• И НЯКОЙ СТАР ВИЦ ВМЕСТО МЕТАФОРА
Незабравим ще остане денят, в който 42-рото НС обсъжда и гласува новото българско правителство, начело с Пламен Орешарски. Никой не се сети, че на този ден през 1453 г. е превзет Константинопол, което според някои историци е сложило началото на дълга серия от беди и катастрофи на европейските народи. След потреса от пасивната подкрепа за правителството на Орешарски от страна на Волен Сидеров (със своето присъствие и регистриране в залата той осигури необходимия кворум от 121 депутати, за да се състои парламентарното заседание), герберите се объркаха до такава степен, че един от тях гласува „за” правителството на Орешарски. Заподозрян в черна измяна, той чевръсто обвини за своята грешка апаратурата и поиска прегласуване...
Въпреки плиткоумните маневри на Борисов и Цветанов, правителството бе одобрено и при повторния вот. Тогава се развихри ожесточен дебат за качествата на новите министри, предизвикан от много по-калпавите им предшественици. Предмет на спор стана образованието, което съвсем не беше сред силните страни на кабинета Борисов. Първо, бившият премиер Бойко Борисов обеща „да помага” на Орешарски със съвети, а той му благодари с ирония, че ще го консултира по финансови въпроси. Чуждите посланици сигурно са се втрещили... А на упреците, че не е бил прецизен и самостоятелен при подбора на своите министри, Орешарски отговори, че не вижда проблем, имайки предвид как по-рано се избираха министрите на ГЕРБ. Сиреч, по разклоните на родината и извън нея.
Второ, съвети към новия министър на здравеопазването д-р Таня Андреева даде и „колежката” й Десислава Атанасова, министър в кабинета на Борисов, самонарекла се „тежката артилерия”. Тя беше един от примерите, когато постът министър на здравеопазването се заема от човек, без нищо общо със здравеопазването. Естествено, д-р Андреева я постави на мястото й, друг е въпросът, че след съсипаното от ГЕРБ здравеопазване дали вместо за успех на новия министър, не трябва да се изказват... съболезнования.
Трето, и Томислав Дончев предложи услугите си на вицепремиера по еврофондовете, чието име не беше оповестено.
Най-мощно развесели парламентарната зала бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, заместник-председател на ГЕРБ и потенциален клиент на прокуратурата. Коментирайки репликата на Делян Пеевски от ДПС, Цветанов упрекна главния прокурор Цацаров, че се бил срещал с него. След това добави пророчески, че след заплахите на Пеевски очаква прокурорско постановление. На 30 май Сотир Цацаров удовлетвори желанието на Цветанов като внесе в НС искане за снемане на имунитета на този „народен представител”. Разбира се, от ГЕРБ опищяха орталъка, че срещу тях се упражняват реваншистки репресии. Липсваше само „Киностудия МВР”, която да документира операция „Наглите-2”.
Предишния ден Цветанов се усъмни дали един професор по синтаксис може да ръководи Министерството на младежта и спорта, с което провокира председателя на ДПС Местан да му припомни, че при предишното управление един физкултурник се е грижил за националната сигурност, а един пожарникар е ръководел цялата държава. Обущарю, не по-високо от обувките! „Ако ви смущава това, че нашите министри са професори и доценти, не можем да ви помогнем” - завърши той. Такъв плесник наглите гербери не бяха и сънували. В опита си да отговори, Цветанов изпадна в конфузната ситуация да потвърди на практика упреците срещу неговия „професионализъм”. Каза, че се гордее, задето е завършил ВИФ, и напомни, че е учил право (в милиционерската школа в „Симеоново”) и е посещавал курсове на партньорски служби. На какъв език са му преподавали там? Понеже и той, и Борисов говорят само родния, и то сто пъти по-зле от един Лютви Местан... Дори в отчаяната си пледоария на 29 май Цветанов повтори над 10 пъти „и трябва да ви кажа”, „и искам да ви кажа”, „входирам”, „това, което имахме като” и други елементарни езикови щампи, посрещани от слушателите най-малкото с досада. Само той, изглежда, не е разбрал, че речта трябва да бъде като дамската пола: да не бъде прекалено дълга, за да не е скучна, и прекалено къса, за да остане прилична. Да не говорим за шопизмите на Борисов и неговото „правиме” вместо „правим”, или когато в стремежа си да изглежда оригинален, произнася турцизма „уйдурма” (тоест измислица) като „ундурма”.
„Не става само с ядене, трябва и акъл!” – гласи една съвременна реклама. Къде този акъл у човек, който смята, че трябва да е “нещо по-друго”, за да изглежда интелигентен?
Опитите на двамата „грамотници” да иронизират образованието и научните степени на министрите от кабинета Орешарски напомнят един стар виц. Една баба, като гледала агронома да крачи из калните блокове, съжалила го и му рекла: „Ех, баби, толкова си учил, не можа ли още малко да поучиш, че барем един тракторист да станеш?”
Новото правителство няма проблеми с образованието на министрите, колкото и някои да ги търсят. То има проблеми с наследството, което му оставиха „калинките” на ГЕРБ. След като двамата вицепремиери на Борисов от първото му правителство, Симеон Дянков и Цветан Цветанов, не бяха включени в „правителството за половин час” на ГЕРБ, нужно ли е друго свидетелство за провала на „най-успешното управление”? Те успяха да заемат такива постове, само защото шефът на правителството беше по-некомпетентен и от тях и кадруваше по разклони и сокаци. „Калинките минаха в историята” – каза Местан. Да се надяваме, че това е завинаги.
Сравнено с правителството на Борисов, всяко правителство е по-добро.
