Експедиция „Еверест’84”
„Не питай за цената на мечтата / бори се, литвай, падай и умирай! / Носи я винаги - в ръката, / възкръсвай, ставай, искай и намирай!”
Людмил Янков, алпинист и поет
През април и май 1984 г. по света гръмват две имена – на България и на Христо Проданов. За първи път българска експедиция се отправя към Покрива на света, а един от 24-ите участника в нея – Христо – изкачва (20 април) Еверест без кислород, по Западния гребен. А Западният гребен е най-трудният траверс – открит, брулен, раздиран от вихри, които отнасят всичко по пътя си, изскубват палатки, събарят хора… Затова го наричат „жесток”, така е озаглавено и стихотворението на Минчо Минчев, главния редактор на в. „Нова Зора”.
Именно такова – „Жестокият път” на Еверест” (София, “Болид-инс”, 2013) е и заглавието на книгата на ръководителя на експедицията „Еверест’84” Аврам Аврамов, змс, герой на социалистическия труд. Тя е посветена на подвига на българските алпинисти и на свидната жертва Христо Проданов. „Българската воля и дух стопиха ледения ад”, четем върху корицата на тома от 392 страници.
Премиерата на книгата бе на 6 февруари т. г. във връзка с 80-годишнината на Аврам Аврамов. В нея се разказва за подготовката и провеждането на експедицията, прави се анализ на ситуациите, често критични, обосновават се взетите решения.
За пръв път е публикуван воденият от Аврамов дневник, останал досега непознат за широката публика, а и за самите участници. При това, без да е променена и дума от оригинала. Представени са и отзивите в българския и чуждия печат, оценки на държавни дейци, посланици, световноизвестни алпинисти. Човек трябва да ги прочете на живо, за да усети единодушното „Браво!” към българите.
Лично мен особено силно ме развълнува драматизмът в часовете и минутите на 20 и 21 април 1984 г. Тогава след инцидент (на 20 април) с шерпа, придружавал Проданов, българинът продължава сам. Часовете между 11,30 и 18,15 на 20 април са проникнати от тревожното очакване на вест от Христо. Най-сетне гласът му прозвучава: „Тук съм, на върха. На върха съм. Христо! Тук има изградена пирамида от 4 съветски бутилки с кислород и съветското знаме.”
След 33 минути на Еверест, в 18,48 ч, Проданов започва опасно слизане по тъмно. В дневника е отбелязана всяка минута. Уви, Христо, останал да нощува в снежната пустош на открито, не отговарял вече на запитванията по радиостанцията. Отвреме-навреме се долавяло как ръката му, вероятно съвсем премръзнала, натиска комутатора. Накрая и щракванията секват.
Първият българин, покорил най-високия връх на планетата, остава завинаги в ледената прегръдка на Покрива на света. Без колебание неговият другар Людмил Янков тръгва да го търси, но безуспешно.
Още четирима алпинисти – Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков и Кирил Досков, ще стъпят на Еверест (8 и 9 май). Богинята-майка, както непалците наричат Хималаите, е изменчива и неспокойна – редуват се ту вятър и обилен снеговалеж, ту мъгла, понякога проблясва и слънце.
Ръководителят на експедицията и българите в базовите лагери прекарват тежки безсънни нощи. До 13 май, когато посрещат благополучно завърналия се последен победител – Иван Вълчев.
Експедиция „Еверест’84” приключва успешно. Горе обаче завинаги е останал един българин.
Паметна плоча с името на Христо Проданов е прикрепена към мемориалния паметник, където има издълбани и десетки други имена на загинали алпинисти...
На 31 май 1984 г. София възторжена посреща завърналите се 23-ма алпинисти.
Книгата „Жестокият път” на Еверест” е не само емоционален разказ за смелостта на българите. Тя има и огромно познавателно значение. Ние и днес не знаем достатъчно за изходния пункт на повечето изкачвания – Непал, не знаем много нито за бита на жителите тук, оцеляващи по тези височини с неимоверни усилия и труд; малко знаем и за религията им, за самобитната архитектура по тези места. Приложените цветни илюстрации-фотографии ни развеждат из храмове, многоетажни пагоди; омагьосващи гледки на величествени непристъпни осемхилядници.
Самостоятелен раздел съставляват повече от 32 поетични творби и много статии, появили се по време и непосредствено след събитието.
Пресата назова експедиция „Еверест’84” „българският спортен връх на двадесети век”. След 29 години се появи и книгата на Аврам Аврамов - обективно и честно тя потвърждава тази изключителна оценка.
