СПОМНЕТЕ СИ ОДЕСА, МИСЛЕТЕ ЗА ПАЗАРДЖИК
„Два свята, единият е излишен”
Христо Смирненски, “Босоногите деца”
Фьодор Достоевски пише, че няма кауза, която да заслужава сълзите на едно дете. И ако това важи за деянията на терористите от „Ал Каида” или „Ислямска държава в Ирак и Дамаск” (ИД), дали не се отнася със същата сила и за адвокатите на „евроатлантическите ценности”, които под лозунга за свобода на словото обявяват за неприкосновени карикатурите на религиозните символи?
Дали неколкократното увеличение на тиражите на западни списания и вестници, осмиващи пророка Мохамед в карикатури, си струва живота на работещите за тях журналисти и карикатуристи, или този на обикновените полицаи и граждани, оказали се в неподходящото време на неподходящото място? Какво толкова научава от тези карикатури разглезеното и преситено западно общество? И какво получава впоследствие от засегнатите в религиозните си чувства мюсюлмани или изповядващи други религии? Мислят ли издателите на съответните списания и вестници, поне в забравилата всякаква християнска чувствителност Западна Европа, за съдбата на християните в мюсюлманските страни? Ако мислеха, сигурно биха се въздържали от подобни провокации. Вместо това насаждат двойна омраза: към друговерците в собствените си и в чуждите държави, и към широко рекламираните западни „ценности” като свободата на правилно изразяване, еднополовите бракове, парадирането с нетрадиционната сексуална ориентация, показната голотия, порнографията и т.н.
Оказа се, че животът на 12 французи е бил пожертван, за да се вдигне от 60 000 на 1 000 000 броя тиражът на оплаквания днес седмичен вестник „Шарли ебдо”. Нито масовите антитерористични протести, нито лицемерните съболезнования, изказвани от политици, ще върнат загиналите при атаката в центъра на Париж.
Ако се вярва на твърденията на френската полиция, извършителите са били двама братя от алжирски произход, родени във Франция. Единият от тях вече е лежал в затвора за вербуване и трафик на джихадисти за войните в Ирак. Според някои анализатори братята Кушаи са от така наречените арки – алжирци, които след прекратяването на войната в Алжир са отишли във Франция, понеже в собствената си страна са били осъдени на смърт за колаборация с колонизаторите. Те обаче така и не получили обещаното им от Де Гол френско гражданство. Децата и внуците им имат такова, но в никакъв случай не са приети като равни с другите французи.
Натъпкани в имигрантските гета, те живеят в паралелен свят, нямащ нищо общо с лъскавите витрини. В тези гета дори полицията не смее да влиза вечер. Назначаването за министри на отделни представители на тези малцинства с корени в Магреба (Мароко, Алжир и Тунис), Йемен или друга мюсюлманска страна, не означава, че те са се интегрирали напълно във френското общество. Просто във Франция, както и в други западни страни, съществуват паралелно два свята, единият от които отхвърля другия и обратното.
Случилото се с редакцията на „Шарли ебдо” е признание за това антагонистично разделение, краят на което не се вижда.
Вярно е, че мюфтии, имами, политици и интелектуалци във Франция и по света осъдиха нападението като акт, насочен срещу човечеството, срещу свободата на словото и срещу самия ислям. Но докато едни уверяваха, че френското общество е толерантно, в друг френски град беше застреляна полицайка и бяха атакувани няколко джамии. Толерантността си има граници! Понеже и турският президент Реджеп Ердоган, и премиерът Ахмет Давутоглу, и министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, както и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу осъдиха касапницата в Париж, ще напомним съобщението на радио „Гласът на Америка”, информация за което бе публикувана в „Миллиет” (28.10.2014). Според него, ливанският терорист Басил Хасан, който през февруари 2013 г. уби в Дания антиислямиста и автор на карикатури, осмиващи пророка Мохамед, Ларс Хедегард, е избягал в Турция след покушението. Заловен с фалшив паспорт на летище „Ататюрк” (бившето „Йешилкьой” или „Сан Стефано”), той бил освободен и разменен от турските власти срещу похитените от „Ислямска държава” турски дипломати и граждани в Мосул, въпреки настояванията на Копенхаген той да бъде върнат в Дания, за да бъде съден. Така че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Франция ще пошуми, ще пошуми и ще се върне лицемерно към „демократичните ценности”, от чиято реклама вече ни се повдига.
Когато в Одеса на 2 май 2014 г. бяха изгорени живи повече от 46 руснаци в Дома на профсъюзите, нито в Париж, нито където и да било на Запад имаше протестни демонстрации срещу киевските бандити. Европа със същото безразличие би приела и карикатури на Исус Христос, защото отдавна е забравила християнската си същност. Да не забравяме, че Франция е страната на Великата френска революция от 1789 г., но и на гилотината, на реставрацията на монархията, на установяването на колониална империя и на пет републики. По времето на Великата френска революция са извършени най-големите погроми срещу църкви, а изобретателят на разстрелите с оръдейни шрапнели Жозеф Фуше е служил с еднакъв успех на Републиката, Директорията, Наполеон и на краля. Въпреки че е гласувал за обезглавяването на Луи ХVI Капет и съпругата му Мария-Антоанета, и че е записан в историята като Лионският топчия заради разстрела с оръдия на вързаните лионски свещеници и бунтовници монархисти.
Да, и това е Франция! Същата, която правеше ядрени опити в атола Муруроа, без да се тревожи за живота на коренното население. И която неведнъж (през 2006-2007 г.) е смазвала бунтове в имигрантските предградия на големите френски градове.
Тогавашният вътрешен министър, после президент, Никола Саркози дори нарече протестиращите „изметът на обществото”. След това разреши на Кадафи да разпъне чадъри на моравата пред Елисейския дворец, продаде му ядрен реактор за обезсоляване на морската вода, а накрая изпрати самолети да го бомбардират. Социалистът Франсоа Оланд пък изпрати такива в Ирак и Сирия. Нима това не е терор? Кои тогава са по-големи терористи?
Днес парижани манифестират национално единство по улиците с плакати: „Ние сме Шарли”. Но какви са неинтегрираните арабски, турски, цигански или просто източноевропейски общности? Те какви плакати да издигнат? За знамето е ясно – то е черното знаме на „ИД”. И колкото и ислямските богослови да уверяват, че ислямът забранява убийствата, истината е, че и Коранът, както Библията, е бил многократно редактиран според нуждите на властимащите. Формулата „Аллах е велик и Мохамед е неговият пророк” не отрича ли другите религии? Ромите чудесно се ориентират по този въпрос и за пари са готови да станат евангелисти, после мюсюлмани и т.н.
Като стана въпрос за циганите, спомняте ли си как във Франция ги качиха на самолети и ги върнаха на Румъния и България? Но и до ден-днешен нас обвиняват в нетолерантност към различните. Колко НПО-та осъдиха опита на ДАНС в края на 2014 г. да провери дали в ромския квартал на Пазарджик има пропаганда на радикален ислям?!
„Най-евроатлантическата” партия ДПС също „изока” по въпроса, отхвърляйки априори ислямистката опасност, а днес изказва съболезнования във френското посолство по повод трагедията в Париж.
Смешен плач, би казал Ботев.
Дано случилото се в редакцията на френското хумористично списание накара нашите сторонници на „евроатлантическите ценности” да разберат, че и в България има два свята, както впрочем и в целия ЕС. Ще видим и кой от тях ще се окаже излишен...
