• Демокрацията е много повече от избори
След 48-часовия ултиматум, който главнокомандващият египетската армия генерал Абдел Фатах Ас-Сиси даде да ислямисткия президент Мухаммед Морси да удовлетвори исканията на народа и да подаде оставка, военните поставиха държавния глава под домашен арест. Едновременно с това обявиха, че суспендират Конституцията и назначиха за временно изпълняващ длъжността президент председателя на Конституционния съд Ал Мансур. Светски настроените граждани приветстваха намесата на военните и небето над Кайро се озари с фойерверки. Междувременно на някои места избухнаха сблъсъци между привърженици и противници на сваления президент, при които загинаха десетки египтяни и много бяха ранени. Жертвите са почти неизбежен спътник на революциите. За да намалят напрежението, военните представиха пътна карта за завръщане към демократично гражданско управление и максимално бързо провеждане на президентски и парламентарни избори. Колко „бързо”? – предстои да се види.
Но ако „Арабската пролет” през 2011 г. разкри колко безпомощна е демокрацията от западен тип срещу ислямския фанатизъм, днешните събития в Египет показаха, че в арабско мюсюлманския свят единствената противоотрова срещу ислямската експанзия е армията. В нежеланието си да признаят очевадния факт, западните „стожери” на демокрацията се объркаха до такава степен, че дори не посмяха да нарекат случилото се в Египет военен преврат.
“Кога един преврат не е преврат?”- попитаха Патриция Зенгерле и Уорън Строубъл в коментар за агенция „Ройтерс” веднага след свалянето на египетския президент на 4 юли 2013 г. И продължиха: „Свалянето на надлежно избрания президент Мухаммед Морси от египетските военни постави президента Барак Обама пред труден дипломатически и езиков въпрос при договарянето с най-многобройната страна в арабския свят. А именно, беше ли това преврат? Докато Обама и неговите помощници се блъскат с този въпрос през следващите дни, на карта са поставени 1,5 млрд. долара помощ, която САЩ ежегодно изпращат на Кайро – почти всичките за войската, както и възгледите на президента за това как най-добре да подпомогне арабската демокрация”.
Ако САЩ обявят официално, че отстраняването на Морси от поста му е преврат, съгласно американското право, по-голямата част от помощта за техния дългогодишен съюзник трябва да спре. А това може да отслаби египетската армия – една от най-стабилните институции на Египет, с дълготрайни връзки с американските власти. Това, което още повече усложнява сметките на Обама е фактът, че милиони египтяни се обединиха в подкрепа на отстраняването на Морси. Както и че военните оповестиха пътна карта за завръщане към гражданско управление, благословена от религиозните водачи на мюсюлманите сунити и на коптите (египетските християни). Тоест, военните нямат намерение да управляват – поне не колкото Хосни Мубарак, и така лишават своите критици от основния им аргумент, че са узурпирали властта.
Разбира се, Мухаммед Морси и неговите „Мюсюлмански братя” запазват подкрепата на един широк слой от египетското общество, въпреки голямото им отчуждение от техните съграждани.
След като се срещна с някои топсъветници в Белия дом, Обама каза, че бил „дълбоко обезпокоен” от действията на египетските военни и нареди на съответните агенции да преразгледат изводите за американската помощ за Египет. Но той не употреби термина „преврат” и много бързо спря да настоява за връщането на Морси, подсказвайки, че Вашингтон може би иска да приеме стъпката на армията като начин за прекратяване на една политическа криза в страна с 83 млн. души население, които се борят със сериозни икономически трудности.
Близката история подсказва, че може би Обама използва времето, за да реши бъдещето на американската помощ за Египет и чрез разширяване на отношенията на Вашингтон с тази страна. Правото в САЩ възпрепятства „всякакво съдействие на правителство на страна, чийто надлежно избран правителствен ръководител е бил свален с военен държавен преврат”. Когато през юни 2009 г. беше отстранен президентът на Хондурас Мануел Зелая, Вашингтон временно суспендира помощта си, но едва след повече от два месеца отряза към 30 млн. долара помощ. И дори тогава държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън не формулира като правен въпрос това, че е бил извършен военен преврат. В политиката няма вечни и универсални ценности, а само вечни интереси!
