Отминалият 11 октомври бе неработен ден в Македония. Съгласно закона за празницитеq гражданите на републиката празнуваха т. нар. Ден на народоосвободителната война и антифашисткото въстание. На тържество по повод празника македонският президент Георге Иванов заяви, че мисията на управляващите е да вкарат Македония в голямото европейско семейство. Но за да не си помисли някой, че в Скопие нещо се е променило Иванов обяви недвусмислено: „Никой не може да навреди на конституционното име на Македония, както и на нашата идентичност. Не трябва признаване, нито потвърждение за това, което сме”.
Или казано с други думи, македонизмът и занапред остава водещ за управниците край Вардар и те ще го следват без резерви. Като доказателство за тази политика в Македония от месец с пълна пара се снима игралният филм “Трето полувреме”. Действието се развива през 1942 г. и разказва за футболния мач между ФК “Левски” и ФК “Македония” от шампионата на обединената футболна лига на България.
Многобройните исторически доказателства недвусмислено свидетелстват, че населението на Повардарието по това време топло и ентусиазирано подкрепя възраждането на ФК “Македония” (предшественик на сегашния “Вардар”, Скопие) като част от българския спорт. Целта на филма “Трето полувреме” обаче е да се постигне съзнателно негативен пропаганден ефект сред населението в днешната Република Македония и чуждестранната публика чрез силата на художественото въздействие. Посредством поредната скопска фалшификация на историческата истина, България ще бъде представена в изключително отрицателна светлина.
Филмът е с бюджет 3 милиона евро, половината от тях са осигурени от македонското правителство, което провъзгласи филма за проект от “национален интерес”, реализиран под личните напътствия и наблюдение на място от македонския премиер Никола Груевски. В този филм историята ще бъде драстично изопачена – българите за пореден път ще бъдат представени като зверове-окупатори, целящи да убият треньора на македонския отбор от еврейски произход, а зрителите по трибуните ще скандират против “българската фашистка окупация”. Филмът спекулира с трагичната съдба на депортираното еврейско население от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, като вината за това изцяло се прехвърля “от болната глава на здравата”. Като нацисти са представени единствено българите, но не и самите германци. Внушава се дори, че концлагерът в Треблинка е бил едва ли не под български контрол?!
Статиите в македонските медии относно заснемането на филма не пропускат да използват старите югославски клишета за “фашистка България”, “български фашистки окупатор”, “нацистка лига” и т.н. Никоя друга страна и народ не се определят като “фашистки” в днешна Македония освен България и българския народ! Стигна се дори до пълния парадокс македонската редакция на германската правителствена медия “Дойче веле” да публикува нравоучителни статии във връзка с... холокоста (!), назидавайки и вменявайки вина на българския народ. За съжаление, липсата на всякаква официална реакция от страна на България окуражава македонистите в тоталното изопачаване на историята на международната арена, представящо българите не като народ, извършил най-значимия хуманен акт по времето на Втората световна война, като народ-спасител на евреите, а като народ-палач.
Филмът е в драстично противоречие с докладите и препоръките на ЕС за обективно тълкуване на историята и реформиране на идеологизираната образователна система. Тровят се не само отношенията със съседните страни от ЕС, но и младите поколения в Република Македония и чужбина.
И докато “националниот идентитет” се укрепва с такива правителствено финансирани антибългарски проекти, сръбското малцинство в страната все по-смело разпространява видеоматериали и тв-клипове за започналото на 1 октомври преброяване.
В интернет пространството обаче от дни се разпространява и видеоклип, който напомня за българския произход на населението в Македония. Клипът е дело на неправителствената организация Български културен клуб – Скопие (БККС) и целта му е да разкрива истината за етническия характер на населението в областта. Във видеоклипа са показани исторически личности като цар Самуил, Гоце Делчев и Свети Климент Охридски, за които се посочва, че ясно са се определили като българи.
На пресконференция БККС представи и плакат, с който призова македонците с българско самосъзнание да се преброят като българи. Плакатът, на който пише “Всички те бяха българи, а ти?” и видеоклипът се разпространяват чрез социалните мрежи и популярни интернет страници в Македония.
Междувременно най-голямата статистическа операция в Македония заскърца поради различното тълкуване на член от закона, свързан с гражданите, които живеят повече от една година извън страната. Съгласно закона тези граждани не трябва да бъдат преброявани. Позицията на членовете в комисията за преброяване от албанската общност, както и от по-малките етнически общности, обаче бе, че всички, които поне веднъж са пребивавали в Македония, независимо дали живеят повече от една година извън страната, трябва да бъдат обхванати от процеса. След като не бе намерен компромис, преброителите в албанските региони продължиха да реализират процеса съгласно собствените си тълкувания. Многото неясноти и закъснението на процеса също повлияха на лошото провеждане на преброяването.
Заради големите проблеми “пописот” на населението и семействата в Македония бе прекратено. Късно вечерта на 10 октомври се е състояло заседание на Държавната комисия по преброяването, на която е било констатирано, че не съществуват условия за по-нататъшна реализация на процеса. Причина за решението било нееднаквото прилагане на методологията, утвърдена от страна на Държавния статистически институт, която е съгласувана с Евростат. Според комисията процесът не може да приключи с реални данни за броя на населението и семействата в Македония, заради което комисията не може да изпълнява своите задължения. Поради тази причина всички членове на комисията си подадоха оставките.
Комисията призова всички участници в преброяването да спрат действията си, свързани с процеса.
Прекратяването на преброяването бе най-големият “подарък”, който гражданите на Македония й подготвиха за 11 октомври. Празникът на позора, както го наричат българите край Вардар, бе обкичен с безсилие...
Обаче въпреки, че Скопската влада все по-видимо и все издъхва, това не й пречи да продължава да хапе, както е казал поетът, в предсмъртен ужас, може би...
