Спасителен за Владимир Путин изглежда проектът за създаване на Евразийски съюз като контрапункт на Евросъюза, еднополюсната хегемония на САЩ и глобализма въобще. Руските, белоруските и казахстанските патриоти приветстват открито тази визия за предотвратяване на планирания от Запада разпад на Руската федерация по подобие на СССР. Националистически нотки се долавят дори в речите на лидера на КПРФ Генади Зюганов. „Нашият народ е отстранен от управлението на собствената си държава и на нейната икономика. В угода на ненаситния капитал милиони чуждестранни имигранти, превърнати в евтина работна сила, запълват нашите градове. Руснаците постепенно се превръщат в ощетено малцинство на своята родна земя. Вдигайте се, руски хора!”, зове Зюганов.
Интересно, че подобни настроения набират сила и във водещите за ЕС държави, бивши метрополии, като Франция например. Лидерът на „Национален фронт” Марин льо Пен, дъщеря на основателя на партията Жан-Мари льо Пен, заяви категорично още през май т.г.: „Студената война, която ни натрапи Америка в отношенията с Русия, беше огромна грешка. В интерес на Франция е да се разгърне в направление на голяма Европа и да си сътрудничи с Русия в дух на партньорство”. Марин льо Пен вече изпревари по рейтинг сегашния президент Никола Саркози и - отново изпреварващо - ще направи своето първо официално посещение в Москва. Вестник „Нова Зора” публикува нейното интервю, преди заминаването й за Русия, което ползваме от информационния портал „Евразия”.
"ЗОРА"
• Марин льо Пен, пред в. “Комерсант”,
в разговор с Елена Черненко,
по повод предстоящото й посещение в Москва
- Колкото повече наближават президентските избори, толкова се вдига Вашият рейтинг. Какво е Вашето обяснение?
- Ние достигнахме до повратна точка. Станахме свидетели на загниването на натрапения ни англосаксонски модел на развитие, базиран на принципите на ултралиберализма и отказ от национален суверенитет. Французите започват да осъзнават колко пагубна е политиката на открити граници и масовият приток на имигранти, лекомисленото отношение по въпросите на безопасността и отказването от протекционистични мерки в икономиката и патриотичното отношение към националните производители. Тази политика доведе до плачевни резултати, но алтернативата не може да бъде предложена нито от Съюза за народно движение, нито от социалистите.
- А Вие имате ли смелост за това?
- Да, нали ние сме единствената истинска патриотична партия.
Ние смятаме, че успехът и процъфтяването на Франция са възможни само при условие, че се укрепи безопасността и се запази националната идентичност и патриотизмът. „Националният фронт” е единствената партия, която се придържа към принципите в политиката на ген. Де Гол. Също като него, и ние държим за независима, силна и влиятелна Франция. Франция, която да води политика, изхождайки от своите стратегически интереси, а не от желанията на други страни, такива като САЩ.
- А какво ще се случи, ако Никола Саркози остане втори мандат?
- Не мисля, че това може да стане. Светът е на прага на мощни финансови трусове, които особено силно ще се отразят на еврозоната. Много икономисти се съмняват, че еврото ще устои и предричат криза в Европа. Не вярвам, че в такива условия Саркози ще може да управлява страната. Само връщане към финансов суверенитет и собствена национална валута ще може да изведе Франция от кризата.
И ние предлагаме точно това. Но колкото и парадоксално да звучи, искрено вярвам, че тази криза открива големи възможности пред Франция, както и пред цяла Европа на свободните и суверенни нации, която ние искаме да построим. Кризата може да даде тласък за промени във вътрешната и външната политика на Франция, която отдавна трябваше да престане да се подчинява на САЩ и да се отвори към Русия. Аз отдавна твърдя, че е необходимо да се развиват отношенията с Москва, а не с Вашингтон, защото с Русия имаме и в стратегически, и в цивилизационен план много общи интереси.
- Повече, отколкото със Съединените щати?
- Разбира се. Американската култура, поради историческите обстоятелства, стои по-далеч от френската и европейската. Затова аз не мога да бъда равнодушна, когато виждам и чувствам как нашият президент по американска команда обръща гръб на Русия. И не само той. Русия по същия алгоритъм се демонизира и от френските медии. Политиците, които искат задълбочаване на отношенията с Русия се нуждаят от немалко мъжество да отстояват тази позиция, станала вече политически некоректна.
- Такива думи рядко могат да се чуят от устата на европейски политик.
- Е, ако аз съм може би единствената във Франция, която защитава Русия, то в Европа не съм единствената. При това смятам, че Русия недостатъчно активно развива отношенията с тези европейски политици, които й симпатизират. Целият проблем е там, че американците са значително по-активни.
- Ще напусне ли Франция НАТО, ако Вие станете президент?
