Нова Зора

По принцип много рядко пиша статии, в които фигурират конкретни имена (изключвам ветрилото от големите световни лидери). Преди време писах за набедения за дипломат №1 - Николайчо Младенов, който очевидно усети, че последните месеци развали силно въздуха около себе си с шумните тиради на тема що е национален интерес и има ли той място в неговата глава. След като се изгаври с професионалната българска дипломация, той изпрати вместо дипломати от кариерата професионални търговци по българските дипломатически представителства, например в Китай. Преди дни изумените български граждани, които гледаха сутрешния блок на Нова телевизия, разбраха, че управляващият българското посолство в Бразилия носи звучното „българско” име господин Насименто. На въпроса на водещия дали тази селекционирана от външния министър личност е български гражданин, всички зрители чуха изключително дълбокомислен отговор: „Господин Насименто говори перфектно португалски”. Повод обаче за тези мои редове е написаната с „пионерски плам” на 21 ноември т.г. във в. “24 часа” просветителска статия на Огнян Минчев - „Европа е нашият избор, а не Евразийският съюз на Путин”. Въпросният господин очевидно счита огромната част от българския народ за абсолютни невежи и се опитва да им разясни що са това цивилизационни корени и къде се крие националният интерес.
От цялата статия на Огнян Минчев вони на типичната за него патологична ненавист към Русия, славянството и православието. Вероятно той пише от позицията на типичен англосаксонец или конфуцианец. Не изключвам, че Огнян Минчев счита, че в зависимост от неговите конюнктурни финансови интереси българският народ трябва да плюе върху себе си и върху изминатата от нашите прадеди историческа траектория.
Въпросният академичен траншоед пише: “...ние сме една от тези страни, които сега не принадлежат към непосредствената  руска сфера на влияние, към които Русия винаги е изпитвала чуството, че принадлежат към руската сфера на влияние или към руската културна или цивилизационна общност... Освен България, която е славянска и православна страна и това дава основание на Русия да я смята за част от своето пространство...”.
Шокиран съм от изключително ниското национално самочуствие на господин Огнян Минчев. Съвсем достойно и коректно е да се каже, че България счита Русия за една огромна част от своето цивилизационно пространство. Гениалният британски историк Арнолд Тойнби, който отдавна е станал индикатор на интелектуален финес и професионално самочувствие за онези, които го разбират, подчертава всеобемния и интернационален характер на средновековната българска култура - „един разцъфнал гений на славянската християнска култура”. Та именно ние, българите, в лицето на нашите прадеди, адаптирахме византийското православие към славянския свят.
Огнян Минчев очевидно има наистина изключително ниско национално самочуствие и обвинява Русия, че счита България “за част от своето цивилизационно пространство”. Той се разминава драстично с великия британски историк. Арнолд Тойнби, който за разлика от Огнян Минчев различава три центъра на православната култура. Първият е византийският, вторият e българският, локализиран в границите на Първото българско царство, веднага след покръстването и станал мощен източник на „културна радиация” към сърбите, власите и руснаците. И едва третият център е руският, развит като самостоятелен и станал основа за формирането на нов клон на православната цивилизация - руски клон, но благодарение и на ролята на България.
Тук е мястото да обърнем внимание на двата термина, които ползва Арнолд Тойнби, когато характеризира процеса на културен обмен - „радиация” и „транслиране”. Между тях има огромна разлика. Когато в една култура преобладават механично привнесените елементи, когато културното  развитие се свежда и изчерпва до подражание, буквални преводи, имитация и репродукции на чужди културни постижения, тогава ролята на същата култура може да се определи като “транслатор”, “мост”, чрез който ценностите се разпространяват към останалите народи.
В същото време определени чужди културни достижения могат да станат основа за изграждане на собствена и самобитна култура, която не е вече само “мост” към останалите народи, тя е в отношение на „радиация” към тях.