Според цитирания репортаж на „Ройтерс” Ерик Трейгър, експерт по египетска политика във вашингтонския институт за Близкоизточна политика, казал, че Обама не трябва да лепва етикета „преврат” на отстраняването на Морси. Нито пък да орязва американската помощ:
“Администрацията на Обама би трябвало да признае, че колкото и недемократичен да е един преврат, този (в Египет. - Бел.ред.) беше резултат на главния факт, че президентът Морси изгуби изцяло контрола над египетската държава. Демокрацията не беше първото нещо, което бе поставено на карта през последните няколко месеца, а по-скоро лошото ръководство на Морси и страховете от колапс на египетската държава”. Трейгър го казал в репортаж по телефона от Египет.
И така, засега от Вашингтон ще отправят само призиви за недопускане на повече насилие, за „бърз преход” към гражданско управление, и в най-лошия случай ще изразяват „дълбока загриженост” за човешките права. Председателят на Комитета на началник щабовете на САЩ ген. Мартин Демпси заявил пред Си Ен Ен: “В края на краищата това е тяхната страна и те ще намерят своя път, но ще има последици, ако Египет се управлява зле”.
Обама също предупреди военните по повод на по-нататъшно насилие и даде да се разбере, че окончателното решение на Вашингтон за помощта за Египет ще зависи от начина, по който военните ще управляват прехода през идните седмици.
Морси, който изкара на поста президент на Египет малко повече от една година, беше широко упрекван заради задълбочаването на упадъка в египетската икономика и неуспеха (или нежеланието?) да състави правителство с широка основа, включвайки и други групи, които се присъединиха към „революцията” през 2011 г. Революция, довела до свалянето от власт на Мубарак. Законотворците в САЩ също приветстваха заминаването на Морси, но призоваха за „бързо завръщане към демократично управление”, напомняйки, че това е тясно свързано с размера на американската помощ за Египет.
Сенаторът демократ Патрик Лехи, който оглавява Сенатската комисия за помощта зад граница, обеща преразглеждане на 1,3 милиарда долара военна помощ и над 250 млн. долара икономическа помощ, които САЩ ежегодно предоставят на Кайро. Остава да гадаем, дали размерът на тази помощ ще бъде увеличен или намален в зависимост от послушанието на египетските военни. Като имаме предвид, че главнокомандващият египетската армия генерал Абдел Фатах ас Сиси е завършил американско военно училище, може да очакваме увеличаване на американската „помощ за демокрацията” в Египет, лъвският пай от която ще отиде при военните.
Наистина, няколко пъти досега Вашингтон е орязвал американската помощ за чужди страни след извършените там военни преврати. Например през април 2012 г. САЩ суспендираха най-малко 13 млн. долара от 140-те милиона долара ежегодна помощ за Мали след преврата в западноафриканската страна. Обаче програми, които не минават директно през министерствата на превратаджийското правителство не бяха засегнати. Така и сега е малко вероятно каквато и да е помощ за новото египетско правителство да срещне съпротива от страна на републиканците в Конгреса на САЩ, а и те бяха скептично настроени към ислямисткото правителство на Мухаммед Морси. „Морси беше спънка за конституционната демокрация, която желаеха повечето египтяни” – казва републиканецът Ед Ройс, председател на Комисията по външните работи към Камарата на представителите. Републиканците също подкрепят египетските военни, чиито тесни връзки с Вашингтон датират още от израелско-египетските мирни споразумения от 1979 г.
“Египетската армия дълго време беше ключов партньор на САЩ, стабилизираща сила в региона и може би единствената заслужаваща доверие институция на Египет днес – казва републиканец №2 в Камарата на представителите Ерик Кантор. - Демокрацията е много повече от избори”.
В крайна сметка, и демокрацията, и изборите, и военните преврати, и тероризмът се оказват понятия с променливо съдържание и тълкуване. Всичко зависи от гледната точка и интересите на „оценителите” на тези явления. От гледна точка на Британската империя Джордж Вашингтон е бил терорист! Така че ако и в днешна Турция армията застане на страната на протестиращите и свали премиера ислямист Реджеп Тайип Ердоган, може би в официален Вашингтон пак ще си спестят израза „военен преврат”. Да видим само дали и кога ще вдигнат ръце от софийските протестиращи срещу правителството на Орешарски, които още нямат идея какво ще правят след неговата оставка. А това, че се “разхождат” след 18,30 ч, когато държавните институции са затворени, е най-голямото безумие. Да не би всичко това да е, за да се видят по телевизията поне... Странното е, че никой от тези „млади и образовани” протестиращи не се сети да отиде пред американското посолство да протестира срещу гаврата с една българска майка – Гергана Червенкова. Може би за да не спре помощта на Джордж Сорос за българската демокрация?.. Кой знае.
