Това беше темата на научно-практическата конференция, която се проведе на 26 юни т.г. в София в сградата на дом-паметник “Ал. Стамболийски”, на ул. “Врабча” 1. Конференцията бе организирана по инициатива на ЗС “Александър Стамболийски” и Българска работническа пратия (комунисти) с участието на над 40 представители на аграрната наука и практика, както и представители на БСП, ПП “Нова Зора”, Партия на българските комунисти и обществени организации. Водещият доклад бе представен от доц. Въто Христов, подготвен в сътрудничество с проф. Николай Тодоров. Проф. Атанас Генчев представи разработка за необходимите изменения в Закона за земята, свой доклад изнесе и председателят на кооперация ППОК “Земя-93” в с. Александрово, Великотърновска област, Димитър Димитров. Деница Денчева, експерт към ЗС “Ал. Стамболийски” говори за възможностите за субсидиране на земеделието.
Не само докладите, но и изказванията на Петър Николов, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България, Игнат Ангелов от Свищов, Стойне Димитров, Христо Хиновски, Дончо Георгиев и др. очертаха печалната картина на българското земеделие след ликвидирането на едрото кооперативно земеделско стопанство в нашата страна от 1990 г. В синтезиран вид тя се изразява в следното:
- развитие на едри стопанства от латифундистки тип, водещи до монополни отношения в отрасъла и голяма част (до една трета) неизползвани площи, както и създаване на условия за провеждане на дъмпингови цени;
- монокултурен характер на растениевъдството – зърно- и маслодайни семена, като продукцията отива главно за износ и по този начин страната ни се превръща в суровинен придатък на богатите страни;
- символично производство на зеленчуци, плодове и грозде, като нуждите на страната до 80 % се задоволяват от внос, а така се губят възможности за рационално използване на благодатната българска земя и създаване на заетост с оглед производството и преработката на тези култури;
- упадък на животновъдството - намалението при различните видове животни и продукцията от тях е 2 до 6 пъти, като едрите земеделски стопанства не отглеждат животни (за разлика от европейската практика), което води до необходимост от внос на огромни количества месо, а млечната квота се изпълнява на 50 %;
- поливните площи са намалели повече от 20 пъти - истински погром на поливното земеделие.
В тази обстановка е наложително държавата трябва да промени своята стртегия към отрасъла и да даде приоритет на професионализма при управлението, както и да се прилага творчески международния опит. Най-важното е да се спре унищожаването на малките и средни земеделски стопанства и на кооперациите, които са ключ към решаване на всички тези проблеми в отрасъла.
Необходимо е на всяка цена да се удължи мораториумът върху продажбата на земеделски земи на чужденци и да се промени политиката за субсидиране на земеделските производители.
В практически план – не бива да се изнася зърно, а да се произвежда висококачествена животинска продукция на международните пазари и и така да се ан гажира свободната работна ръка в селищата. По същия начин стои и въпросът за по-мащабното (до нивото поне на 80-те години на миналия век) производство и преработка на плодове и зеленчуци, което трябва да е обвързано с политикта на субсидиране на отрасъла.
Усвояването на изоставените и пустеещи земи и възстановяването на поливното земеделие трябва да е решителната част от антикризисната програма за страната. За тази цел своята роля трябва да изиграят, под различни форми, и общините. Общините трябва да осигурят, с помощта на държавата, защита на селските стопани и земеделски производители от кражбите в домовете и на полето, както и от натиска на изкупвателни фирми, които обезценяват труда и демотивират дребния земеделски производител.
Председателят на кооперацията в с. Александрово Димитър Димитров, като припомни една забравена истина, че “Добре ли е българското село – добре ще бъде и българският народ”, подчерта ролята на кооперациите за осигуряване на подходящ социален климат в селата, като се осигуряват битови и социални услуги, създават се условия за културни и спортни развлечения и даже се подпомага дейността на общината.
Промяна се налага и в Закона за Селскостопанската академия, която да получи статут като БАН.
Възстановяването на държавните земеделски стопанства като моделни стопанства и тяхната връзка с институтите на ССА може да окаже своето положително влияние в настоящия момент.
Сегашното състояние на българското земеделие изисква разработване и приемане от правителството, още през тази година, на Програма за развитие на отрасъла до 2020 г., като в центъра на тази разработка застане ССА, с участието и отчитането на опита на многобройните селскостопански специалисти и на успешните земеделски коопрации в страната.
Конференцията прие решение да се изпрати декларация до Народното събрание и Министерски съвет, както и до средствата за масова информация с оглед решаването на проблемите в отрасъла от решаващо значение за страната и народа ни.
30.06.2013 г.
