Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 2 (2015) ПРЕДСРОЧНИТЕ ИЗБОРИ В ГЪРЦИЯ

ПРЕДСРОЧНИТЕ ИЗБОРИ В ГЪРЦИЯ

Е-поща Печат PDF

• БИТКА МЕЖДУ УЛТИМАТУМИТЕ НА „ТРОЙКАТА” И ГНЕВЪТ НА ГЪРЦИТЕ СРЕЩУ СТРОГИТЕ ИКОНОМИИ

Резултатът от окончателното гласуване в гръцкия парламент за избор на президент на Републиката, два дни преди новата 2015 г., който доведе до предсрочни парламентарни избори на 25 януари, обиколи света с главоломна скорост. И очаквано предизвика гневни реакции, страх и несигурност у кредиторите, че с евентуалното идване на левицата СИРИЗА на власт, могат да загубят планираните печалби от отпуснатите при грабителски условия заеми.

Не помогнаха и предупрежденията на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и германският финансов министър Волфганг Шойбле в деня преди решаващото гласуване „гърците да не променят курса и да не се отказват от реформите”. Техният избраник за президент на Гърция, бившият еврокомисар Ставрос Димас, се провали главоломно на три пъти, като не успя да събере необходимата подкрепа от 180 депутати в 300-местния еднокамарен парламент, а получи само 168 гласа. Така, съгласно гръцката конституция, страната отива на предсрочни избори за парламент, който да избере новия гръцки президент и който най-вероятно, за ужас на кредиторите, също ще бъде от средите на левицата.

Такава е и реалната нагласа в гръцкото общество. Социологическо проучване от 1 януари 2015 г. показва, че СИРИЗА води в изборната надпревара с 29.4 %, докато управляващата сега „Нова демокрация” (НД) има 22 %. Третата политическа сила… е тази на неопределилите се – с 12.1 %. Съгласно тези проучвания СИРИЗА има 35.5 % подкрепа от гръцките избиратели, което й осигурява 149 места в гръцкия парламент, а НД, която е подкрепена от 29 % от избирателите, ще получи едва 78 места.

На трето място е крайно дясната „Златна Зора” - 5.7 %, с 18 места, следвана от ГКП с 4.3 % и 15 места, а все още недеклариралата своето място в политическото пространство „Потами” (“Река”) е с 4.1 % (14 места).

Този резултат несъмнено е знак, че самите гърци наистина са гневни на инквизиторите от „Тройката” (МВФ, ЕЦБ и ЕС) и са твърдо решени да се освободят от нейното иго и от дясното слугинско правителство на Самарас и Венизелос. Резултатите от гласуването и от социологическите проучвания станаха сигнал за десните сили в страната и чужбина за яростна медийна атака и недопускане развитието на ситуацията в Гърция в тази посока.

„Пригответе се за нова гръцка драма” – предупреждава американската Си Ен Ен и продължава: „Гръцкият парламент се разпадна, довеждайки страната до ненужни предсрочни избори, и то при положение, че икономиката на страната сега е много уязвима. СИРИЗА, която тласка страната към урните, обеща да премахне някои от реформите, направени в страната, и е готова да харчи пари за програми, които ще повишат заплатите и пенсиите на гърците. Това може да предизвика криза, която може да доведе до излизане на Гърция от еврозоната.”

„Ройтерс”, от Лондон, е още по-конкретна:Народните представители на гърците изоставиха страната си и тя е изправена пред предсрочни избори, които биха могли да доведат до провал на международния спасителен план. Тя обаче трябва да продължи да изплаща задълженията си” - и цинично определя пладнешкия грабеж като „спасителен план”.

Най-безцеремонна е пресата в Германия. На цели пет (!) страници коментари, анализи и статии за Гърция на 30 декември 2014 г., “Франкуфртер Алгемайне” - вестникът на германския бизнес и политически елит, вещае черни прогнози и сценарии за Grexit (жаргон, използван от брюкселските бюрократи, думата е образувана от първите букви на гърци и изход).

Проправителствената телевизия изръмжа - „Те искат отново да гласуват”, а „Билд” нададе вой: „Ангела Меркел не бива да го позволява. Канцлерът трябва ясно да го каже на гърците”. Заместник-председателят на парламентарната група на християндемократите, Ралф Бринкхауз, вбесен от решението на гръцките депутати, без всякаква дипломатичност заявява: „Това, което се случи, е невероятно и скандално!

