Исторически доказано е, че няма по-голяма сила, която може да накара бюрократите ни да се размърдат и да покажат колко много „работят” от пряката заплаха за топлите им местенца. А когато тази заплаха вземе, че придобие „рисков характер” за собствената им институция, тогава в тяхната дейност настъпва същински „творчески кипеж”, граничещ с подвиг.
Това се случва в момента в т. нар. Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), която отдавна загърби своите функции и се превърна в скъпоструваща на данъкоплатците туристическа агенция. Потвърждение на този факт има във всеки един от отчетите на ДАБЧ.
Поредните закани на вицепремиера Симеон Дянков, който след безславното слизане от сцената на Божидар Димитров като министър отговаря и за дейността на ДАБЧ, че предстоят „сериозни” структурни промени във висшата администрация, явно са подействали като взрив на 6-ия етаж на „Дондуков” 2.
Изглежда, шефовете на „уникалната” туроператорска фирма все пак са усетили, че прекалиха с безцелните си воаяжи и са преценили, че сянката на вицепремиера все по-трудно ще прикрива безобразията им. И взели, че са изковали цял проект на закон. И то не какъв да е, а с гордото име Закон за българите и българските общности извън Република България (ЗББОИРБ).
Е, на това му се вика да нанесеш превантивен удар, и то право в целта. Нека сега някой да се опита да докаже, че ДАБЧ в сегашния му вид е институция лукс за българската държавност! Защото, ако т. нар. Агенция за българите в чужбина носи към настоящия момент някому някаква полза, то тя е основно на шефа й Росен Иванов и на още неколцина облажили се покрай него с прескъпи командировки. На никой друг! Нито на страната, нито на диаспората.
ДАБЧ отдавна стана юридическо лице в частна полза, независимо от дефинираното в проекта. Защото въпреки че заявената основна цел на предлагания законопроект е да се актуализира нормативната уредба по въпросите за българите и българските общности извън Република България, истинската цел е съвсем различна. И тя е да се докаже колко „незаменима” е ДАБЧ! Доказателство за това е, че близо половината (?!) от разпоредбите на закона - от чл. 30 до чл. 49 - разглеждат дейността и функциите на ДАБЧ, а не тематиката му! За да бъде постигната тази цел, създателите на нормативния Франкенщайн, какъвто по същество представлява въпросният проект на закон, са изпаднали в едно безумно словоблудство. Не че този „подход” не е характерен като цяло за „творенето” на законите на прехода, но тук случаят е драстичен. Авторите на проекта на Закон за българите и българските общности извън Република България са изпаднали в състояние на неконтролирана логорея.
За да запълнят със „съдържание” немалкото страници на законопроекта, „творците” му са „ползвали” (разбирайте - преписвали) от почти всички източници, свързани с материята, които са им попаднали под ръка. Резултатът от плагиатството е „документ”, способен да откаже дори силно изкушен от темата за българските общности в чужбина човек да го прочете докрай. Този обаче, който мобилизира волята си и все пак се справи с нелеката задача, ще открие не едно или две законотворчески безумия записани в проекта.
Една от забележките ми по проекта е принципна и засяга философията му.
Става дума за идеята за централизиране на политиките сред българите в чужбина, прикривана зад разписването на “координаторски” правомощия на ДАБЧ и може би - на специален министър. Защото, колкото и невероятно да звучи, в този законопроект отново изпълзява фигурата на министър, отговарящ за провеждането на държавната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България. И на това, което той трябва да върши, са посветени цели пет члена - от 25-и до 29-и.
Защо въобще трябва да се вписват правомощия на министър, отговарящ/координиращ за работата с българите в чужбина, така и не става ясно? Навярно, за да могат някои „наши хора” да си гарантират място в Министерския съвет и при следващите управления!
Все пак живеем в нещо като демокрация, колкото и извратена да е тя в нашия вариант, и няма защо да има институции, които авторитарно да координират и да напътстват действията на другите, иначе напълно независими институции. Пътят, както посочва един от познавачите на проблемите на сънародниците ни в чужбина Йордан Симов, е да се засилят секторните политики в различните институции, имащи отношение към българите зад граница. Те са тези, които според него реално извършват голяма част от дейностите, особено по отношение на образованието и в други области. В това отношение и досегашният Устройствен правилник на ДАБЧ би бил достатъчен за “координиране”, ако се наложи. През изминалите години обаче по мнението на г-н симов намесите на ДАБЧ не допринесоха много за осъществяваните от другите институции политики - нито за повишаване на ефективността им, нито за намаляване на корупционните схеми.
Но основната, бих казал убийствената, грешка на създателите на законопроекта, която сама по себе си го прави безсмислен е, че авторите на този пространен текст не са отчели, че времето много отдавна е задминало творението им и по този начин го е превърнало в мъртвородено. Най-фрапантният пример за това е опитът законово да се регламентира и дори стимулира преселването у нас на българи, живеещи зад граница. И доколкото като потенциално желаещи да се преселват в България се визират главно наши сънародници от историческите български общности в чужбина, лансирането на тази идея към днешна дата е, меко казано, абсурдно.
То е нереалистично поради издиханието на българската държава, която трябва да поеме и осигури нормален живот на преселилите се. Доказа го и последното решение на Народното събрание, че чужденците с български произход, които искат да се заселят трайно у нас, вече няма да могат да ползват безплатно земи от държавния и общински поземлен фонд до три години след пристигането си. Мярката бе записана в сегашния Закон за българите, живеещи извън Република България, но липсва в новия проектозакон за българите и българските общности извън Република България, публикуван от правителството в портала за обществени консултации.
Остава текстът, който предвижда заселниците да ползват кредити при облекчени условия за покупка на имот, земя и инвентар. Условията и редът за отпускане на такива заеми ще се определят от МС, уточнява законът, но не дава повече подробности, като например кой ще контролира кой усвоява парите. Записаното в проекта намерение да се стимулира преселването у нас на нашенци, живеещи зад граница, е и израз на пълното непознаване на всички онези дълбочинни процеси, които протекоха сред българските общности през последните две десетилетия и които коренно ги промениха.
