Повод за тази статия са публикациите и коментарите в чуждестранната преса за предизборните скандали у нас. Чувство на срам и силно накърнено достойнство на българина предизвикаха не толкова скандалите на управляващите с остър дефицит на отговорност, култура и интелектуален потенциал, колкото заради това, че във всяка публикация се посочваше горчивата истина – „България – най-бедната страна в Европейския съюз”.
Това е вярно днес, но истината е, че само около преди четвърт век тази „най-бедна сега страна” беше развита промишлено-аграрна страна и по класация на международни стандарти по икономическо развитие се нареждаше в първите 30 страни на света. Срамното и позорното е, че икономическата мощ на България беше съзнателно и целенасочено ликвидирана от хора с престъпна безотговорност към род и Родина, ръководени единствено от злоба, политическо заслепение и позорно поемничество на чужди интереси.
Типичен пример за това е
погромът на родното животновъдство
Общоизвестна истина е, че през периода 1950-1990 г. съвместните усилия на учени, специалисти и хиляди животновъди от кооперативните ферми преобразиха коренно нашето животновъдство. С щедрата помощ на държавата бяха изградени едри промишлени животновъдни комплекси – кравекомплекси, телеугоителни комплекси, овцекомплекси, свинекомплекси и птицекомбинати с пълна механизация на производствените процеси.
Ползвайки световните постижения в областта на селекцията и репродукцията, през този период бяха създанени: 5 породи говеда; 1 порода биволи; 8 породи овце; 3 породи кози; 2 породи и 3 хибрида свине; 1 порода и 6 хибрида птици. Броят на основните видове и категории животни през 1990 г. достигна: говеда 1575 хил., в т.ч. крави 617 хил.; овце 8 130 хил., в т.ч. майки 5 007 хил.; свине – 4331 хил., в т.ч. свине майки – 381 хил.; птици – 36 338 хил. Общото производство на мляко през 1990 г. достигна 2 385 хил. т, а общо на месо – 1 272 хил. т, с което производството и консумацията средно на човек от населението съответно е 275 литра и 194 литра, а на месо – 90,8 кг и 77,8 кг.
Освен пълното задоволяване на вътрешните потребности на страната от животински продукти, голяма част се изнасяше в чужбина. Така през 80-те години до началото на 90-те години на 20 век България е една от най-големите износителки на живи животни от дребен рогат добитък в света. През периода 1980-1984 г. постоянно се изнасят над 1 млн. шилета, а през 1980 г. са изнесени 1,3 милиона. Освен живи животни, редовно се изнасяха и промишлено преработени продукти. Така през 1984 г. са изнесени – месо 5118,3 хил. т; месни произведения – 112,9 хил. т; сирене – 107,4 хил. т; кашкавал – 28.0 хил. т.
След началото на прехода от 1989 г. и унищожаването на едрите обществени животновъдни ферми – за 10-годишен период - 1990-2001 г., общото производство на мляко пада от 2385 хил. т на 1655 хил. т и съответно производството и консумацията на човек от населението от 275 литра и 194 литра на 207 литра и 131 литра, а потреблението на месо средно на човек от населението пада от 77,8 кг на 30,4 кг. Би следвало да се очаква, че след 10-годишен период на преход човешката лудост и страсти ще стихнат, а пазарната икономика ще осигури раздвижване и динамично развитие на този жизнено важен за страната отрасъл, но това не стана.
За огромно съжаление пагубната тенденция и низходящият ход на българското животновъдство продължава и до ден-днешен – 2013 г. За доказателство ще посоча само следните основни показатели:
Брой на животновъдни стопанства
– отразява степента на ангажираност на населението да отглежда животни и да се използват по-рационално фуражните ресурси на страната. Докато през 2001 г. говедовъдните стопанства са били 221 142 бр., през 2012 г. техният брой намалява на 66,3 хиляди! Като само спрямо 2011 г. техният брой пада с 20,8 %. Броят на стопанствата, отглеждащи овце, съответно пада с 12,2 % на свине майки с 30,6 %, на кози - с 26,9 %.
Брой животни
– през 2012 г. намаляват спрямо 2011 г.: говедата - с 5,7 %, кравите - с 3,8 %, биволиците - с 9,4 %, свинете майки - с 8, 6 %, овцете майки - със 7,5 %, козите майки - с 13,5 %.
Производството на мляко
в страната през 2012 г. е общо 1 205 305 хил. л, или с 3,4 % по-малко от производството през 2011 г., като най-значително е намалението на козето мляко - с 13,3 %, на биволското - с 8,9 %, на кравето - с 2,9 %.
Производство на месо
– общо през 2011 г. са произведени 109 449,1 т. За да се задоволят вътрешните потребности на страната, са внесени от чужбина общо 133 033,0 т месо в т.ч. от свине – 118 286,3 т, от овце - 244,2 т и от други животни - 2 521,4 т.
Това са количествени показатели, а качеството на месото и неговата хранителна стойност е широко известна на нашата общественост - от вноса на месо с изтекъл срок на годност, други го определиха като внос на отпадъци от животновъдната промишленост на Европа.
Посоченият богат и с нищо неопровержим фактологичен материал за трагичното състояние на българското животновъдство налагат на българските държавници (независимо от политическата принадлежност) да предприемат незабавни и ефективни действия за изваждане на българското животновъдство от тежката криза и агонията, която продължава повече от две десетилетия.
За рязко увеличаване производството и консумацията на българско мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, са необходими комплексни, крупномащабни действия в дългосрочен план.
Първият фундаментален проблем е да се оптимизира производството и производствените структури чрез корекция на субсидирането и вътрешните доплащания на различните селскостопански производства. Сега само 4 % от едрите фермери, основно зърнопроизводители, получават 78 % от европейските субсидии и национални доплащания. Сега едрите производствени структури с над 1000 дка земя обработват 78,2 % от земята, а притежават само 12,5 % от животните и на 1000 дка земя се падат само 6 животновъдни единици (ЖЕ), а на дребните стопанства се падат по 128 ЖЕ. Старите страни членки на ЕС осигуряват средно на 1000 дка по 90 ЖЕ, в т.ч. едрите по 56 ЖЕ. Би следвало да се утвърди за нашата страна нормативен минимум 60 ЖЕ на 1000 дка площ, колкото имат средно едрите ферми в ЕС.
Вторият фундаментален проблем е помощ и улеснение за създаване на материално-техническа база за развитие на животновъдството – оборни помещения, механизация, фуражна база, инфраструктура и др. Пълноценното изхранване на животните трябва да се осигурява, като по-голяма част от изнасяните количества зърно и маслодайни семена се обработят в комбинирани фуражи. Огромни средства и много усилия трябва да се положат за възстановяване на изоставените и пустеещи над 15 млн декара земя. Това е огромен резерв за създаване на месодайно говедовъдство и овцевъдство.
Третият проблем е внедряването в оптимални размери съвременните постижения в областта на селекцията и репродукцията. Недопустимо е сега, през второто десетилетие на 21 век, в страната да се заплождат чрез изкуствено осеменяване около 30 % от кравите юници и много по-малко при овцете, козите и биволиците, а останалите животни се заплождат от случайни, нерегламентирани, без установен произход и породност мъжки животни. Не случайно средната млечна продуктивност на националната популация крави вече 23 години се задържа на ниво около 3500-3600 л, докато средната млечна продуктивност в редица европейски страни достигна 8-10 000 л.
Повече коментари са излишни. Необходими са реални и ефективни действия.
