В новогодишното си обръщение към нацията канцлерът на Германия Ангела Меркел де факто заяви, че е невъзможно да се изгражда система за сигурност в Европа без участието на Москва. С което, според надеждите на политолозите, тя сложи кръст на политиката си за елиминиране на Русия от европейските процеси.
Позицията на Германия по време на кризата крайно неприятно изненада Москва. В Русия разчитаха, че с помощта на Берлин ще могат да бъдат регулирани отношенията с Европа, свързани с действията на Русия в Украйна. Мислеха, че Берлин ще стане своеобразен посредник в диалога между Москва и Брюксел. Но се случи тъкмо обратното – главата на Германия Ангела Меркел оглави антируския лагер.
По думите на канцлера, тя не би могла да постъпи другояче, тъй като действията на Москва поставяли под съмнение „основите на нашия европейски ред“. Отчасти наистина е така – европейският ред се градеше върху идеята, че Москва е длъжна да отстъпи на европейците своята периферия. Владимир Путин разруши тази концепция. Обидата на Меркел обаче е свързана и с това, че руският президент постави под съмнение основите на немския ред, в който на Русия бе определена пределно ясна роля. „Руско-германското стратегическо партньорство през последните години винаги се е основавало върху презумпцията на Берлин, че Русия в крайна сметка ще се „впише“ в системата на външните връзки на ЕС в качеството си на негова периферия (макар и по-малко подчинена, отколкото са страните от Източното партньорство, но въпреки всичко – периферия.) Предполагаше се, че Русия ще споделя вижданията на Европа, според които тя има единствен център – ЕС, а вътре в Евросъюза – Берлин. Сега тези илюзии окончателно рухнаха – пояснява за Expert Online заместник-директорът на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания към Висшата школа за икономика Дмитрий Суслов. – Освен това Германия винаги е подкрепяла идеята за включване на страните от ОНД в орбитата на Евросъюза, била е движеща сила на този процес и го е свързвала със собственото си лидерство в ЕС. Обаче по този въпрос Русия се превърна в абсолютен противник на Берлин.“
Заставайки срещу Русия, Меркел не само си отмъщаваше на Путин, но се опита и благодарение на водещата си роля в руско-европейския конфликт да промени ролята на Германия в Европа, да се превърне от „портмоне“ на ЕС в негов лидер. „Времето, когато Германия стоеше в сянка, избягваше да играе политическа роля и се мъчеше предвид миналото си да бъде приятна във всяко отношение, е към края си. Самата ситуация в Европа тласка Берлин към ролята на лидер – други „локомотиви“ просто няма. Франция е затънала във вътрешните си проблеми, Великобритания се откъсва от Стария свят и се насочва в неясна посока“ – пише председателят на президиума на Съвета за външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов.
Обаче идеята на Ангела Меркел се провали. Властите прекрасно разбираха, че един конфликт с Русия и санкциите срещу нея ще доведат до сериозни загуби за немския бизнес и разчитаха, че Владимир Путин бързо ще се предаде. Само че това не се случи, руският режим устоя и ударът се върна върху самата Ангела Меркел. Икономическата общност на Германия едва ли не в ултимативна форма иска от нея да се откаже от санкциите, а собствените й съюзници в лицето на социалдемократите твърдят, че политиката на натиск изобщо не се е оказала ефективна.
В крайна сметка бундесканцлерът бе принудена да смекчи риториката и да заяви, че без Русия не е възможно да се изгради и запази сигурността в Европа.
Що се отнася до другия лидер на ЕС, Франция, тя се преориентира към рационална политика спрямо Русия преди Берлин. Тя по-бързо осъзна факта, че опитите да се засили собственото влияние за сметка на конфликта с Москва са безперспективни. Франсоа Оланд реши да демонстрира пред света силата и решителността на Франция, когато отказа да даде на Москва първия кораб от клас “Мистрал” - „Владивосток“. И този път, както в случая с немските власти, френските също разчитаха, че конфликтът ще е краткотраен и Путин ще се предаде бързо. Обаче Русия не се предаде и запази в историята с Мистралите крайно уравновесено поведение, без истерии и в съответствие с подписания контракт. От който следва, че ако Франция не даде корабите, ще се озове пред перспективата за сериозни загуби. Преди всичко финансови – неустойката по контракта ще възлезе на няколко милиарда долара, отгоре на всичко и корабостроителницата ще фалира. Освен това Париж го очаква и накърняване на имиджа – отказът за доставяне на корабите “Мистрал” ще коства на французите остатъчната им репутация на оръжейния пазар.
Тъкмо затова френските власти започнаха да променят позицията си в украинската криза. Но те го правят много по-ефективно и смело от немците. Оланд взе оперативното решение от противник на Русия да се преквалифицира в посредник на преговорите между Москва и Европейския съюз. По този начин той се мъчи да възстанови ролята на Франция в Европа и същевременно да се противопостави на прекомерно нарасналото влияние на Ангела Меркел.
Към днешна дата руско-европейската криза изправи Европа като цяло и Франция с Германия в частност пред труден избор. Всички страни биха могли да проявят прагматизъм, да излязат с единна позиция и да започнат директни преговори с Москва за регулиране на украинската криза. За да се случи това, Германия трябва да покаже рационален подход, отказвайки се от съблазънта да оглави антируския лагер. В такъв случай кризата в отношенията ще бъде овладяна, Европа няма да изпадне в прекомерна зависимост от САЩ и дори може да възобнови строителството на “Южен поток” по необходимия й маршрут – през България.
Европейските лидери обаче могат да изберат продължаването на „идеологическия външнополитически курс“. В частност, да продължат конфликта с Русия. Подобен подход крие рискове от разкол вътре в самия ЕС, та нали за диалог с Москва са не само Париж и еврокомисарят по външна политика Федерика Могерини, но и редица държави-членки – Италия, Унгария, Австрия и други.
Но най-неприятното е, че от този разкол може да се възползва оглавяваният от Великобритания лагер на евроскептиците, който пледира за децентрализиране на процеса по вземане на решения в ЕС. Дейвид Камерън отдавна мечтае да превърне Евросъюза от интеграционна групировка във форум за обсъждане на злободневни въпроси и колкото повече вътрешни разногласия има в ЕС, толкова по-лесно ще му е да го направи.
“Expert Online” 31 декември 2014 г.
Превод Надя ПОПОВА
