На 4 юли м.г. в Центъра за изследване на ядрените процеси - CERN, Женева, в присъствието на британския физик Питър Хигс (84 г.) бе официално оповестено експерименталното доказване на частицата „бозон”, теоретично обоснована от Хигс. И щом един 84-годишен господин е аплодиран от световната научна общност, станала на крака, значи се е случило нещо важно.
През 1964 г., тогава млад изследовател, Хигс написва върху страничка и половина, в компанията на двама свои колеги-белгийци – Енглерт и Брут, няколко математически уравнения, подкрепящи хипотезата му за съществуването на въпросната частица. Той предположил, че тя съставлява липсващото звено в съвременната космогония за Големия взрив.
Международната общност на физиците успя да убеди държавите-участнички в CERN (между които и България) да поемат финансирането на оборудване за тестване предположението на Хигс - Големия хадронен колайдер (LHC); финансиране, оказало се твърде продължително и без сигурен резултат в началото.
САЩ също се бяха впуснали независимо в сходен опит, но след като се усъмниха в положителния изход, се отказаха. Европейците постоянстваха и успяха. Значи, големите научни открития не са монопол само на Америка, както ни се подчертава неизменно.
През последното десетилетие на сцената на постоянно променящия се свят на точното познание излязоха Европа и най-вече Азия. Именно за развитието на науката в Азия е валидна сентенцията на китайския философ Конфуций: „Който не напредва всеки ден, изостава.”
Верността й проличава и в излезлия (ноември 2012 г.) доклад на Националния съвет на американската наука – „Показатели за 2012 г. в науката и инженерните области” (S & EI). В него, също като предупредителна лампичка, светва следният израз: „САЩ продължават да водят в повечето науки , но се наблюдава постепенна ерозия в множество специфични научни сектори.”
Тръгва ли американската наука надолу? – „Не, или по-скоро, още не”, отговарят двама социолози от университетите в Харвард и Мичиган.
Като изтъква силната подкрепа на президента Обама за научни изследвания, докладът отбелязва авторитетното участие на Нобелиста по физика за 2012-а Стивън Чу. Секретар на Департамента по енергетика (United States Department of Energy - DOE), той е водещ в проекта за оценка на бъдещия енергиен дефицит на САЩ.
Ан Глоувър, съветник към Еврокомисията по въпросите на науката, обяснява успехите на единия от конкурентите на САЩ – ЕС, със създадените на Стария континент уникални апаратури за научноизследователска работа, в т.ч. и опитния реактор за ядрен синтез (ITER) във Франция. Относно втория съперник на САЩ в научната сфера, S & EI, подчертава: „За бързото израстване на Азия като център на науките и технологиите особено значение има Китай. Той продължава да показва висок ръст в изследванията и развоя (съкратено – R & D).”
От 1999 г. Китай е отделял за тези области средства, увеличаващи се всяка година с 22 %, а 2008 и 2009 бележат рекорд – 28 %.
През 2012 г. вложените в световен мащаб публични и частни средства за науката достигнаха 1276 милиарда долара (984 милиарда евро). От тях Азия е усвоила 32 %, а само Китай – 12 %, срещу 24 % общо за Азия през 1999 г. Отношението между бюджетите за R & D и БВП в Азиатския континент не спира да расте, докато в САЩ то търпи стагнация.
Атентатите от 11 септември 2001 г., наложили, споменава се в S & EI, рестриктивна политика по отношение на чуждестранните учени в Северна Америка (нека припомним, че над 1/3 от умовете в университетите там са чужденци) вече намаляват и способните учени от други държави се насочват към Европа и Азия. Специално в Китай числото им расте с 12 % всяка година.
Тази промяна в ориентирането проличава и от броя на публикациите. Понастоящем в САЩ и Европа работят приблизително по 20 % от всички научни деятели, а отношението на техния продукт, изразен в публикувани резултати, е 24 % срещу 30 % за Стария континент. Само за едно десетилетие публикациите с азиатски произход са скочили от 14 % на 24 %.
Според анализатори възходът на науката в Европа и Азия се дължи на умението им да установяват полезно международно сътрудничество. По този повод г-жа Глоувър допълва: „И ако ние увеличим финансирането на нашата научна програма „Хоризонт 2020” от 55 милиарда евро на 80 милиарда, то ще е именно защото следваме тази философия – да работим с най-добрите. Подобна инициатива в САЩ липсва”.
Сп. „Нейчър” изтъква: „Научната общност в САЩ следва да се прости с очакването чужди мозъци да идват при нея, а да изпраща и свои учени в Азия или Индия: ние трябва да свикнем да се учим, не само да демонстрираме постиженията си.” Експерти от Фондацията за информационни технологии и иновации, независим „мозъчен тръст” в САЩ, са критични към друг показател на научния прогрес – иновациите. „Ние имаме, пояснява Алън Лешнер, директор на Американската асоциация за развитие на науката, обединяваща над 2 000 членове, предостатъчно хора, пълни с идеи. Иновацията, обаче, се ражда във фундаменталните изследвания. Да се подценява този факт, значи да се бави въвеждането на новости в икономиката, здравеопазването, бита. Навсякъде науката играе централна роля. За да остане конкурентоспособна, една държава трябва да се грижи за това. Ако ли не, изоставането й е сигурно.”
Настоящият материал (с данните в него) стои някак неуместно в безрадостната картина на българската действителност – над 370 000 безработни, около 30 % от хората на и близо до прага на бедността, огромен брой неграмотни. Кой ще ти мисли за наука, още повече за фундаментална? Загрижени се оказаха младите учени от БАН и от университетските развойни звена. Наскоро те протестираха срещу начина на включване (съответно финансиране) в европейски проекти. Аз присъствах на този протест – във въздуха остана да виси – без яснота и досега – съмнението на младите учени, че при избора има подмяна на обективни критерии с приятелски връзки. Няколко дни след митинга и шествието се състоя награждаването на наши ученици, отличени с медали от международни олимпиади по математика и астрономия. С вълнение чух неформалната оценка на чужди учени за тях: „Математици, добри математици, много добри математици, българи.” Но чух и отговорите къде учениците възнамеряват да следват висше образование. Повечето отвърнаха – „В престижни университети извън България”. „А ще се върнете ли после да работите тук?” И повечето отговориха: „Ако се подобрят условията за научна дейност.”
От личен опит знам, че ефективен учен се става след поне десетина години къртовски труд: науката не е като обикновения гурбет – заминаваш за 2-3 години и като спечелиш пари, се връщаш. Прочетох и социологическо проучване, извършено от европейска агенция: след престой в чужда страна над 10 години броят на завърналите се по родните места е много малък.
От гледна точка на широко изтъкваното глобализиране на света – без граници за капитала, за хора (вкл. мозъци), без даже особеното значение на националния суверенитет, това е обяснимо и нормално. Но ще остане ли тогава да съществува българската наука? Или ще търсим спасение в благотворителни футболни мачове между „Бистришките тигри” и астрономите и работещите от най-голямата в Югоизточна Европа обсерватория, тази в Рожен? И то за събиране на средства, които да покрият консумативните разходи по поддържане на базовите условия за съхранение и функциониране на апаратурите...
Инж. Мариана АНГЕЛОВА,
научен сътрудник.