Вестник “Ди Велт” е много по-брутален спрямо свободния избор на гърците: „Паричният съюз сега може да издържи гръцки изход от еврото. В случай на напускане на еврото цялата страна е заплашена от огромни лишения, бедност и излизане от ЕС! Пораженията за другите кризисни държави ще бъдат минимални”, пише той и продължава заплашително: „Гръцкото население трябва да мисли три пъти, когато гласува следващия път”.

„Райхът”, както образно пише в проправителствения в. „Етнос” един от най-авторитетните гръцки журналисти, Георгиос Деластик, „заплашва от страниците на своите вестници - Ако гласувате за СИРИЗА, вашата страна ще фалира!”

От тези писаници и вой излиза, че гърците, които са измислили демокрацията още през 4 в. пр.н.е., не са разбрали, че след влизането им в ЕС решенията за собственото им бъдеще не могат да се вземат от избраното от тях народно събрание, а от алчните европейски лихвари. Явно те вече имат самочувствието, че Гърция е на „отглеждане” при тях и могат да я задушат икономически, ако гърците не се подчиняват на заповедите им и не преизберат премиера Самарас! За разлика от гърците, ние, българите обаче, още преди да влезем в ЕС и преди да сме получили някаква финансова „помощ” от богатия клуб, и особено след затваряне основните мощности на атомната ни централа в Козлодуй, сме наясно с това къде се вземат решенията. Разбрахме също, че западната демокрация, към която ни тласнаха перестройчиците, фукционира добре и по правилата освен в случаите, когато хората са решили да гласуват на ляво. Бедата при нас е, че се примиряваме и не сме гневни като гърците, но това е друга тема, към която често за съжаление, ще се налага да се връщаме.

Парадоксално, но най-точно и обективно за ставащото в Гърция звучи анализът на двувековния флагман на английската дясна преса „Дейли телеграф”. Безалтернативно и в прав текст той прогнозира промяната на гръцкия политически модел в ляво така: „На борбените политически лидери се пада отговорността да действат като катализатори на яростната битка, която предстои да избухне. Европейските лидери може да бъдат облети с леден душ, когато начело на Гърция застане равностоен противник, какъвто е лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас. Обстоятелствата се променят драстично за тези, които имаха илюзията, че народът на Гърция ще се кланя покорно едно десетилетие на колониалното лечение и робството на богатите европейски кредитори.” Авторът продължава убийствено: „Както стоят нещата, най-вероятно лидерът на СИРИЗА - Алексис Ципрас, който не се поддава на техния натиск, ще бъде избран за министър-председател на Гърция в края на януари 2015 г. Коалицията, начело със СИРИЗА, обеща публично и твърдо, че ще преобърне статуса на „Тройката” на ЕС и МВФ, отказвайки да изпълнява техните непосилни за гърците изисквания и мерки”, завършва коментарът на английския вестник. По-точно би го казал само Дядо Маркс...

Толкова за реакциите на поръчковите на “тройката” медии. Без съмнение, по внушение на вдъхновителите на техните атаки, натискът и мръсните игри срещу ошашавените от кризата гръцки избиратели в оставащите четиринадесет дни до изборите ще ескалират. Залогът също е несъмнено много висок. Има и индикации, че външната намеса за разбиване на крехкото единство на левите сили в Гърция вече е в ход. Това, което се случи преди изборите в България, вече е на път да се реализира и в Гърция... Според гръцки източници бързият възход на партията „Потами”, на 50-годишния разследващ журналист от частния тв канал „Мега”, Ставрос Теодоракис, е инженерен проект с външна подкрепа, за да се противопостави на СИРИЗА и да отнеме гласове от нейния електорат. За два месеца харизматичният журналист направи от “Потами” третата партия според нагласите на гласоподавателите, нещо, което нашият Бареков не успя...

След Нова година събитията в тази посока се развиват скоротечно.

На 3 януари нокаутираният от „тройката” и своя заместник Венизелос бивш лидер на ПАСОК и американски възпитаник - Георгиос Папандреу, под възгласите на две хиляди свои привърженици - „Папандреу-Линкълн”, обяви, че създава своето ДДС (Движение на демократите социалисти). Той подчерта високопарно, че партията му „ще се основава на принципите на хуманизма и зачитане на човешкото достойнство и ще изповяда ценностите на политическия либерализъм”.

