Обедняването на гражданите, икономическата парализа, безработицата, поскъпването на ток, парно, вода, горива, храни, транспорт, медицински услуги, образование... станаха важни предпоставки за народното недоволство и бунта на улиците, както е прието да се нарича, но да не забравяме, че улица и народ не са едно и също все пак! Щеше ли да се стигне до днешното блато, ако доминираната от герберите държава не си затваряше очите и ушите за надвисващата катастрофа?
При управлението на жестокия османски султан Селим Първи (1512-1520) имало мюфтия на име Али Джемали. Народът го нарекъл „Зенбилли Мюфтю” (Мюфтията с кошницата), защото провесвал от своя прозорец една тръстикова кошница, където хората пущали своите писмени въпроси и жалби. Мюфтията изтеглял кошницата, поставял писмените си отговори, и отново я спускал през прозореца. Отговорите му се свеждали главно до „може” и „не може”! Впрочем, „Мюфтията с кошницата” неведнъж се застъпвал пред падишаха за несправедливо обвинени и осъдени хора. Така успял да спаси от смърт нарочените за обезглавяване 150 служители от хазната, а също 400 търговци, осъдени на смърт за нарушаване на забраната на търговията с коприна с Иран. Когато Селим заявил на дръзкия мюфтия, че няма право да се намесва в работата на правителството, „Зенбилли Мюфтю” отговорил, че той се грижи за собствения му задгробен живот. И ако Явуз султан Селим убие тези нещастници, вината на които не е доказана, ще понесе големи мъки на оня свят. С помощта на великия везир Пири паша Али Джемали спасил от унищожение и християните гърци в Истанбул. Не можал да опази от обръщането в джамии на красивите християнски църкви, но султанът разрешил на мястото на рушащите се християнски храмове да се строят дървени!
Колкото и митология да има в тази история, дори в тъмните времена на „османското присъствие” имало кой да осведомява управниците за настроенията на техните поданици. Докато в „свободна и демократична” България хората са принуждавани да водят дълги и скъпи съдебни дела срещу енергийните монополи, без никаква гаранция, че проблемите ще бъдат решени справедливо. Тук всичко се купува, включително и правосъдието.
Ето това са едни от най-главните причини за гражданските протести у нас, довели до политическа криза и до оставката (по-точно бягството) на правителството на Бойко Борисов. Защото хората са готови да изтърпят лишения, когато са поносими, а не застрашаващи физическото им оцеляване; и ако са убедени в правотата на аргументите, с които им налагат суровите ограничения. В случая с ГЕРБ не беше така. Грандоманията, обхванала и трите власти, особено изпълнителната, изяде главата на Борисов... Но и грандоманията има за основа човешкото празноглавие и глупост. В случая с Бойко Борисов се прояви нещо, което отдавна е описано в една книга с думите: „Лесната слава бързо замая една тъй празна глава”. Поведението на бившия премиер в деня, когато върна връчения му от президента мандат за съставяне на ново правителство напълно потвърждава тази констатация. Потвърждава го и спектакълът в президентството на 25.02.2013 г.: кой беше действащият държавен глава и кой премиерът в оставка?! След 3,5 години хвалби и медийни самореклами единият бутна държавната кола в тресавището и я остави там, а започна да дава указания и на президента как да връчи мандат на БСП и ДПС. Искаше да му пробута и 20 „негови” депутати, сигурно вместо бонус... Да не би някой магьосник да превърна депутатите от ГЕРБ в дребни стотинки в джоба на своя председател?
Още по-нелепо бе обяснението на Борисов, че с оставката си щял да докаже, че не се възползва от властта, за да фалшифицира изборните резултати. „Кой диктатор връща цялата власт?” - риторично попита той. Отговорът всъщност е прост: страхливият!
В своето „главозамайване от успехите” експремиерът стигна дотам, че упрекна проправителствените медии за бруталната им подкрепа на правителството, без то да се нуждаело от нея. Боже, боже...
Естествено и тук се провидя заговор на Станишев, Костов и Доган с цел компрометирането му пред Брюксел (като диктатор и командир на медиите). Да не го караше някой насила да обикаля из телевизионните студиа?! Дори изпълнителният директор на “Тв 7” Н. Бареков бързо „обърна палачинката” и натири „герберката под прикритие” Люба Кулезич заради нейното „едностранчиво” представяне на уличните протести (а тя изтълкува уличните протести по начин, удобен за авторитарния политик Бойко Борисов, нещо вече (!) неприемливо за тази медиа). Други удар получи Борисов на проведения Консултативен съвет по национална сигурност, на 26 февруари, но вече беше постъпил в Правителствена болница с хипертонична криза. Иначе щеше да бъде надвикан на съвета от Волен Сидеров, който си тръгна преждевременно...
