• Битката за сирийския град Ал Кусаир
Битката за сирийския град Ал Кусаир, която започна с артилерийски огън на 19 май, всъщност е част от по-голямата битка за областта на град Хомс. Както вече бе отбелязано през 2012 г., битката се води на фронта на сирийските бунтовници, разклонен в широчина, тъй като Ал Кусаир се намира край главната транзитна точка, откъдето минават снабдяването и подкрепленията за тях, идващи от Ливан. Ако сирийският режим загуби контрол над долината на река Оронтес и главните й транспортни връзки, тогава Дамаск ще бъде до голяма степен откъснат от Алепо и от крайбрежието, което е под контрола алевитите. Следователно така ще се ограничи достъпът на правителството до пътищата за доставка от пристанищните градове.
Подновената офанзива срещу Ал Кусаир направи възможни доставките от Иран, Русия и “Хизбула”. Географията обаче е тази, която ще определи на чия страна ще е предимството. В Северна и Източна Сирия режимът остава в отбрана, докато в центъра предимството очевидно е за силите, лоялни към него. Така, при директно разделена страна, сирийската гражданска война се превръща в един доста продължителен конфликт, независимо от, че режимът на Асад има надмощие в Ал Кусаир.
Поддържани от “Хизбула”, правителствените сили започнаха офанзива срещу Ал Кусаир с преграден артилерийски огън. Но тъй като бунтовниците са се окопали и водят позиционна война по протежение на целия град, масираният артилерийски огън може да има унищожителен ефект. Силите на правителството на Асад са разположени предимно на север и на изток от града, докато “Хизбула”, както масово се говори, напредват от юг и от запад. Оше в битката за Хомс “Хизбула” беше намесена в конфликта, но офанзивата от 19 май показва ескалация на нейното участие.
Междувременно напрежението в Ливан нарасна като отговор на засилващата се намеса на “Хизбула”. Бунтовниците удариха ливанския град Хермел с ракетна артилерия на 19 май, но пък ожесточението на ливанските сунити заплашва да разпространи конфликта и в другите части на региона.
Ал Кусаир далеч не е единственият театър на бойни действия, където Асад получава значителна външна подкрепа. Иран и Русия продължават да доставят материали и съоръжения, включително и резервни части, необходими за осигуряване на предимство пред бунтовниците. Най-важни са военновъздушните сили. Има сведения, че Техеран и Москва играят важна роля и в предоставянето на икономическа помощ - за военните разходи и за възнаграждения на силите за сигурност. Външната помощ даде възможност на Сирия да създаде и нова милиция, известна като Национални сили за отбрана. Така загубите, нанесени на армията, се компенсират. С помощта на съветници от Иран и “Хизбула” Националните сили за отбрана вкараха жива сила в битката за режима, но не по-малко важно е и че новите формирования освободиха редовната армия от някои функции, за да може да изпълнява трудни нападателни операции.
Правителствените сили контролират все повече бунтовническите позиции в сърцевината на Сирия - от Дамаск до крайбрежието на алевитите, като се мине и през областта на Хомс. Това разделение обаче създава проблеми и на двете страни. Силите на правителството са затруднени да започнат широка офанзива, която би облекчила позициите им на север и на изток. От своя страна, бунтовниците разбират, че е почти невъзможно да подпомогнат формированията в Хомс и Ал Кусаир.
През изминалите няколко месеца боевете се превърнаха във фактическа битка на изтощение. Ситуации, при които бунтовниците някога бяха в състояние бързо да превземат голям град само за няколко дни, вече са изключение.
При битката за Хомс външната помощ даде допълнително военно преимущество на правителствените сили. Но въпреки надмощието съпротивата не би могла да бъде потушена изцяло, дори и да се превземе отново Ал Кусаир. Силите на Асад прецизно обградиха Ал Кусаир отвсякъде, но бунтовниците продължават да бягат през стиковете, които армията така или иначе оставя между отделните военни части главно в селските региони или през други огнища на съпротива в Хомс, например от рода на Растан и Талбисех.
Благодарение на голямата помощ от “Хизбула”, Асад до голяма степен неутрализира операциите на бунтовниците в областта на Хомс. Нещо, което се опитваше да постигне още в ранните етапи. Контролът над Хомс дава шанс на правителството бързо да придвижи сили от север към юг, за да се справи с евентуалните заплахи. Това би предоставило и ключова възможност за оттегляне към крайбрежието на алевитите, в случай, че се наложи да напусне Дамаск.
STRATFOR GLOBAL INTELIGENCE ANALYSIS
Превод от англ. езАсадик: Е. Енев
