Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 9 (2013) ГРЕХОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

ГРЕХОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

Е-поща Печат PDF

В брой 12 от 2011 г. вестник “Нова Зора” публикува текст на инж. Иван Георгиев от Варна със заглавие “Аплодисменти за министерския възторг”. Поводът е разговор на Лора Крумова с Румен Гечев, бивш министър на икономическото развитие, където става дума за приватизацията на Девненските содови заводи - за сума от 160 млн. щ.д. Сделка, която мнозина смятат за най-успешната приватизационна операция.

Касовата приватизация на “Соди” ЕАД - Девня е осъществена в края на 1996 г. от тогавашната Агенция за приватизация. Първоначалният търг печели американската фирма “Дженеръл кемикъл груп”, но две седмици по-късно се оказва, че е неплатежоспособна и нейното място заема “Солвей”, класирана на второ място в търга. Продавачът, т.е. българската държава в лицето на своето икономическо министерство, се лишава и от два завода в реален производствен режим - завод “Карл Маркс” (консервиран през 1993 г.), и Новия содов завод, като сделката включва и съответното налично оборудване. При това само Новият содов завод има капацитет да произвежда 1, 2 млн. т годишно калцинирана сода. За сравнение, по същото време в Саудитска Арабия е изграден завод с капацитет... 250 хил. т, чиято стойност възлиза на 240 млн. щ.д.! Освен това сделката зачерква и българските пазари за продукцията на „Соди” в 32 държави. Плюсовете от техническа страна за новите собственици също са огромни - изграден пристанищен терминал “Варна-запад”, наличие на уникални находища на варовик и сол край Провадия, близост до пристанище, където най-често спират... търговски кораби.

Инж. Иван Георгиев прави паралел между тази сделка и програмата за икономически растеж на прословутите Ричард Ран и Роналд Ът, в която буквално се казва, че “Винаги, когато е възможно, продажбата би трябвало да приключи без правителството да запази някакво влияние или участие в приватизираната форма”.

При осъществената приватизация на “Соди” АД не могат да бъдат установени отклонения от тази директива - заключава драматично инж. Георгиев. Общественото мнение обаче продължава да бъде манипулирано и заблуждавано през всичките изминали години, къде повече, къде по-малко. Лъжите стигат до пълна откровеност като например, че заводът бил с остаряло оборудване, нерентабилен, далеч от изискванията на международните стандарти, че произвеждал некачествена продукция.

Истината е точно обратната. Завод “Соди” е изграждан поетапно и влаганото производствено оборудване е съобразено с последните за времето (което не е толкова далеч назад в годините!) технологични постижения, закупувано е от Англия, Германия, Италия, Япония, Русия. Само за периода 1991-1995 г. за резервни части и ремонти са изразходвани 11 628 500 щ. д.! За каква нерентабилност става дума, щом като за 1995 г. производствената му дейност носи печалба от 12 500 000 щ. д.? Валутните приходи възлизат на 60, 853 млн. щ. д., като за 11-те месеца на 1996 г. достигат 77,8 млн. щ. д., а износът е увеличен с 16 %?! И как в такъв случай “Соди” се нарежда на 2-ро място в света по износ на калцинирана сода след американската фирма “Ансак”? За добра търговска дейност завод “Соди” е носител на “Златен Меркурий”, а през 1991 г. е награден от Международния институт в Минесота... И нещо невероятно, по същото време производствените мощности са били натоварени на 80 %, а доставката на резервни части и оборудване се осъществява от собствена външнотърговска дирекция. Планирано е и закупуване на инсталация за 17 млн. щ.д. за производство на тежка сода, като валутните приходи биха се увеличили още повече. Именно за тази цел е подготвена и производствена площадка, на която “Солвей” изгражда цех за тежка сода.

Посочените цифри, обстоятелства и позицията на инж. Георгиев представляват фрагменти от негови разработки през 1996, 1997, 1998 г. Те са изпращани до различни институции, разполагащи с юридическото право да разрешават посочените проблеми. Инж Георгиев също така не е единственият загрижен от последиците на тази сделка, но тези, от които зависи, остават равнодушни пред „другото мнение”.