Какви времена доживяхме - Бойко Борисов да отсъства от мероприятие, в което участват Станишев, Доган, Костов и дори Сидеров! Същия ден ДАНС започна разследване на изявлението на Борисов пред Народното събрание, че Доган е поръчал атентат срещу него. И тъй като началникът на разузнаването ген. Драгомир Димитров заяви, че не може да потвърди истинността на това заявление, прокуратурата може да разследва самия Борисов за изнасяне на класифицирана информация...
Той ли се, Боже, грешно моли, или го Ти грешно разбра? Всички тези „откати” сринаха здравата шопска психика на премиера и го налегна исхемична болест на сърцето. Но стара истина, е че Господ като реши да накаже някого, първо му взема акъла. Когато реши да накаже един народ - изпраща му управници като Бойко Борисов... и Цв. Цветанов, с тази разлика, че неговите монолози са още по-дефицитни откъм логика. Обаче си приличат по едно – страхливостта. И двамата не посмяха да си покажат носа пред протестиращите, докато пред Народното събрание не пристигнаха платените клакьори, усилени с трактори и два тира с прасета и овце. И тези хора претендират да управляват още един мандат?! Може, ако се намерят достатъчно глупаци и роми “под наем”, които „да им гласуват”. Но останалите граждани на България ще трябва да емигрират. Значи излиза, че това била „целта на занятието” - да се прогони „лошият материал”?
Няма съмнение, че политическият модел, който позволява четири години да ни управляват корумпирани, нагли и безотговорни некадърници трябва да бъде променен коренно. Обаче Велико народно събрание не е панацея, ако и новата конституция бъде написана от подобни на сегашните политически шмекери. Ще си остане само къс хартия, както сега действащата. Нищо не може да накара парментарните хитруци и безделници да се потят за доброто на страната и народа, освен заплахата на суверена. Всяка власт развращава, а абсолютната – абсолютно. И всяка безконтролна власт, дори да не е абсолютна, се изражда в произвол! Ето защо в една бъдеща конституция ще е добре да се впише един текст, подобен на съществуващия в Декларацията за независимост на САЩ (приета на 4 юли 1776 г. от Втория континентален конгрес с участието на 13 съединени щати на Америка) и която е приложение към Американската конституция: “Ние смятаме за очевидни тези истини:
- че всички хора са създадени равни;
- че те са надарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, между които са правото на живот, свобода и преследване на щастието;
- че за да гарантират тези права, между хората са съставени правителства, които извличат своите пълномощия от съгласието на управляваните;
- че щом която и да е форма на управление стане деструктивна (разрушителна, пагубна) за тези цели, право на народа е да я промени или премахне и да постави ново правителство, полагайки неговото учредяване върху такива принципи и организирайки неговите пълномощия по начин, при който изглежда най-вероятно хората да постигнат своята сигурност и щастие.
...И както е показал целият опит, хората са по-разположени да страдат, когато злините са поносими, отколкото да се поправят, премахвайки формите, към които са приучени. Но когато една дълга поредица от злоупотреби и узурпации, преследваща неизменно същата цел, проявява стремеж да ги постави под абсолютен деспотизъм, тяхно право и дълг е да отхвърлят такова правителство и да предвидят нови пазители за бъдещата си сигурност”.
Оплакванията на Борисов, че бил свален с метеж, инспириран от мафията, „Октопода”, Станишев, Доган и Костов показват, че нищо не е научил (за американската демокрация), макар да се хвали с приема, оказан му от Барак Обама. „Указанията”, които даде на президента Плевнелиев относно програмното правителство показват единствено загуба на мяра в нахалството. Опозицията не е виновна, че правителството се правеше на ни чул, ни видял цял мандат. Що се отнася до медиите, от чиято „брутална и ненужна подкрепа” за правителството на ГЕРБ се оплака Борисов, те поне у нас вървят след победителите (доказаха го и БНТ, и “Тв 7” и „независимите” Би Ти Ви и Нова). Щом и Николай Бареков разбра, че е безнадеждна работа да се подкрепя един провален авторитарен политик като Борисов, значи уличните протести са оказали отрезвяващо въздействие и върху журналистите. Дано всички медии са си направили извода и съумеят да се откъснат от пипалата на Бойковите банкови приятели.
Независимо от стихийните желания на протестиращите за пълна смяна на модела при запазване на сегашното Народно събрание, държавният глава е длъжен да сформира служебно правителство. То не може да бъде по-лошо от подалото оставка, дори в него да влезе и Симеон Дянков... Борисов не можеше да свърши другояче, нали сам предпочете да рита пълното с въздух кожено кълбо, вместо да разговаря с народа по улиците. В Италия на последните парламентарни избори трета политическа сила (и първа като партия) се оказа партията на действащия комедиен артист Джузепе (Бепе) Грило. А в България един политически смешник слезе от власт заедно с цялата гербава пасмина и надяваме се да е завинаги. Все пак човечеството се разделя със смях със своето минало...
