакъв бюджет от „Х” долара. Има и бюджетен дефицит. Вероятно всички сте чували, че САЩ имат държавен дълг, който днес възлиза на повече от 14 трилиона долара. Какво значи това? Ами например всеки от нас си има бюджет, различен, и всеки се стреми да съвместява своите разходи с приходите си. Разумните хора постъпват точно така. Ако сте изкарали 100 рубли в месеца, ще похарчите 99 рубли или 100. Но САЩ изкарват 100 долара на месец, а харчат примерно 110. И това продължава година, две, три, четири, пет... Но нали недостигащите 10 долара трябва да се вземат отнякъде? И тогава се случва следното. Самите САЩ не могат да емитират долари, понеже през 1913 г. бе създадена Федералната резервна система (ФР – Федералния резерв), която получи правото да емитира валутата на САЩ. Ситуацията е прелюбопитна: САЩ имат бюджетен дефицит 10 долара на година. Но самите САЩ не могат да печатат долари и молят Федералния резерв да им намери недостигащата сума.
ФР е доста „отзивчива” система и не може да откаже на такава молба. Тя взема десетте долара буквално от въздуха. Ако трябва, и 10 милиарда, или 600 милиарда, цифрите са най-различни. Важното тук е да се разбере, че тези пари са резултат от няколко натискания по клавишите на клавиатурата. Тези пари не са обезпечени с нищо, с никакви ресурси – те са били нужни и просто са ги... създали. С тяхна помощ обаче САЩ „подкрепят” демокрацията по цял свят, заплащат „цветните революции” в Близкия изток (и в Северна Африка), издържат огромна армия. Но вместо да постъпват като разумен стопанин, който намалява разходите, щом приходите намаляват, САЩ постъпват обратно на човешката логика. Те не намаляват разходите, а ги увеличават – и при това ги вземат на заем. На заем от Федералния резерв. Обаче нали е капитализъм – никой не дава на никого нещо просто така. Затова държавата предоставя на Федералния резерв т. нар. трежъри – държавни облигации на САЩ. Това са най-сигурните ценни книги сред всички, съществуващи на борсата.
Ключовата дума тук е „книга”. Трежъри е черно на бяло дългова разписка, пусната от американската държава. Собственик на тези дългови разписки е Федералният резерв, а САЩ получават липсващите в бюджета на държавата долари. По-нататък САЩ изплащат заплатите на армията, помощи за безработица, заплати на „правозащитници”, на нетърговски организации, които се финансират от Държавния департамент, плаща се и на съюзниците и т.н.
А какво прави Федералният резерв? Продава получените американски държавни облигации на борсата. Продава ги на всеки, който желае да ги закупи. И по-точно – на всеки, когото застави да ги купи. Централни банки, частни инвеститори, държави активно купуват тези дългови хартийки - трежъри. Коя държава е най-големият притежател на американски съкровищни облигации? Китай. Пита се: защо ги купува Китай? Ами защото така са се договорили – ние ви изпращаме промишленост, а вие купувате нашите хартийки. Значи всъщност Китай финансира американската икономика. Китай произвел нещо, продал го, получил пари и с тях купува от Федералния резерв американски облигации, а американските пари се връщат обратно в САЩ. Защото Федералният резерв, получавайки парите, унищожава разписките. И така САЩ финансират своя бюджет, а Китай слага американските ценни книги на склад. Обаче всичко това са само едни компютърни знаци и нищо повече. Другата държава, която купува американски облигации, е Япония. Защо? Защото там и до днес е разположена американска армия – има бази на Окинава и т.н. Третата държава, която купува американски държавни книги, е Великобритания. Днес Русия е на седмо място в този списък – значи излиза, че тя се освобождава от американските облигации. Бавно, но се отървава.
