Напоследък въздушните атаки чрез безпилотни самолети станаха предмет на сериозно обсъждане. Обект на противоречието са Съединените щати, които притежават най-големия флот от такива оръжия и ги използват най-често в сравнение с другите страни.
От едната страна на спора са тези, които разглеждат безпилотните самолети (т. нар. дрони, б.р.) просто като още едно оръжие за водене на война, чието достойнство е прецизността, с която поразяват целите. От другата страна са онези, които доказват,че в основни линии безпилотните въздушни апарати се използват за унищожение на определени хора, най-често цивилни, като по този начин на хората, превърнали се в мишени, им се отнема основното право на съдебен процес.
Да започнем с оръжейните системи “МКю-1 - „Хищник” и “МКю-9 - „Жътвар”. В медиите ги наричат телеуправляеми самолети, но всъщност са дистанционно пилотирани самолети. Вместо обаче пилотът да е в кабината, той се намира в наземна станция, където получава параметрите на полета и визуални образи, заснети от самолета, и изпраща командни сигнали обратно чрез сателит. Безброй модерни системи и технологии работят свързани заедно, за да направят тези процеси възможни, като е необходимо да се помни, че повечето от тях са усъвършенствани десетилетия, за да стигнат до това ниво, а пък правителството на САЩ за първи път ги използва през 90-те години.
Безпилотникът „Хищник” носи две ракети „Адски огън” - това са прецизно направлявани ракети, които един път прихванали целта по команда от пилота, сами започват да я водят, като вероятността да я поразят е много голяма. По-големият летателен апарат „Жътвар” може да носи дори по-голям “полезен товар”, т. е. до 14 ракети „Адски огън” или четири ракети „Адски огън” и две бомби по 500 паунда (1 паунд е равен на 453,6 г, б.р.) всяка една. При повечето от въздушните атаки с тези самолети се използват ракетите „Адски огън”, които причиняват по-малко допълнителни щети.
За разлика от пилотирания, безпилотният летателен апарат може да остане във въздуха за един по-продължителен период от време - важна характеристика при нападение на цели, които са с „тесен прицелен прозорец”. Тази способност на безпилотния самолет да се разтакава и след това бързо да атакува целта, когато тя се покаже, е нещото, което прави тези оръжия за предпочитане пред самолетите с фиксирани крила, въоръжени с крилати ракети.
Аргументът срещувъздушните удари
Конфликтът при нанасяне на въздушни удари с безпилотни самолети идва оттам, че се използват за преднамерено поразяване на цели, представляващи определени хора. С други думи, хора които са известни или подозирани, най-често по име, които са активни във враждебността си към САЩ или към техни съюзници. Това отличава безпилотните летателни апарати от повечето оръжия, които са използвани в ерата на експлозивите. Модерното бойно поле - а и древното също така, - са белязани от анонимност. Врагът не е определена личност, а армия, и убиването на войници от вражеската армия не носи чувството за персонална вина. По принцип никой от войниците не е предмет на специално внимание и затова неговата смърт не е някакъв акт на наказание. Той е убит поради това, че е част от армия, а не поради това, че е извършил някакво действие.
Друг аспект на противоречието е, че твърде често не е ясно дали лицата, в които се прицелват тези оръжия, действително са членове на вражески сили. Американските военни или разузнавателни служби достигат до заключение за съответната цел на база на разузнавателна информация, която на практика потвърждава членството на обектите във враждебни групировки.
Има и такива, които отхвърлят всяка война и всякакъв род убийства, но те не са обект на проблемите, които разглеждаме тук.
Сега разглеждаме аргументите на тези, които възразяват специално срещу този вид убийства (чрез безпилотници, б.р.). Аргументите са, че когато се прицелваш в определен индивид, на база на предварително ясни взаимоотношения, се стига до презумпцията за виновност. Така всеки, който трябва да вземе решението – все едно дали съдия или изпълнител на присъдата, - го взема без надлежен съдебен процес. Според защитниците на споменатата теза използването на дрони е процес, който не само е податлив на грешки, но и нарушава фундаментални принципи за правата на човека, и същевременно овластява държавата да решава въпроса за живота и смъртта без всякакъв контрол.
Ако изключим абсолютните пацифисти от тази дискусия, възражението е, че използването на безпилотници има характер не толкова на война, колкото на произнасяне на присъда, което нарушава международния закон. Според този закон се изисква надлежен съдебен процес за даден войник, който трябва най-напред да бъде осъден и чак тогава екзекутиран.
Казано просто, критиците разглеждат това, което те наричат атаки от „безпилотници”, като дисциплинарни убийства, а не като акт на война.
Аргументът завъздушни удари
Контрааргументът на горните твърдения е, че САЩ са ангажирани в уникален вид война. “Ал Каида”, различни групи нейни съюзници и симпатизиращите й личности, които представляват цялото международно джихадистко движение, са глобнално явление, чиито членове са разпръснати по цял свят. Те не са йерархична военна организация. Докато конвенционалните военни сили имат дивизии и батальони, глобалното джихадистко движение се състои основно от отделни личности, които от време на време се групират заедно в определени райони на малки групи и клетки и в много случаи дори тези групи също са разпръснати. Тяхната мисия е да оцеляват и да извършват престъпни актове, за да деморализират врага и да увеличават своето политическо влияние върху населението, което искат да контролират.
Основното подразделение на тези “разпръснати” групи е отделната личност, а личностите – в частност командирите - са изолирани някъде и много трудно може да бъдат открити. Като се имат предвид политическите им намерения и ресурси (разпръснати сили без оглед на националните граници) и предимството на изолацията като еквивалент на технологична прикритост, те имат повече шансове да оцеляват и по-внимателно започват военни операции срещу врага (в непредвидимо време и по непредвидими начини).
Аргументът за нанасяне на удари от въздуха чрез безпилотни летателни апарати е, че атаката срещу определена личност, не е нещо по-различно от преградния артилерийски огън, който убива стотици. По-скоро джихадисткото движение представлява уникален случай, в който един боец е едно военно подразделение.
Във време на война целта е да докараш врага до състояние, в което той да не може да се съпротивлява чрез използване на сила. При всички войни и при всички военни недобрата разузнавателна информация, небрежността и понякога злобата са ставали причина да бъдат поразени невинни хора. По време на Втората световна война бомбардировки, предназначени да атакуват легитимни цели, убиваха цивилни, неангажирани в дейности по подкрепа на военните. Хората от военното планиране много добре знаеха, че в някои случаи ще има жертви и сред цивилното население. Същото важи за всеки военен конфликт и се приема като неизбежно последствие на войната.
следва
STRATFOR
GEOPOLITICAL WEEKLY
19 февруари 2013
“<a href=http://www.stratfor.com/weekly/hellfire-morality-and-strategy>Hellfire,Morality and Strategy</a> is republished with permission of Stratfor”
Превод от англ. език:
Е. Енев