Още по-ексцентрично е следното твърдение на Огнян Минчев - „Но България трябва да е наясно, че нейният дългосрочен избор не е Евразийският съюз, а Европа и евроатлантическото пространство”. В това твърдене на родния „експерт” има нещо смущаващо и шизофренично. Все пак православието в конфесионален план се явява водещо в Евразийския съюз. Това няма как да не е така, тъй като основните „тухли” в сградата са Русия, Украйна, Белорусия и др. Стигаме до основното разминаване между тезите на Арнолд Тойнби и... предплатените препоръки на Огнян Минчев към българите. Според британския учен, ако през един първи етап контактите в исторически план са едностранчиви: от Византия към България и от България към Русия, то през втория етап те вече са двустранни: между България и Русия. Накратко, ако се опитаме да проследим внимателно мисълта на Арнолд Тойнби, ще стигнем до извода, че хронологически именно Русия се е оказала част от българското пространство, а не обратното, както се опитва да ни внуши Огнян Минчев. Нещо повече, българите са направили преди доста векове своя цивилизационен избор, а доста по-късно, усвоилият редица чужди траншове „експерт” се е сетил да ни баламосва с точно обратната теза. Разбира се, в епохата на постмодерна, и това е сравнително не рядък начин за препитаване, и не само абонаментно, но и чрез селекционирано гастролиране в редица посолства.
Тук е уместно да се допълни и фактът, че България, пак според Арнолд Тойнби, е протомодел за политическото, идеологическото и културно развитие на останалите страни в славянската общност. В историческата траектория на България и Русия има много общи цивилизациони черти и аналогии с двойката Англия-САЩ. Нещо като „сиамски близнаци”. Нека разменим в едно от изреченията на Огнян Минчев цитираните по-горе двойки страни. Вижте какво се получава - „Ние, англичаните, сме една от тези страни, които сега не принадлежат към непосредствената американска сфера на влияние, към които САЩ винаги са изпитвали чувството, че принадлежат към американската сфера на влияние или към американската културна или цивилизационна общност”.
Ужасно тъпо, нали! За ужас на Огнян Минчев британският историк стига и до невероятна „крайност”. Той твърди, че по произход руската цивилизация е „сателитна” на православната на... България. Повече даже, „гръцката култура нахлува в Русия чрез една „българска форма”, пише Тойнби.
Накратко, ние българите, които сме носители на един определен цивилизационен код, трябва да се откажем публично от своето родно чедо: най-голямата си дъщеря - Русия, щото Огнян Минчев да оправдае... поредния си хонорар. По-ясно казано, препоръката на родния „експерт” е да се откажем от самите себе си.
Любезни читателю, да ти призная, без особено да се замислям, ще се съглася с великия Арнолд Тойнби. Трудно ми е да не цитирам още една мисъл на почти гениалния англичанин. „Православно-христянската църква - пише Тойнби - създава една забележителна либерална политика, която дава на православното христянство изключително предимство пред западното христянство”.
В статията на Огнян Минчев не липсват и почти комични твърдения от типа на: „Какво би спечелила България, ако хипотетично предположим, че стане част от евразийския икономически съюз, който в момента лансира Русия?.. Ще получим всякакви руски стоки, за които Русия няма да плаща мита, но те няма да бъдат с това качество, от което зависи българската модернизация и перспективно развитие. Ще бъдат удовлетворени тези, които с носталгия се отнасят към пропуснатите възможности да шофират москвичи или жигули, но не и тези, които биха желали да живеят нормален европейски живот”.
Невероятно смешни лафове, нямащи нищо общо със сегашната ситуация в България, Русия и Европа. Първо, към днешна дата в РФ се произвеждат около 15 водещи световни марки коли. Почти всички германски автомобили имат свои заводи в Русия. За японските, да не говорим!
Тези дни министър Симеон Дянков ни представи Бюджет-2012 и ни „поведе” към нормалния „европейски живот”, за който говори Огнян Минчев. Вероятно последният получава достатъчно големи траншове от чужбина, за да пише подобни статии и за него животът да е точно „нормален и европейски”. Всеки си знае!