На 4 януари, от трибуната на своята предизборна конференция, лидерът на Демократичната левица Фотис Кувелис, обяви, че се отказва от предварителното споразумение за съвместно участие на изборите със СИРИЗА, въпреки че реалните шансове на партията му за успех при самостоятелно представяне на изборите са доста съмнителни. Никак не е случаен и фактът, че Кувелис напоследък често парадира пред камерите своята вярност към европейските ценности. След всичко, казано дотук, възниква въпросът с какво толкова ги плаши Ципрас и неговата СИРИЗА, че цялата пропагандна машина на Запад се е напънала да я разбива? До известна степен отговор на въпроса намираме в анализа на „Дейли телеграф”, а именно - опасенията на кредиторите, че Ципрас „ще преобърне статуса на “тройката ”.

Погледнато реално, възможностите за противодействие и реакции от страна на т.нар. тройка в това отношение не са много големи и са свързани със сериозни рискове. Положението, в което изпадна днес ЕС и ЕЦБ поради кризата в Украйна и санкциите срещу Русия, по вина на САЩ, не им позволява да реагират адекватно в случай, че успехът на левицата в Гърция и произтичащото от това преразглеждане на отношенията с кредиторите се разпространи в другите задлъжнели страни от Юга.

Възможното идване на радикалната левица на власт в Гърция се следи с голямо внимание от левите сили в Италия и особено в Испания, където сродното движение – „Podemos”, също член на политическата група на Европейската обединена левица, значително увеличи популярността си през последната година. Авторитетът, действията и поведението на Ципрас до този момент са достойни за подражание от левите сили в Западна Европа. Опасността да се отприщи ефектът на политическото, а след това и на икономическото домино, е реална. При такова развитие на ситуацията обаче това може да се окаже началото на края на ЕС... Ние, разбира се, няма да бъдем сред рушителите на ЕС, а последните, които биха го напуснали...

Въпросът за властта в Гърция има и геополитически измерения. Западът се опасява, че едно ляво правителство в Гърция, което не приема игото на „тройката”, при евентуална нейна неостъпчивост, може да преориентира страната към още по-тесни икономически и политически връзки с Русия и Китай, които и сега са добри.

В заключение, тези, които внимателно следят движенията в гръцкото ляво обаче, виждат и по-прагматични причини за злобата и страха от възхода и евентуалното идване на власт на радикалната СИРИЗА.

В тази връзка, като неверни и провокативни могат да се приемат твърденията, че Ципрас иска да извади Гърция от Еврозоната и ЕС, като по този начин ликвидира гръцкия дълг. Наивни са очакванията, и също толкова неверни са твърденията, че победата на СИРИЗА на предстоящите избори ще бъде победа на някаква нова социалистическа или комунистическа идея. Това стана безпределно ясно и от самия Ципрас в речта му на предизборната конференция на 4 януари, при обявяване програмата на СИРИЗА за управление на Гърция. Казано накратко, Алексис Ципрас обеща при управление на партията да задържи Гърция в Еврозоната и да предоговори края на „спасителната програма”, вместо да я прекратява едностранно. Той иска да увеличи данъците за богатите, да се въведе една скромна за стандартите на еврозоната минимална работна заплата. Това не е „соцализъм с нашите пари”, както твърдят германските медии. Това си е добрата стара социална демокрация, нищо повече. Такава е и действителността в богатата Европа.

Ципрас обаче потвърди, че не се е отказал от плановете си да премахне повечето мерки за бюджетна дисциплина, наложени от „тройката” и приети по време на кризата от васалното й дясно правителство. Той настоява за подстригване на дълга на страната си и е решен да прекрати приватизацията на държавни активи. И именно тук е заровено кучето. Затваря се кранчето за лешоядите на Гърция. Те ще трябва да се простят с печалбите от огромните лихви по отпуснатите заеми. Няма да могат да си пазаруват на безценица гръцките държавни компании и екзотични острови. Това е, което ги ужасява и което те с цената на всичко не биха искали да допуснат. Друг е въпросът дали на 25-и този месец разгневените гърци ще им го позволят.