-Защо Русия все още не се е доближила до момента, в който да заработи заедно с НАТО по въпросите на ракетната отбрана (ПРО)
Надеждите, появили се на срещата на НАТО през 2010 г. в Лисабон, за това, че Русия може да бъде партньор в изграждането на ракетна отбранителна система срещу ядрен удар по Европа от сбирщина ядреновъоръжени държави, изглеждат все по-забравени и изоставени. Ръководството на НАТО беше обещало да изследва възможностите за сътрудничество по изграждането на ракетна отбрана заедно с Русия в духа на реципрочност, масимум прозрачност и взаимно доверие.
На официална вечеря във Валдай обаче, на която присъства Владимир Путин, той обяви на присъстващите, че на руския посланик в НАТО –Димитрий Рогозин, американски сенатор в прав текст му е заявил, че бъдещият американски ракетен щит е насочен към Русия за засилване на ядреното въздържане. Дори Путин, разяснявайки позицията си, начертал диаграма на салфетката си.
На срещата на Съвета “НАТО-Русия” (орган, създаден за подобряване на отношенията) през седмицата, зам.-министърът на отбраната на Русия Анатоли Антонов беше умерено рязък. Той заяви, че НАТО продължава да работи по проекта, независимо от факта, че руските условия за сътрудничество все още не са приети. Главното сред неговите претенции беше отказът на Америка да даде юридически гаранции на Русия - на практика това означава подписване на договор, - че натовският ракетен щит няма никога да бъде използван за защита на Европа или Америка от руските ядрени оръжия. Той допусна, че в противен случай Русия може да вземе адекватни военно-технически мерки.
Сърцевината на проблема се крие в липсата на доверие, което още повече се задълбочава поради това, че руснаците разглеждат и определят като цинично интерпретирането от американците на Резолюцията на Съвета за сигурност за Либия. Някои руснаци дори считат, че това е дезертьорство.
Руските лидери не могат да повярват на многократно повтаряните от Запада уверения, че плановете за защита на Европа от ракети с ядрен заряд са насочени единственно срещу ирационални държави, притежаващи незначителни количества ядрено оръжие (това е дипломатическото изразяване, когато става въпрос за Иран), а не са предназначени за притъпяване на ефективността на руския ядрен потенциал.
Руските военни анализатори смятат, че етапният подход при изграждането на европейската ракетна защита, възприет от администрацията на Обама, е по-малко застрашаващ, отколкото плановете на Буш за щит, базиран на ракети прихващачи с дълъг радиус на действие и радари в Полша и Чехия. В този контекст руските анлизатори също така са убедени, че дори и да е приключил крайният етап на разполагането на ПРО, системата може да бъде поразена и смазана от всяка руска атака.
Проблемът е, че те разглеждат евентуалното изграждане на ПРО в Европа като етап от дългосрочен план да се подкопае руския ядрен потенциал.
Превод от “The Economist” (19.11.2011-25.11.2011)
