Представителите на класата на финансовата олигархия, начело със собствениците на Федералния резерв на САЩ, заробват народите и чрез произволно повишаване на лихвеният процент. През последния четвърт век този процент (процентен дял спрямо сумата на кредита) се използва като оръжие за колонизиране на България и другите източноевропейски страни. Това става, като преди всичко техните Централни банки със закони се превръщат в „независими” от националните правителства държавни институции и се поставят под контрола на Федералния резерв на САЩ и на подвластните му международни финансови организации (Световната банка и Международния валутен фонд). После чрез прекомерно повишаване на основния лихвен процент в бившите социалистически държави се ликвидират основните производства и се завладяват техните пазари, повсеместно се увеличава броят на безработните и бедните хора и се предизвикват финансови и политически кризи.
Политиката на постепенно превръщане на американския Федерален резерв в своеобразна глобална централна банка открива възможности за налагане на долара като световни пари и за произволно повишаване на лихвения процент в колонизираните държави, каквато е България.
Тази политика позволява да се глобализират националните финанси и да се отпускат милиарди долари на НАТО, „неправителствени организации”, паравоенни формирования за насилствено завладяване на държавната власт в определени държави (като извършения през февруари 2014 г. държавен преврат в Украйна) и т.н.
Субективното повишаване на лихвения процент се улеснява и от самата природа на лихвата. По своята същност лихвата е парична сума, представляваща част от печалбата, която е реализирана в производството и търговията. Величината на тази парична сума зависи от размера на лихвения процент. Колкото по-висок е този процент, толкова по-голяма е паричната сума лихва.
През януари 1991 г., когато американските транснационални компании изтласкват нашите производители от традиционните им руски и други чуждестранни пазари, под натиска на служители на Международния валутен фонд, българското правителство повиши лихвения процент от 2,5 на повече от 36 %. Вследствие на това за около година в България производството (съставено основно от модерни държавни заводи и кооперативни земеделски стопанства) бе съсипано и съкратено наполовина.
Отново по указание на вашингтонски „финансисти” през септември 1996 г., в независимата от родното правителство Българска народна банка, лихвата бе повишена на над 360 % и за няколко месеца нашата национална икономика бе доведена до фалит. Тогавашният министър-председател на Република България Жан Виденов бе принуден да подаде оставка и държавната власт бе заграбена от проамерикански местни „демократи” (виж Ангел Димов, Власт на всяка цена, Изд. „Зора”, С., 2007 г., с. 227-248).
Към края на 2014 г. с подобна цел се натрапва и лихварската политика в Русия. Посредством тази политика се цели главно в Русия да бъде предизвикано недоволство и негодувание на широките народни маси и да бъде свален от власт нейния президент Владимир Владимирович Путин, който умело противодейства на американските неоционистки акции за колонизиране на украинската и руската държава.
Преди да бъде вдигнат лихвеният процент, в Русия, по различни канали (включително чрез филиалите на американски и други западни банки), е извършен отлив на колосални количества долари и вместо за 30 рубли един долар започва да се обменя за 50-60 рубли. През пролетта на 2014 г. на руската държава са наложени строги санкции под формата на забрана за внос на хранително-вкусови стоки и технологии от САЩ, Канада и страните-членки на Европейския съюз. В страната е увеличено търсенето на потребителски стоки и е предизвикано чувствително повишаване на техните цени. Но несъобразените с широката руска душа антируски мерки само засилиха патриотичните чувства на руснаците и над 80 % от тях обявиха, че имат доверие на своя президент.
Въпросните санкции са подходящ повод за освобождаване на руските пазари от завладелите ги американски и други западни транснационални компании, които потискат развитието на прогресивните (машиностроителни, химически, информационни и т.н.) отрасли и производства в страната и ограбват продуктите на труда на руските производители и потребители на стоки. Тези санкции причиняват и на западните държави загуби за десетки милиарди долари, които се плащат от трудовите хора. Те показват, че класата на съвременните финансови олигарси от всички страни е безмилостно жестока - за да запази изплъзващата й се абсолютна глобална власт, жертва живота на милиони човешки същества и огромна част от богатството на народите.
Налаганата от собствениците на американския Федерален резерв лихварска политика се оправдава с лъжетеорията, според която инфлацията можела да се обуздава с повишаване на лихвения процент. На тази „теория” почива и взетото на 16 декември 2014 г. от Централната банка на Руската федерация решение за повишаване на основния лихвен процент от 10,5 на 17 %. По такъв процент се отпускат кредити на действащите в руската страна над хиляда търговски банки. Смята се, че чрез въпросното вдигане на лихвения процент ще бъде спряно изкуствено предизвиканото обезценяване на рублата спрямо щатския долар. Макар да е известно, че през 2014 г. в Русия основният лихвения процент е повишаван шест пъти, без да е преустановена зависимата от други фактори пълзяща инфлация.