Днес грижите на инж. Иван Георгиев имат ново развитие. Още неотишлото си правителство на ГЕРБ щедро раздава периметри първокласна българска земя на “Солвей-Соди” за търсене и проучване на терени и за неметални полезни изкопаеми, на площ между 10 и почти 50 хил. дка! Първостепенният проблем, който вече обрасва с различни разклонения, е екологичният, но и не само той. Плановете и разработките за непосредствената бъдеща дейност направо взривяват изискванията на една сравнително нова научна дейност - геоурбанистиката.

В настоящата публикация инж. Георгиев подробно излага опасностите и капаните вследствие дейността на могъщата фирма, и алармира за пореден път с аргументи и факти не само българското гражданство, но най-вече съответните държавни институции. Основен “персонаж” в настоящия анализ на инж. Георгиев е Мировският масив, който може бързо да се превърне от “златна мина” за новите собственици в “козел опущения” за екологията и икономиката на огромен район в Североизточна България.

Регионът Девня-Провадия от 1954 г. досега винаги е бил обект на изключително внимание от страна нa българските правителства, обществени и научни институции, а след промяната на обществено-икономическата система на 10 ноември 1989 г., и от големи финансови и икономически корпорации на западни държави.

Този интерес съвсем не е случаен. В световен мащаб няма друг така маломерен по площ регион, където в наличност да са

трите водещи условия и изисквания

за осъществяване на мащабно по обем производство на содови продукти:

• Наличие на огромни залежи от сол – повече от 9 100 млрд. т – Мировското находище при Провадия

• Неизчерпаема наличност на варовик – „Девня-варовик”.

• Изградени производствени мощности за преработката на суровините в химически продукти (на второ място в света по производство на калцинирана сода - 1,2 млн. т годишно, в Девня).

• Изграден пристанищен терминал за износ на произведената продукция – “Варна-Запад”, отстоящ само на 6 км от заводите.

Изграждането на Завода за калцинирана сода „Карл Маркс” – Девня ускори не само проучванията за обема на сол в Провадийско, но и доведе до ускоряване на сондирането за промишлена експлоатация. Производствените процеси за добив на разсол (310-315 г/л) се осъществяват чрез турбореактивно сондиране, осигуряващо отклонение на сондирането, а оттук - и на камерите от вертикалната права в границите 0,5 до 1 градус.

От съществено значение при експлоатацията на солното находище е потенциалната сеизмичност и наличието на разломни структури. С най-голяма амплитуда на неотектонични движения се характеризират Плаженският и Провадийският разломен сноп.

Сондажите тук омаловажават влиянието на тези разломни снопове върху геомеханичната устойчивост на региона и са осъществявани на разстояние 300 метра един от друг - обстоятелство, което води до поредица фатални усложнения, влияещи на нормалната производствена експлоатация на солния масив през последните 35 години, както и отклонението от вертикалната права при турбореактивното сондиране (0,5 до 1 градус), което води до намаляване разстоянието между сондажите, респективно и до намаляване геомеханичната устойчивост на масива.

Например при начален хоризонт 2000 м на размиване, при отклонение 0,5 градус, разстоянието между сондажите намалява с 18,5 м, а при 1 градус отклонение, намалява съответно с 37 м. В Мировския масив са прокарани повече от 42 сондажа, но в режим на екстракция са били 42 сондажа с начални работни хоризонти от 1000, 1250, 1750, 2000 м, при височина на солното тяло над 3500 м, със състав 73 % сол и 27 % мергел.

С Постановление на МС от 1965 г. от Мировския масив е определено да се добие 303,2 млн. т сол, представляваща 6,2 % от установените тогава наличности (4,896 млрд. т.). Досега са извлечени около 105 млн. т сол, представляващо 1,15 % от вече установените наличности, като са образувани “свободни камерни обеми”, превишаващи 85 млн. куб. м, а в хоризонтален аспект камерите заемат площ 330 дка, чиято осреднена дълбочина е 1364 м.