- Да, аз поначало бях срещу влизането на Франция в Северноатлантическия алианс. В този смисъл аз споделям напълно мнението на ген. Де Гол, който беше против подчиняване на националните интереси на Франция, на която и да е чужда сила, в това число и на сила като САЩ. Аз съм убедена, че европейските държави трябва да си сътрудничат в сферата на сигурността, но не виждам нито една причина, която да пречи Русия да бъде част от този процес. Струва си бъдеща Европа да бъде построена по съвместен план на европейските страни заедно с Русия.
- А как виждате бъдещето на Либия, след като смяната на режима там стана при активното участие на френските въоръжени сили?
- Съмнявам се, че новата власт ще съумее да установи демокрация. Аз бях против интервенцията в Либия, против намесване в ситуацията в Сирия и в Кот д’Ивоар. Вярвам в дипломацията, особено в регионалната. С проблемите на Либия, Египет и Тунис трябва да се занимават техните арабски или африкански съседи. Във всички случаи това ще бъде по-добре, отколкото интервенция на Запада.
Не смятам, че НАТО и страните от ЕС извършиха нещо героично в Либия. Силите бяха неравни, така че Алиансът няма с какво да се гордее. При това аз разбирам, че американците преследват свои интереси, придвижвайки тези псевдодемократични революции по света, но не разбирам защо Европа ги следва, а Русия не защитава своите интереси така, както ги защитават Съединените щати.
- По правило на Запад, включително и в ЕС, към подобни действия на Русия се отнасят крайно неодобрително.
- Да, така е. Но нали демонизацията на Русия се поддържа на ниво ръководство на ЕС и това става с натиска на САЩ, които се опитват да построят еднополюсен свят. Аз вярвам в многополюсния свят. Що се отнася до положението в Северна Африка и в Близкия изток, то отсега е трудно да се предскаже крайният резултат. Не е изключено светските режими да бъдат заменени с диктатура на шериата. Но Западът дели източните диктатори на добри и лоши. Добрите са например в Саудитска Арабия и Катар, а лоши са всички тези, които не съгласяват с нас за всичко и не ни дават техния петрол. Та нали свалените режими в Египет, Тунис и Либия бяха светски диктатури.
А сега във всички тези страни към властта се домогват радикалните ислямисти. А на тях не им трябва нито демокрация, нито свобода. За Европа е крайно опасно да има такива съседи.
- Какви опасности крие това развитие?
- Не на последно място, увеличаване на имиграцията в Европа. Страхувам се ,че ще се наложи да платим много висока цена за авантюрата на Саркози. Въпреки че това не беше толкова негова инициатива. Той, за мое голямо съжаление, беше подтикнат от американците. За тях нищо особено, а при нас от Тунис и Либия вече пристигнаха 25 000 имигранти. При това ние си имаме 5 млн. безработни, огромен външен дълг и бюджетен дефицит. Социалната система едва издържа сегашното натоварване, но ние продължаваме да приемаме по 200 000 имигранти годишно, и то без да броим нелегалните. Франция вече не се справя с този наплив на пристигащи нито във финансово отношение, нито като запазване на френската идентичност, която вече започна да се променя.
Много точна прогноза в този смисъл направи Владимир Путин, който каза, че „Франция може да се превърне в колония на своите бивши колонии”. Точно срещу това се боря аз. Не от ненавист и ксенофобия, а от любов към своята страна. Искам Франция да остане Франция. 10 милиона пришълци за последните 10 години стигат. Време е да се спре това нашествие.
- Какво всъщност предлагате Вие?
- Преди всичко трябва да бъде ограничена до минимум легалната имиграция. След това трябва да се направи така, че Франция да престане да бъде привлекателна страна за имигрантите. Сега дори и да пристигнете нелегално във Франция, веднага получавате всички права на французите. Предоставят ви издръжка, социално жилище, безплатно образование и здравеопазване. Убедена съм, че ако престанем да предлагаме на имигрантите тези екстри, то те ще престанат да пристигат. Ние трябва преди всичко да мислим за своя народ. Сега всеки, който се опита да критикува имиграционната политика на властите, бива наричан расист. Смятам и съм уверена, че мнозинството французи мислят като мен, че не може да се загърбват националните интереси в полза на политкоректността.
- Остава само да гласуват за Вас на изборите. В Русия проблемът е по-лесен. Името на бъдещия президент на Руската федерация фактически се знае. Властите наричат това стабилност, опозицията – липса на демокрация. Както и да е, но ако Вие бъдете избрана за президент, то най-вероятно ще имате работа с Владимир Путин. Какво мислите за него?
- При нас във Франция демокрацията също не е идеална и ето защо нямаме право да даваме на Русия уроци по демокрация. Но аз ще си призная без да крия, че в известна степен се възхищавам на Владимир Путин. Той прави грешки, но кой не прави такива. Ситуацията в Русия след разпадането на СССР е сложна и за да бъдат решени всички нововъзникнали проблеми, се иска време.
Струва ми се, че Владимир Путин притежава характер и визия за бъдещето, необходими, за да осигури на Русия процъфтяване, каквото тя заслужава. А по-активното сътрудничество с Франция и европейските страни може само да ускори този процес.
Превод Румен Воденичаров