Взетото от руската Централна банка решение за поредно повишаване на лихвения процент е съгласувано с председателя на Комитета на Държавната Дума по бюджет и данъци Андрей Макаров, който през периода 1990-1993 г. в Русия е бил юридически директор и шеф на фонда „Културна инициатива”, на американския финансов спекулант Джорж Сорос. Пред журналисти Макаров казал: „Инфлацията – това е данък на бедните, девалвацията – това е данък на богатите” (в. „Дневник” от 16.12.2014 г.). Вероятно, подобно на буржоазните икономисти, той отъждествява понятието „инфлация” с всяко повишаване на цените на стоките, които се купуват от бедните хора. Същевременно в неговите представи девалвацията е равнозначна на обезценяването на рублата, а не е коригиране в посока на понижаване на паритета или централния валутен курс на националната валута (за стимулиране на износа).
Преживените през 1997 г. политически събития в България показват, че извършеното през септември 1996 г. от Българската народна банка антиправителствено повишаване на лихвения процент (на над 360%) е предизвикало шокова инфлация, чрез която буквално са стопени огромни кредитни суми долари, които новоизлюпените банкери и „бизнесмени” от мафиотски тип са дължали на все още държавните банки. В същото време многократно са обезценени спестените при социализма десетки милиарди лева на трудещите се.
В Русия днес е в интерес на бедните руски граждани, при галопираща (до 200 % годишно) инфлация, да бъде извършена обмяна на руските рубли по прогресивна скала. През 1922-1923 г. в Русия галопиращата инфлация е прекратена чрез пускане в обращение на книжна парична единица („червонец”), приравнена на над 7,7 г чисто злато.
В полза на трудещите се е неотдавна направеното от Руската православна църква научнообосновано предложение - при кредитиране величината на лихвата да се определя в зависимост от печалбата на предприятията (в. „Дневник”, 22.12.2014 г.). Това предложение би могло да се изпълнява от големите държавни банки и под пряк контрол на държавата.
Инфлацията, обезценяването на парите, е парично явление, предизвиквано предимно от Федералния резерв на САЩ и другите частни банки. То се появава и при слабо развито капиталистическо национално производство, което не може да осигурява нужните на населението и държавата стоки. В наше време най-големи носители на инфлация са емитираните от Федералния резерв на САЩ колосални количества неосигурени със злато долари и деривати на ценни книжа (полици, облигации, бонове и т.н.), чиято обща стойност е десетократно по-голяма от тази на годишния световен брутен продукт.
Пускането на пари, които нямат стоково покритие в обращение, води до нарастване на цените на стоките. Но цената на всяка стока се формира главно под влияние на съществуващите условия за производство и в зависимост от нейното търсене и предлагане.
Настъпилото през 2014 г. покачване (средно с около 10 %) на цените на потребителските стоки на руска територия се дължи не толкова на обезценяването на рублата, колкото на наложеното от ембаргото внезапно прекратяване на техния внос в Русия и на рязкото понижаване на цените на нефта и на други енергоносители, които заемат значителен дял в структурата на руския износ на стоки.
Вековната практика показва, че лихвеният процент точно се приспособява към валутния курс. Посредством повишаване на лихвата по влоговете в рубли се увеличава тяхното търсене на паричния пазар и се повишава курсът им спрямо американския долар и еврото, чиито лихвени проценти за вложителите са фиксирани на ниско равнище (около 1 %). Но тези банкови операции би трябвало винаги да бъдат съобразявани със структурата и равнището на развитие на националното производство.
Понастоящем в Русия е целесъобразно чрез максимално понижаване на лихвения процент на Централната и търговските банки да се стимулира местното производство и да се формира универсална (многоотраслова) производствена структура.
Невъзможно е при лихвен процент 17 % на Централната банка и над 20 % на търговските банки в Русия да се разширява местното, импортно заместващо, производство и да се задоволяват потребностите на населението от стоки. Този твърде висок лихвен процент неминуемо ще доведе до фалити на експортно ориентирани руски предприятия и до съкращаване на работни места.
Високият лихвен процент не само че не спира, но и индиректно (ограничавайки производството) „помпа” инфлация. Абсурдно е при огромен дефицит на стоки на вътрешния пазар да се ограничава националното производство чрез повишаване на лихвения процент на над 5 %.
Инфлацията се създава предимно в банките и би трябвало да се обуздава и премахва с банкови инструменти като ограничаване на международните разплащания с долари, обмяна на парите по прогресивна скала, деноминация на паричната единица и други. Преодоляването на галопираща или хиперинфлация обаче не би трябвало да става чрез повишаване на лихвения процент и за сметка на разширяването на стоковото производство, което осигурява национална независимост, работни места и благосъстояние на народа.
3 януари 2015 г.