През 1974 г. в експлоатация влезе шламоотвал „Падина” - за депониране на заводските промишлени отпадаци от Девненските химически заводи. Неговият капацитет е 68-70 млн. куб. м вместимост. Досега тук са „складирани” 64-65 млн. куб. м диспергирани промишлени продукти. Това именно обстоятелство изисква фирмата „Солвей-Соди” да получи терен за изграждане на нов шламоотвал.

В края на 1996 г. фирмите „Солвей” и „Шишеджам” закупуват химическите заводи „Соди” и „Карл Маркс” за 160 млн. щ. д., а като подарък получават пазарите в 32 страни. В същото време в Саудитска Арабия се изгражда содов завод с капацитет 250 000 т на стойност 240 млн. щ. д., т.е. у нас е осъществена приватизация на цена 7,4 пъти по-ниска от световните котировки!

„Солвей-Соди” сключва и концесионни договори с „Провад-Сол” и кариера „Девня-Варовик”.

Мировският масив

• Ето и констатации на български и английски специалисти, направени при обследване на състоянието на Мировския масив. Специалистите посочват, че: „При положение, че съществуващите целици (така се нарича пространството между сондажите) са приети като квадрати, то 69 % от тях се оказват в състояние на срязване. Като се вземат под внимание техните размери, оперативните налягания в камерите и якостта на солно-скалната маса, съществува определен потенциал за разрушаване на междукамерните целици поради натиск. Главен фактор за сляганията се явява сумарно добитото количество сол като интеграл на всички размери и обобщаващо увеличаването на изкуствената порестост.”

Всички посочени дотук негативни констатации, при положение, че от масива и в бъдеще трябва да се добива сол за промишлени цели, изискват да бъдат приложени мероприятия, целящи възстановяването на устойчивостта на масива до състоянието, съществувало преди 45 години.

Последователното запълване, първоначално на неперспективните (излужени), а след това и на останалите сондажни камери с диспергирани производствени отпадаци от Девненските заводи, способства за изпълнението на тази цел. Изравнените показатели на налетите диспергирани продукти в камерите с тези на целиците създават реални условия за прокарване на нови сондажи върху сега съществуващите 30 целици, последвано от 122 нови сондажа, като разстоянието между сондажите няма да бъде както досега 300 м, а има възможност да бъде 525, 600 или 690 м.

Изпълнението на предлаганата тук разработка изисква изготвяне на проект, чиято реализация води до значими показатели, където количествен и качествен аспект са във взаимна зависимост, и по-точно:

Подобрява екологичната среда в региона Провадия-Девня – земя-въздух-вода;

Възстановява геомеханичната якост в масива, с което се премахват съответните предпоставки за генериране на локални земни трусове;

Премахва нуждата от изграждане на нови депа за складиране на заводските промишлени отпадъци от девненските заводи по подобие на шламоотвал „Падина” и „Дренака”, за които в противен случай биха били необходими десетки милиони куб. м инертни материали;

• Увеличава добива на сол с минимум още 1.458 млрд. т, като разработваната повърхност от 7,02 % нараства до 35,43 %;

• Шламоотвал „Падина” ще продължи да функционира практически за неограничен период, без да се надстроява с каквито и да било инертни материали, до прекратяване на производствената и търговска дейност на заводите;

• Удължава няколко десетки пъти експлоатационния период на тръбопроводите, по които и в бъдеще ще се пренася пепелно-алкалният флуид от „Солвей-Соди” и ТЕЦ „Девня” до шламоотвал „Падина”- мероприятие осъществено от „Солвей Соди” през април 2010 г.;

• Всички диспергирани производствени отпадъци от девненските заводи ще се пренасят до Провадия по безтръбен способ;

• В Мировския масив в експлоатация ще бъдат само 20-22 сондажа, които ще осигуряват 130 % от потребностите на заводите, т.е. 2,4 млн. т сол годишно.

