Всяка година на 24 май малкото ямболско село Люлин има двоен празник – хората тук празнуват Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и провеждат традиционния си сбор.
Тази година празникът бе обогатен с още едно забележително събитие – открит бе паметник на голямата българска народна певица Вълкана Стоянова. Родена е на 13 юли 1922 г. в село Люлин като единадесето дете на многолюдно семейство, в което майката, бащата, братята и сестрите й до един пеят и израстват с народната песен. Може би и тя щяла да сподели съдбата на десетките незнайни певици и певци от тоя край, ако не я споходила една щастлива случайност. “Вълкана е на 14 години през 1936 г. - разказва за това известната наша фолклористка Елена Огнянова в сборника “Откак се помня, все пея”, на който тя е съставителка, заедно с друг голям фолклорист Михаил Букурещлиев. – Както всяко българско село, така и Люлин има своя селски сбор. Той се провежда всяка година на Спасовден, 40 дни след Великден (тогава – б.а.). Няма определена дата – в зависимост от Великден, но денят е винаги четвъртък. В тази година Спасовден се случил в началото на юни. Било хубаво, слънчево време, с много зеленина и разцъфнали цветя. На сбора всяка къща очаква гости, роднини от близки и далечни села. Всеки дом е отворил широко врати дори за непознати люде, попаднали този ден в селото.
Семейството на Вълкана също очаква гости. Майката пъргаво шета из къщи, готви разнообразни гозби за гостите, а Вълкана изпраща да полее цветята. Девойчето вади вода от кладенеца, полива цветята и пее с пълен глас. Тя самата е красива пъпка, като роза, която ще се развие не след дълго. Пее девойчето и дори не обръща глава към насядалите на поляната зад къщата неколцина мъже,които пият ракия и бистрят политиката. По едно време баща й, повел групата към дома си, й викнал :”Вълкано, ела! Тези хора те слушали като си пяла, докато поливаш цветята. Този човек имал брат в София, дето правят грамофонни плочи. Ела, попей!” И Вълкана отива, потънала в земята от срам пред хората, но запява. Човекът се оказва брат на известния по онова време кларинетист Рамадан Лолов и я пита: ”Искаш ли да дойдеш в София да те запишем на грамофонна плоча?”
След няколко дни, пременена в най-хубавия си сукман, заедно с баща си Стоян Проданов – Далето, младата певица заминава за София, където прави запис във фирма “Арфа”. Следват записи за студио “Симонавия”, “Радиопром” и “Балкантон”, но така и не успява да запее в Радио София, тъй като по онова време там изпълненията са на живо, а тя няма възможност да остане задълго в столицата.
Така, още 14-годишна, Вълкана Стоянова тръгва по широкия и дълъг друм на славата. Тя пее като хористка и солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци още от основаването му през 1951 г., назован впоследствие на името на своя създател Филип Кутев, и винаги е певица номер едно. Освен това става преподавател по народно пеене в националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет. Родният й край се гордее със своята знаменита землячка и в нейна чест от 1995 г. в гр. Стралджа през година се провежда национален конкурс “С песните на Вълкана Стоянова”.
През май 2007 г. певицата е удостоена със званието “Почетен гражданин на град Стралджа”, а три месеца преди това кметът на същата община Митко Андонов отправя искане до президента на Република България знатната певица Вълкана Стоянова да бъде наградена с най-високото българско отличие орден “Стара планина” за огромния й принос към българската култура и във връзка с нейната 85-годишнина. Уви, искането на кмета на община Стралджа остава без ответствие. Вълкана Стоянова умира на 11 януари 2009 г. в София на 86-годишна възраст.
Независимо от отношението на държавата днес към най-голямата българска народна певица, родният й край, нейните земляци никога не я забравят и я почитат от все сърце и душа. Миналата година в родното й село Люлин се изгражда инициативен комитет с председател кметският наместник на селото Диньо Капитанов.
Вдъхновен от идеята да се издигне паметник на певицата в селото, подпомогнат от кмета на община Стралджа Митко Андонов, комитетът извършва огромна работа по набиране на средства за осъществяване на идеята. В сравнително кратко време, от над 30 дарители, са събрани 7000 лева. Автор на монумента е известният ямболски скулптор Минчо Огнянов, който го изработва от бял врачански камък и бронз.
24 май 2013 г. Площадът на село Люлин е оживен от пременени хора. Към 16 ч пристигат официални лица и гости. Множеството се събира в градинката до читалището, където се извисява новият паметник, забулен в бяло. Главният специалист по култура в община Стралджа Кольо Пехливанов с патетично слово дава ход на събитието. Кметският наместник на село Люлин Диньо Капитанов вдъхновено разказва за зараждането и осъществяването на идеята и поздравява присъстващите с празника. С вълнуващи думи кметът на община Стралджа Митко Андонов честити големия ден на люлинци, като подчертава: ”Вълкана е нашият кумир и ние винаги ще я споменаваме с обич!”, след което сваля белият покров от паметника. От вградената в камъка чешмичка бликва бистра вода, сякаш да символизира непреходността на изкуството на Вълкана Стоянова.
Читалищният салон се оказа тесен да побере хората, дошли да почетат паметта на знаменитата певица. В тих съпровод на кавал актьорът Кольо Пехливанов открива концертната програма със стихотворението “Песен за Вълкана Стоянова”. Зазвучават най-популярните песни на Вълкана в изпълнение на певици от ансамбъл “Филип Кутев”, от Пловдив, редувани от темпераментните танци на състава от ансамбъл “Въжички” – Стралджа. Празникът завършва с голямо хоро, изпълнило целия площад.
Традиционният селски събор и Денят на светите братя Кирил и Методий в село Люлин бяха ознаменувани с едно събитие, което наистина ще остави трайни следи в паметта на жителите на селото и техните гости. Оказаната дълбока почит към голямата народна певица Вълкана Стоянова възкреси спомена за нея, но посочи и нещо много важно - как да се противопоставяме на рушителите на родното изкуство, на чалгаджиите в българската култура. И отново тон за това дадоха обикновените хора с чисти и неосквернени души. Дано и държавната власт да види и да последва техния ярък пример!