Дългът на Япония е 200 % от БВП, т.е. страната произвежда два пъти по-малко за година, в сравнение с дълговете й. Същевременно държи американски облигации за 800 млн. долара. И сега - един прелюбопитен момент. Япония купува американски дългови разписки – те дават цели 3 % годишна лихва.! Но какво прави Япония? Пуска свои дългови разписки. Излиза, че за да получи 3 % лихва от американските, японците са пуснали свои дългови разписки и са платили 3 % на още някой. Така, за да дадат заем на някого, те сами са задлъжнели. Великобритания купува ценни книги на САЩ, пуска свои ценни книги, които в крайна сметка отиват във Федералния резерв. Всеки поема дълговете на другия – грамадна игра. И сега вижте как работи тя чрез примера с икономическата криза от 2008 г. Кризата възниква понеже в световната икономика парите са малко. Барак Обама заявява: ние ще стимулираме нашата икономика, ние ще направим безплатна медицинска застраховка на редовите американци. Програмата струва 600 млрд. долара. Помислете сами, ако сте затънали с дълг от 14 трилиона долара, дали ви е „нужен” още един дълг за 600 милиарда долара?! Когато нямаше дълг, не правеха застраховки на никой. А когато дългът стана 14 трилиона долара, защо пък да не направят и безплатна медицинска застраховка?! Както се казва, войната ще изтрие всичко. Отделят се 600 млрд. долара за безплатни застраховки. Или за борба с кризата. Имаше и такава програма в разгара на кризата сред администрацията на Барак Обама. Как се случва това, как САЩ финансират подобно нещо? Нали в бюджета няма пари за такива неща? Но Барак Обама казва: ние ще направим тази програма. И започва грамадна игра. Барак Обама се обръща към Федералния резерв и моли за 600 млрд. долара. Федералният резерв отговаря: няма проблеми. Натискат клавишите на компютъра и отникъде се появяват 600 млрд. долара. Става чудо. Целият свят се скъсва да работи, а те от въздуха правят пари за своите нужди. Няма научно обяснение за печатането на тези пари. Просто са им нужни. САЩ получават необходимата сума и започват „борба с кризата”, а пък Федералният резерв получава от американското правителство дългови разписки – американски държавни облигации за 600 милиарда долара. Какво прави с тях Федералният резерв? Излиза на пазара и започва да ги продава. А какво е положението на пазара? На пазара в този момент има дестабилизация. Т. е. всички инвеститори (спекуланти) разпродават акциите на руските, на бразилските предприятия, разпродават валутите, които падат, и всички минават на долари.
Цялата днешна икономика е така устроена, че от пари да правиш пари. Тези пари трябва да се вложат в нещо, което ще поскъпва с времето. И което гарантира, че вложените в него пари няма да пропаднат в период на криза. И сега идва ред на Федералния резерв с неговите трежъри, облигации. Моля, купувайте, ние ви гарантираме 3 % лихва... Малко, но е сигурно. И всички инвеститори започват да купуват, понеже всички останали не дават гаранции. Обемът на продадените трежъри съответства на равнището на държавния дълг на САЩ. Единствената граница е горната граница на държавния дълг на американската държава, установена със закон. Днес това са 14,5 трилиона долара. Но летвата периодично се вдига все по-нагоре... Конгресът се събира и решава с колко да я повдигне. Ето каква е магията на цифрите – когато Джордж Буш стана президент, дългът на САЩ бе 2 трилиона долара. За времето на неговия мандат дългът се увеличи на 9 трилиона долара. Сега нека попитаме: откъде тръгна кризата от 2008 г.? Заради дефицит на ликвидност. Ако инвеститорите са купили от Федералния резерв американски дългови разписки за 600 милиарда долара, то парите в световната икономика повече или по-малко са станали в резултат на тези действия? По-малко. Те бяха похарчени за американски дългови разписки. Разменяха долари срещу ценни книги. Ето го големият номер. САЩ започнаха борба с кризата, с дефицита на пари в световната икономика, а пък парите в световната икономика, като следствие от тази тяхна „борба”, станаха още по-малко. Кризата задълбочи ли се или отслабна? Задълбочи се. Гениално и просто – колкото повече се борят с кризата, толкова по-силна става. Ето я абсурдната система, която днес функционира на Земята.
Сп. Руски дом, бр. 12, 2011 г.
Пирамидата
