Някои тв канали безусловно лягат ничком пред властимащите. Например „Евронюс”, открито подкрепя най-реакционните кръгове на Запад. Други тв канали са по-независими, като например „Би Би Си” и френската „Тв 5”. В разгара на „битката за Триполи”, в края на август т.г., Евронюс направо квичеше за „падането на режима на Кадафи”, а кореспондентът на „Тв 5” (аз лично гледах предаването) заяви: „Т. нар. огнища на съпротивата на привърженици на Кадафи са много по-големи, отколкото е прието да се смята, като минавах през града, видях техните барикади”.
Още по-независима е печатната преса. В статия на многотиражния „Нувел обсерватьор” за Белорусия (в разгара на шашармите около тази република) не само не се говореше за „последния диктатор в Европа”, но и текстът бе крайно неутрален, така може да се пише и за Италия, и за всяка друга държава...
Има и „алтернативни медии”, някои печатни, някои по интернет. Те могат да си позволят повече, като публикуват автори като Тиери Мейсън или Ален Жюл (които аз имам честта да превеждам!). В Багдад кореспондентите, които се опитваха да публикуват подробности за иракската война, получаваха куршум от „неизвестен снайперист”.
И така – алтернативната преса. Неотдавна при нея се появи нова тема – тиха и завоалирана подготовка за въвеждане на извънредно (военно, окупационно) положение в страните от Запада. Във Франция бе разрешено да се използва бойно оръжие срещу населението при особени обстоятелства. В САЩ се провежда обучение за защита на „хранителни складове”. Бойната техника е с камуфлаж, за да се маскира в градските квартали. Странни инструкции получава американската войска, връщаща се от Ирак. В САЩ населението може да бъде интернирано в случай на стихийни бедствия или „други обстоятелства”. Инструкцията е толкова секретна, че не бе показан пълния й текст дори на конгресмен, който има право да чете подобни секретни документи. Сега обаче най-открито се говори за Гърция.
В следвоенния период тази страна претърпя множество преврати, интриги и мошеничества с една-единствена цел – на всяка цена да се запази властта на олигархията. Резултатът е известен. Народът си направи изводи и днес протестите прерастват в насилствени действия. Това твърде много напомня Салвадор от началото на 70-те години на 20 в. За него са ми разказвали, че „нашите въоръжени акции били селективни. Главната им цел била да се проявят лидерските качества у бъдещите партизански кадри”. Да не забравим Кадафи – като финансира „подривните елементи” и като взриви Гърция отвътре в рамките на асиметрична война, той ще взриви и цяла Европа, и НАТО.
На 20 септември „Уолстрийт джърнъл” (орган на деловите кръгове на САЩ) публикува коментари под заглавие „Гърция: Не бива да подценяваме ролята на армията”. Започва се с думите „политическата нестабилност и бунтовете се разпространяват по цялото Средиземноморие, по крайбрежието на Северна Африка, до Сирия, но защо трябва да спират там? Защо да не стигнат и до Гърция например?...”
Трябва да напомним, че гръцките генерали направиха преврат през 1967 г., страната бе управлявана от хунтата. Демокрацията се възстанови през 1975 г.. Не е чак толкова отдавна...
Денят, когато Гърция остане без пари, ако ЕС, Европейската централна банка и МВФ не направят мащабна финансова инжекция, наближава. Ако не се плати на чиновниците, те ще спрат работа и ще обявят стачка. А какво ще стане, ако не се плати на армията?” По-нататък авторът на „Уолстрийт джърнъл” отбелязва, че в доклад на ЦРУ, подготвен юни миналата година, е направен извод, че в Гърция е възможен военен преврат. Следователно – „Възможен ли е военен преврат в Гърция? Може би не, но е възможност, която не трябва да се изключва”.