Реализацията на разработката осигурява за следващите повече от 600 години да не се търсят нови находища за промишлен добив на сол в сегашни количества и осигурява изпълнението на всички позитивни очаквания, отразени в нея.

Ето накратко и движението на документите от мен към институциите и от тях до мен.

През май 2004 г. разработката, състояща се от 45 стр. текст и 13 скици, беше предоставена на „Солвей-Соди”.

С Решение № 530 от 17.01.2008 г. Министерският съвет на Р България удовлетвори молбата на „Солвей-Соди” и предостави площ от 10000 дка в района на селата Манастир, Добрина, Житница, както и субсидия от 517 980 лв. за проучване на полезни изкопаеми. За отбелязване е, че министърът на екологията Джевдет Чакъров оповести това решение отделно, но не посочи отпуснатата сума.

На 16.05.2008 г., с вх. № 606 до министър-председателя С. Станишев, предоставих своята разработка, придружена с писмо, в което изразих мнението ми, че горепосоченото решение няма разумен аналог в света.

С писмо изх. № 2891-09 от 14.01.2010 г. Министерският съвет (вече с премиер Б. Борисов) отговаря, че „договорът между Правителството и „Солвей-Соди” за проучване на подземни богатства е прекратен по взаимно съгласие”.

На 27.04.2010 г. премиерът Бойко Борисов открива пускането в експлоатация на съоръжение в ТЕЦ Девня чрез което се отстраняват причините, водещи до пробиви в тръбопроводите пренасящи производствените отпадъци до шламоотвал “Падина”. След това откриване, с Решение на МС № 741 от 14.07.2010 г. МС на РБ предоставя терен от 49900 дка на „Солвей-Соди” в същия регион (Манастир-Житница-Добрина) за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми.”

На 12.07.2012 г., при посещението на президента на Р България в гр. Варна, с вх. № 9402364 е заведен комплект документи и разработка, отнасяща се до добива на сол в Провадийско.

На 16.08.2012 г. получих писмо от канцеларията на президентството, с което ме уведомяват, че предоставеното от мен предложение за добив на сол е предоставено за запознаване на секретаря по икономика и развитие на регионите и инфраструктурата в президенството. На 15.11.2012 г. получих отново писмо от канцеларията на президентството , в което се съобщава: „Президентът на Р България няма правомощия по този закон, поради което кореспонденцията е предоставена на зам.-министъра на икономиката и енергетиката за становище”. С писмо № 04-20-241 от 24.10.2012 г. зам.-министър г-жа Евгения Харитонова ми препоръчва документацията да бъде предоставена на вниманието на фирмата концесионер – „Провадсол” – препоръка която съм извършил преди 8 години и половина!

Негативните констатации за геомеханичното състояние на целиците и сондажните камери в Мировския масив са установени преди повече от 12 години – време, достатъчно за добавяне минимум на още 10 % към отрицателната констатация на английските специалисти. Евентуалната заплаха за нормалната работа на Девненските заводи принуждава техните собственици да си осигурят съответните условия като предоставяне на нови терени за сондажи – 10 000 или 49 900 декара.

За да се въведе в нормална експлоатация за добив на разсол Манастирският регион, като заместител на Мировския, ще са необходими минимум 5 години – време, необходимо за технико-технологична промяна на терена .

Да се предоставят терени за търсене на нови находища на сол от две правителства надпреварващи се в слугинаж на чужди фирми, е не само безумие, а чисто престъпление спрямо екологочното бъдеще на България и спокойния живот на жителите от Провадийския регион. Предоставените площи за проучване са обследвани преди 50 години заедно с тези в Мировския масив, но там количествата са по-малко от тези, които сега се разработват в Мирово. Да се предоставят площи за търсене на неметални богатства на „Солвей Соди” за търсене на неметални подземни богатства, при положение че от досега доказаните наличности е добита сол 1,15 % в интервал на 50-годишна промишлена експлоатация, и да се предоставя терен за изграждане на ново шламово депо за депониране на диспергирани промишлени отпадаци от Девненските химически заводи, да се обрича животът на живущите в региона на вечно напрежение и несигурност за утрешния ден, трудно може да се възприеме от обикновения българин, че управниците от правителствата все още имат здрав разум.

