Нова Зора

В Скопие пропищяха от “притисок”. След като десетилетия наред лазиха върху нервите на съседите си и това им стана навик, днес на рупорите на македонизма изобщо не им харесва, че им дават отпор. И реагираха!
Македония има проблеми с българите и с албанците. Това заяви в интервю за скопския канал “Наша ТВ” академик Блаже Ристовски, главен редактор на Македонската енциклопедия, която беше оттеглена след редица международни реакции. „Ние имаме проблем с българите, които не ни признават езика и нацията. Въпреки че България призна един път нацията, и нашето население там получи възможност да има автономия, в периода след 1947 година. Наши учители преподаваха там македонски език. Днес българската политика работи за печелене на души в Македония. С тези паспорти ще обяви пред света, че живеят българи в Македония. И днес стотина души в Македония са гласували за президентските избори в България, както и за преброяването. Имаме един такъв натиск”, заявява академик Ристовски. Според него най-големият натиск Македония има от Албания, която превзема територии.
„Това е най-сериозният натиск и ние трябва да го решим”, подчертава Ристовски. Медии в Македония отбелязват, че Ристовски е баща на лидера на партия ДОМ Лиляна Поповска, коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ на премиера Никола Груевски.
Впрочем премиерът Груевски, както вече отбеляза “Нова Зора”, има лична роля във финансирането на антибългарския филм “Трето полувреме” и присъства при заснемането му като “проект от национален интерес”. Режисьорът на филма Дарко Митревски се опита да омаловажи тези негови заслуги, твърдейки, че всички исторически елементи се основавали на архивни документи и свидетелства на очевидци. Но фактите остават и не е по силите на един режисьор като Митревски да ги промени. Дори и с твърдението му, че филмопроизводството и филморазпространението в Република Македония били “независими” от правителството.
Ако това е така, то не става ясно защо тогава политически неудобни творби (като например филма на македонския режисьор Миле Неделковски “Подгряване на вчерашния обяд”) са практически забранени за публично разпространение в страната.
Впрочем, както Блаже Ристовски, така и Дарко Митревски публично си изтърва нервите. Според македонския медиен портал “Плюс ИНФО” от 5 ноември 2011 г. Митревски коментирал реакцията на българските евродепутати до комисаря Фюле по следния начин: “Истински будалщини. Техните реакции единствено имат за цел да отрекат ... вината на България за холокоста, а в същото време са скроени за събиране на политически точки на домашен терен. Тяхната единствена цел е отричането на холокоста, пък въртят като “дъжд около Крагуевац” и си служат с някои стереотипни измислици, за да прикрият вината... Не знам дали тези евродепутати знаят, че отричането на холокоста е престъпление в 16 държави, членки на Европейския съюз, за което се лежи в затвора”.
На въпрос дали възможна реакция на писмото от страна на еврокомисаря Фюле може да повлияе на по-нататъшния ход на филма (чието заснемане приключи преди няколко дни с последна клапа в Музея на холокоста – Скопие), режисьорът Митревски категорично заявява, че “Трето полувреме” няма да претърпи никаква промяна: “Не ми минава дори през ума да променям нещо. Нито запетая!”, категоричен е Митревски пред “Плюс ИНФО”, и добавя, че той “се съмнява някой да може да си позволи да приеме насериозно тримата българи”.
Митревски повтори същите обвинения и заплахи и в пространно интервю в предаването “Хикс-нула” на телевизионния “Канал 5”. Според него, европарламентаристите застанали на страната на неофашистки кръгове в България и за тяхното мнимо “отричане на холокоста” им се полагал затвор в 16 страни от Европейския съюз. Режисьорът призова правителството на Република Македония да реагира официално против българската общественост и евродепутатите. Бяха показани кадри от филма (включително масови разстрели), които надминават най-ярките образци на антибългарската пропаганда в бивша Титова Югославия.
Режисьорът изрази гласно нескрити амбиции филмът “Трето полувреме” да спечели “Оскар”, но се разкриха и някои любопитни подробности. Американският режисьор от хърватски произход и носител на “Оскар” Бранко Лустиг, първоначално обявен за продуцент на филма, е отказал участие в проекта на Митревски “поради заболяване”, но по същото време продължил работата по други проекти. Между Митревски и известния сръбски актьор Сергей Трифунович се разразил шумен скандал за хонорари и работни условия, достигнал до физическа саморазправа и брутално отстраняване на Трифунович от по-нататъшно участие. Митревски заминава за Чехия, за да продължи монтажа на филма в студия “Барандов”.
Същевременно, в прес-съобщение до медиите, неправителствени организации подчертават, че сценарият на филма, претендиращ да е едновременно и романтична любовна история, и художествена документалистика, наподобява и дори надминава най-ярките образци на антибългарската пропаганда в Титова Югославия. Авторите пропускат познатия на всички факт, че през Втората световна война в “стара” България народът масово се надига в защита на еврейското население, но на територията на днешна Република Македония, за съжаление, съвсем не е регистрирано такова народно движение. Широко известно е, че треньорът Илеш Шпиц е спасен от ешелоните на смъртта с решителната намеса на българския патриот Димитър Чкатров от Прилеп (председател на футболния клуб “Македония”), който по-късно бива разстрелян от титовисткия тоталитарен режим във Вардарска Македония като предател на македонския народ и великобългарски шовинист (той не е реабилитиран и до днес в Македония).
Филмът „Трето полувреме” предстои да бъде пуснат през март 2012 г., като целта на авторите му е чрез манипулиране на историческите събития от Втората световна война да се създаде изключително отрицателен образ на България в самата Македония и по света чрез планираната му глобална дистрибуция.
Българският народ е известен в Европа и света като народ - спасител на своите сънародници евреи през Втората световна война и всякакви опити да бъде демонизиран, като му се припише със задна дата колективна вина за злодеяния, отдавна осъдени от историята, трябва да срещнат решителното противопоставяне на международната демократична общественост, редовите български граждани, българската държава и европейските институции. По този повод, не мога да не изразя недоумението си от незаинтересоваността и досегашното мълчание по случая на българските държавни институции и призовавам релевантните организации на гражданското общество (като Съюза на филмовите дейци, спортните федерации, футболните клубове, организациите на българските евреи и всички други) да изразят публично своята позиция и да предприемат мерки, съгласно техните компетенции.
Докога ще търпим, когато ни плюят?!