• Народът трябва да проумее
на каква експлоатация е подложен
и съгласен ли е да търпи това
В България се живее зле. Казано открито - много зле. Само в последните година и половина основното ядене на безработните и бедните пенсионери - баничките - поскъпнаха два пъти. Властта, скрита зад удобния тезис за криза, „коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен” (Хр. Ботев).Тече парламентарната баталия за бюджета през 2011 г. Неговата съдба ще се реши от депутатите, народът няма да бъде питан. Основният довод е, че бюджетът може да бъде проумян само от незначителен брой професионални икономисти. В голяма степен това е така, но доводът автоматично изключва 98 % от депутатите, които и хабер си нямат от „висша” икономика. Пълното разбиране на бюджета изисква познаването на голям обем данни, които са достъпни само на Министерството на финансите.
Това позволява на министъра на финансите да спекулира с информация, което се и прави, без мнозинството депутати дори да се усетят. Излиза, че обсъждането на бюджета се превръща в поредната лъжлива показност на гласност и откритост или че пак ще залъгват народа с „макроикономическа стабилност”, „балансиран бюджет” и ще продължават да го ограбват.
Може ли с нещо да се промени тази игра?
Може, и отговорността за това лежи преди всичко на опозицията. Просто тя трябва да се напъне и да преведе въпросите на националната бюджетна политика в понятия, разбираеми за всеки гражданин. Трябва поне в общи черти дебитът и кредитът да се преведат в часове работно време за седмица. Тогава хората веднага ще разберат какво значи всеки да работи два или десет часа седмично, за да издържа парламента, правителството и президентството и какво - определен брой часове - за образование, здравеопазване, наука, отбрана, полиция и т.н. Хората ще разберат колко часа ще работят за данъците и тегобите и колко часа – за себе си. С други думи, хората ще разберат на каква експлоатация са подложени и съгласни ли са да търпят тази експлоатация. Както и колко и какво ще получат от държавата и намират ли това „колко и какво” за достатъчно. После идва възможността за изказване на становища и за борба за отстояване на тези становища.
Бюджетът се базира на две много прости идеи: първо, дебитът трябва да бъде по-голям от кредита, и второ, при вземане на решения, засягащи производството и възпроизводството на действителния живот на народа, да не се вземат под внимание така наречените икономическа логика и икономическа ефективност. Ако пък трябва да се има предвид т. нар. икономическа криза, каквато всъщност няма, защото с нея се прикрива системната криза на строя, то нейната тежест трябва да се носи, в най-лекия случай – пропорционално от всички обществени слоеве. За екстремния случай народът казва: плаща този, който е ял, пил и се е веселил!
Постигане на смисъла на всеки бюджет не е толкова трудно, ако обществеността, народът, е запознат с изходната база, върху която той се гради, а тя е съществуващото положение. За нещастие на българите и на България тази е една от най-охраняваните тайни на властта. Вече 22 години никой от властниците не говори по тази тема, няма открито и достъпно артикулиране на истината. Една от организациите, която е призована да информира обществеността по този въпрос – Националният статистически институт - е в трудното положение да оцелее, като угодничи пред своя работодател. Хората у нас наричат статистиката стъкмистика и за това имат достатъчно основания.
Греховете на официалната статистика навсякъде по света са главно три: замълчаване на определени показатели; деформиране по смисъл на други; открита фалшификация.
За нашата страна към замълчаването на определени показатели ще отнесем националното богатство на страната, размерът на интелектуалния капитал; частта инвестиции в % от БВП; % население, отнасящо се към социално декласираните групи в % от общата численост; относителната тежест на нерентабилните предприятия; социалната инфлация; равнище на сумарния данък върху доходите; частта на чуждестранния капитал в българската икономика (общо и отделно по имущество, по печалба и по акции); разликата между цената на производителя и крайната пазарна цена.
Деформираните по смисъл показатели са: средна годишна инфлация; равнище на безработицата; структурата на БВП; разликата между доходите на 10 % най-богати българи и на 10 % най-бедни.
Открита фалшификация се предполага по следните показатели: темпът на нарастване на БВП; разликата по БВП на различните региони (области); обемът на сивата икономика; разликата между административно определените цени на естествените монополи и реално плащаните от населението; ефективността на модернизацията в % от разходите.
Друго важно нещо, което обществото трябва да знае, за да изгради своето отношение, е философията на бюджета. Това са набори от принципи, които бюджетната политика стриктно спазва. За обикновените хора най-важният е имат ли статут на стоки и услуги здравеопазването, образованието, културата и животът на пенсионерите? С други думи, трябва ли за тях да се плаща?! Това е едва ли не най-важният икономико-финансов въпрос, по който никой политик или държавник не желае да вземе открито отношение. Но точно от отговора на този въпрос зависи какъв ще бъде и бюджетът – социален или геноциден.
Бюджетът на правителството на ГЕРБ е характерен с две безумия: първо, натрупване на числа без цели, програми и мерки за реализацията им (според Пламен Орешарски) и второ, възлагане на пенсионната реформа на Министерство на финансите (според Иван Нейков).
Нашият коментар е, че подобни изпълнения показват или прогимназиална компетенция, или зловреден геноциден замисъл по чужда поръчка, целящ спасяване на богатите за сметка на бедните. И в двата случая имаме работа с остро политическо заболяване на управляващите, изразено в институционална диктатура и пълно маразматично скъсване с причинно-следствената реалност.
Така например предложенията на Симеон Дянков за пенсионната реформа почиват върху предположението, че трудоспособността не зависи от възрастта, което е дълбоко антинаучно и противоприродно.
Вижда се, че ако мнозинството от българското население познава истинското състояние на държавата и се ориентира във философията на бюджета, може да заяви своето отношение далеч по компетентно и отговорно, отколкото го правят парламентарно представените политически партии...
От друга страна, общественото отношение към бюджета изразява в скрит вид отговорността на народа за своя последен избор (местните и президентски избори). Той прие тези избори като поредната игра на демокрация, без да си дава сметка, че демокрацията не е избор на хора, а избор на идеи. За това свое безхаберно шоу отношение сега ще трябва да се плаща.
Всички предложения по корекцията на бюджета, направени от политически партии и граждански организации, притежават основна слабост – те са издържани по смисъл и стилистика в същата парадигма, в която е направен и самият бюджет. Те се стремят да го подобрят от гледна точка на авторите, докато той се нуждае от друг подход, от друг смисъл и от друго съдържание.
Провежданата сега бюджетна политика е тържество на идеологията на Милтън Фридман, настървено прилагана у нас от верните оръженосци на Световната банка. Тя няма място в България, която е социална държава по конституция.
На народа не му е нужна конструктивна опозиция. На народа е нужна безкомпромисна системна опозиция. Дейността на такава опозиция трябва да се съсредоточи върху привеждането на бюджета във вид, разбираем за народа и интерпретиран от гледна точка на непосредствените интереси на хората.
Може да бъдем сигурни, че тогава ще се разкрият неподозирани машинации и умопомрачителен финансов геноцид, след което правителството ще трябва да подаде оставка, за да не бъде пометено от справедливия гняв на народа.