В цял свят една от най-тревожните теми днес е промяната на климата и екологията,

а нашите правителства ни връщат в ерата на варварството

Сега съществуващите свободни обеми на сондажните камери, които непрекъснато ще се увеличават, са сериозен потенциал не само за появата на локални трусове в размивания контур, но и от трусове, породени от сеизмична активност в България и в други страни. Отсега нататък възникването и честотата на локалните земни трусове ще зависят от количеството добита сол, водещо до прогресивно намаляване геомеханичната устойчивост на масива.

Продължаването на добив на разсол, прилагайки досегашната технологична схема, означава самите ние да превръщаме масива в тунел без опорни стени, в който се водят артелерийски сражения.

Предлаганата нова технологична методика поражда необходимост от друга философия и дух на експлоатация на солното находище в бъдеще и да изчистим от живота си израза: “След мен и потоп”. Реализацията на разработката не е пъзел с конюктурно предназначение, а има стратегическа насоченост за настоящето и бъдещето не само за региона, а и за страната ни. Става дума за цялостно устройство и осъществяване на единна територия – направление придобило определението

геоурбанистика

Тя обхваща основни сфери на човешкия живот: труд, обитаване, обслужване, отдих и инфраструктура.

Фирма „Солвей-Соди” е в стадий на подготовка за изграждане на нов шламоотвал. Мероприятието едва ли е най-удачното решение не само от финансови съображения, но и от гледна точка на опазване националния фонд на природната среда. Нямаме нито основание, нито право да унищожаваме природните дадености на страната ни, която остана сред малкото изключения в света да притежава четирисезонен климат. Такъв строеж, изграждан на основание целесъобразност, задоволяващ локални корпоративни интереси, трудно би се вместил в нравствените критерии и интереси на бъдещите поколения и духовността на нацията ни. Територията на България е бедна на природни суровини, за да проявяваме немарливост, мързел или себичност спрямо възможностите, които определена идея дава като база за стратегическа разработка с цел по-рационалното им оползотворяване.

Субектите във Варненския регион, създаващи мащабни по обем промишлени отпадъци са „Солвей-Соди”, ТЕЦ Варна и „Агрополихим”. Те няма да имат потребност от нови депа за складирането им, а сега ползваните могат да се рекултивират. Вместо преустановяване насипването на фосфогипс в местността „Дренака”, министър Мирослав Найденов предостави нови 181 декара на „Агрополихим” през юни миналата година. Осъществяването на затворени тясно фирмени програми не винаги трябва да бъде подкрепяно от принципала - държавата, дори и когато не е ангажирана с финансово участие при реализацията им.

Днешната технология при експлоатацията на Мировския масив, с която се добиват 2,4 млн. т сол годишно, означава увеличаване на камерните пространства ежегодно с близо 1, 846 млн. куб. м.! Ако вземем предвид споменатото решение на МС от 1965 г. за добив на 303, 2 млн. т сол, това означава, че свободните камерни обеми ще надхвърлят 230 млн. куб. м, което води до ликвидиране на геомеханичната устойчивост на масива. Като прибавим и настояването на “Солвей - Соди” за нови периметри, катастрофата става необратима. Впрочем, на място може да се види, че от 14 февруари т.г. вече са в ход сондажи в района на солното находище, на 200 метра от с. Манастир, община Провадия. Сондата е монтирана на автомобил МАN №РВ 48 39 РН... И ето как пожеланието, превърнато в обещание, вече става... изпълнение!

Логично следва да поставим един твърде важен въпрос, който впрочем трябва да бъде озвучаван при всеки прецедент в публичното пространство: в България има ли политици и представители на висшите етажи на държавната администрация, които да защитават настоящето и бъдещето на народа и страната ни?

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар