Отново за паметника “13 века България”
Паметникът „1300 години България”, дело на проф. Валентин Старчев, обрасна допълнително с още история. Също като Мавзолея (пред бившия царски дворец в София), той се съпротивлява с всички сили на посегателствата и заканите да бъде:
разрушен,
подменен,
боядисан,
изтръгнат,
нарязан за скрап заради ценния метал,
изтърбушен, с цел да бъде изровено скритото под него злато (!!!), и прочие вандалщини.
Съзнателните столичани помнят добре колко мощно стоеше Мавзолеят (за по-младите читатели – сградата, в която бе положено мумифицираното тяло на легендарния победител от Лайпциг – 1933-а Георги Димитров), колко много взривна материя трябваше да подпъхнат бригадите на Бъки Бомбаджията (истинското му име е Евгений Бакърджиев от СДС), за да го катурнат, и едва на третия път – като в приказките – успяха да го сринат... Апокалиптична картина за съвременна София, която за няколко часа напомняше (макар и в съвсем миниатюрен мащаб) на разрушения Дрезден от Втората световна война...
Така и Паметникът пред НДК, монумент с дълбоко и национално значимо, и художествено послание, изпълнен от блестящи професионалисти, първо бе занемарен непростимо и с годините, в които никой от градската управа не му обръщаше внимание, заприлича на археологическа останка от древни гробища, простете за сравнението. След това някои „експерти” и будни „граждански” персони провидяха в съществуването му различни недемократични оттенъци и започна епопеята за неговото „демонтиране”.
В интернет гръмна „новината” – „Пак демонтират паметника “1300 години България” до НДК... Първият опит за демонтиране на паметника “1300 години България” пред НДК с хеликоптер се оказа неуспешен. След два захода и около 3 минути стоене над конструкцията машината се обърна и си тръгна. След 20 мин. машината се върна за втори опит, но и той се оказа неуспешен. Малко след 11 часа машината зависна близо до съоръжението два пъти, но въжето се оказа късо, съобщава “Булфото”. 40 минути по-късно хеликоптерът се върна с по-дълго въже и отново направи неуспешен опит да се доближи до скелето на паметника.
Хеликоптерът трябваше да отнесе 500-тонната метална конструкция и бетонните панели. Металът от паметника ще бъде предаден на вторични суровини.” (4 февруари 2013 г.) После бе даден „приоритет на конкурсното начало” (сякаш става дума за саниране на някой жилищен блок!) – „Конкурс за идеи между хора на изкуството ще реши съдбата на паметника „1300 години България” до НДК. Това заяви за „Дарик” главният архитект на София Петър Диков във връзка със съмнения за демонтиране на монумента. „Несериозно е да се смята, че по този начин може да се демонтира паметникът, коментира Диков и заяви, че общината няма нищо общо с този „театър”. Въпросът с демонтажа на паметника няма да се обсъжда, докато не се реши какво ще се прави с него, допълва главният архитект. В края на февруари (2013 г.) Столичната община ще обяви конкурс за проекти и идеи за съдбата на спорната скулптура.” Думите на Петър Диков визират хеликоптерната акция, а пък не е ясно защо Общината нищо не знаела за това...
Малко по-рано във времето, на 25 юни 2009 г., същият архитект Диков изважда топ новината, че „Паметникът “1300 години България”, намиращ се пред Националния дворец на културата, ще бъде пребоядисан в оранжев цвят.” Допълва, че „след ремонтните дейности по паметника той ще остане само с металната си конструкция.” Както се казва, невиждана хрумка – оранжев метал на 37 метра високо ще ни спомня 13-те века Българско. (Такива идейни находки наистина рядко могат да се видят в една държава, където обикновено свети код „червено”, но не в политически смисъл, а в смисъл на „държава SOS”.)
Да прибавим и мнения от форума по повод епичната битка Паметник-администрация / бюрокрация.
“Много се дразнят някои, че България има доказана 13-вековна история. Колко ли тайни служби на така наречената държава Бивша Югославска Република Македония, а защо не гръцки и турски са работели с наши “демократи”, за да ги накарат да обявяват този паметник за комунистически, та да бъде съборен и по-лесно да се оспорва историята на България!” (banned, 25.06.2009)
И още:
„Паметникът е построен в чест на 1300 години България. Ако искаш бате (banned) земи построй нещо не-лайняно и не-кибернетично и така. Лесно е да се руши вече 20 години само това правим.” (DaWolf, 26.06.2009)
„Писна ми и от разни хора, на които им се привиждат петолъчки навсякъде и като някакви фанатизирани кокошки кълват френетично всяко нещо, което фърля сянка с пет лъча. ... По голямата част от историята винаги е обслужвала силните на деня в техните политически цели. Мъдрият човек обаче отсява и продължава, а не руши като вандал. За сведение на бесните анти-човечета - в центъра на Виена има паметник на съветската армия с позлатени елементи. Това прави ли Австрия комунистическа държава, а?”(DaWolf, 26.06.2009)
И така, ясно е, че парчетата от поредната наша си „берлинска стена” ще разделят и за в бъдеще общественото мнение най-малкото на две противоположни групи, а може и на повече. И тъй като е модерно да се призовава за будна гражданска съвест, вестник „Нова Зора” дава думата на един именно такъв човек. Това е художникът Петър Ръсовски, който има благородното намерение да събере на едно място колеги и архитекти, специалисти от Художествената академия и други професионалисти, за да бъде анализиран проблемът от всичките му страни, а също и да занимае общинските и архитектурните власти с предложенията, които неизбежно ще се породят от творческата среща. Такова намерение естествено се ползва с нашата пълна подкрепа и ако има дори и някакъв резултат – а ние се надяваме на съществен резултат!, - ще следим темата.
Едно е несъмнено – творческото име на Валентин Старчев не бива да бъде накърнявано покрай спора за паметника. Също така естетическата и урбанистична стойност – да не говорим за историческия подтекст – на всяка мащабна градска скулптура не може да е обект на референдум, защото темата ще бъде изкористена – това доказа и последното допитване по повод ядрената енергетика.
Остава ни да се надяваме, че здравият разум ще бъде подкрепен със смислени аргументи и че ще започне да се оттича мръсната вода, която залива не само българското минало, но очерня и българското бъдеще. Така държава не се прави. (Не се прави и кръчма, ако следваме сентенцията на Любен Дилов-младши...)
Зора
Един от най-уродливите белези на сбъркания ни преход е рушенето на почти всичко, създадено по време на социализма. Не пожалиха дори доброто и стойностното. И затова сме на такъв хал. Истински погроми и в икономиката, и в земеделието, и в областта на културата.
С особен хъс и нискочела упоритост съвременни варвари се нахвърлиха върху паметниците на нашата духовност, в това число и “13 века България”. А е публична тайна, че видни интелектуалци, също и държавници от най-висок ранг, се възхищаваха от него и не скриваха учудването си, че е сътворен толкова силен и модерен паметник през онези години, наричани сега тоталитарни... Подстрекателите не мирясват - напъните да бъде съборен този паметник (или превърнат в нещо друго), периодично се възобновяват. В това отношение се отличиха особено някои журналисти и телевизии. Обществеността реагира подобаващо преди време, но те само временно подвиват опашка и... при първия сгоден момент, още по-напористи, още по-обогатени с “нови идеи” коя от коя “по-оргинална” и екзотична, цъфват на екрана. Като си помисли човек как се хвърлят маса пари за разработване на реклами за бира или за някакви гигантски катерички (които трябвало да кацнат върху Паметника пред НДК, та да станел по-привлекателен. - Бел. ред.),свят да ти се завие.
Не е случайна и наскорошната „атракция” с хеликоптера - за демонтаж на металната част на паметника. Този елемент от Паметника пред НДК е всъщност крило - олицетворява устрема на човека към по-добро и светло бъдеще, символ и стимул за усъвършенстване... И забележете - стана буквално на следващия ден, след многократно показваното по медиите рухване на козирката на стадион “Георги Аспарухов”! Прилича ми на подготовка за следваща атракция... А идеята била на Иван и Андрей, да не би да пропуснат шанса да нажежат страстите около един исторически паметник. Искат или не искат обаче, той си остава исторически, за разлика от техните ефемерни тв-напъни. И се питам дали за тях остана нещо свято, но разбирам, че съвременните варвари най-често прилагат старото римско правило (като няма хляб - дайте на народа зрелища). И се питам: нали няма пари, откъде тогава извират средства за хеликоптерни акции? Кой ги дава така щедро? Разбира се, дълбоко се съмнявам, че може да бъде потърсена отговорност за подбудителство, целящо разрушаване на законен паметник! (Но кой ли е споменал за авторско право тук!) А нямаше ли да е по-добре тези пари да отидат за възстановяването му?! Но ако такова нещо се предложи, всички жалки духовни мъничета, ще се смушат мигом в бърлогите си...
Какъв парадокс за нашата тъй жалка, и жална българска “демократична” действителност - рушенето се превърна в особен род привилегия за хора, които сигурно не могат нищо друго. Пишман-политици и журналисти, подчинили цялата си енергия на рушителството, превърнаха във фикс идея събарянето на паметника. Стопаните пък, от които зависи опазването на съответния обект, го оставят години на поругаване, зацапване и омърсяване от уличната вандалщина, така че да отблъснат, да отвратят хората от него. И с това работата е наполовина свършена. А бездействието на стопаните също е позиция...
Нека си спомним за Мавзолея, за унищожените заедно с него стенописи на Дечко Узунов, а пък самата сграда по архитектура напомняше, макар и по-скромно, на Пантеона във Вашингтон!.. Ако не беше нагонът за рушителството, тя можеше да послужи за музей, а подземията - за хранилища на фонда на Националната художествена галерия. Но вандалите изпълняват поръчка. И заслужено си получиха презрението на хората! Къде го сега бомбаджията Бакърджиев!.. И кои са новите кандидати за неговата участ?! Ще припомня едно сполучливо сравнение на пишещ събрат: “Македонците тръгнаха да правят паметници, история, а ние, българите, ги рушим!”. Така се получава и с този паметник. Противниците му не смеят дори да го нарекат с истинското му име, а просто го наричат “паметника пред НДК, който го загрозява...” След като повече от 20 години го наричат с най-различни имена, включително и вулгарни, накрая успяха да внушат колко „грозен е този паметник” (при това темата за грозотата е отделна и много дълбока, защото в изкуството „грозно” и „хубаво” са категории от друг порядък и не кореспондират директно с ежедневната, социална, употреба на тези понятия. - Бел. ред.). И стана буквално мода той да не бъде харесван. А разговаряш с хората по същество, те разбират, че са се поддали на негативизма, с който системно са били облъчвани. Дори Гьобелс може да завиди на днешните отрицатели! Дори ми се струва, че се прокрадна и едно сполучливо определение на заболяването на обществото ни - “авторитарна демокрация”... Надминаха Бай Ганю и го задминаха... Но темата е много по-широка и дори книга да й се посвети, може би няма да е достатъчно.
Помислете само, поредният набег срещу Паметника се извършва през зимата, когато е спряно и реновирането му. И според мен не случайно съвпадна с първия референдум в България след началото на прехода, и дори послужи на вдъхновителите за разрушаването му да продължават и след вота да отклонят вниманието от решаването на реални национални проблеми. Та нали не трябва да се сещаш за безработицата, особено сред младите; за грабежа на чужди и наши монополисти, за непосилно високите цени на лекарствата, за безбожно скъпото парно, за тока, за нищетата, затиснала под ледения си похлупак огромната част от народа, защото липсва каквато и да е политика на доходите; ами прокуждането на специалисти по чужбина; ами унизителното отношение към пенсионерите - повечето от тях буквално бедстват, но за властимащите са лош материал; ами самоубийствата от отчаяние на цели семейства...
Спирам дотук с ясното съзнание, че дълго може да продължи изреждането на тежките проблеми, с жизнено важно значение за хората, за нацията ни. И кой е виновен за това!? Да, наистина, “човекът, който искал да бъде един от народа”, ходи сред народа, за да му ръкопляскат, когато реже лентички, и да му целуват ръка лицемерно, при което само слепите не виждат, че го прави, за да се любува на себе си. Всъщност този човек остана глух и сляп за неволите и мъките на същите тези хора. Може би бъдещите последователи на главния археолог на републиката след време ще разкопаят могилата над гроба на българския „Буда”, която сигурно няма да е по-ниска от най-високата тракийска гробница по нашите земи, и ще разберат, че е имал каменно сърце....
Възстановяването на паметника по случай 1300-годишнината на България започна по решение на Столична община още през есента на 2012 г. И естествено, най-напред бе обезопасен - махнати бяха падащите плочи и облицовката на връхната част – на крилото. За съжаление този период на прекъсване доведе до още по-жалкото състояние на скулптурата. Шепа изпечени демагози и манипулатори в подкупни медии сякаш направо подкокоросаха уличните вандали да разграбват метални елементи от фигурите в скулптурната композиция. Намериха се и глашатаи за “по-демократичен” подход – например софиянци да решат неговата съдба... по интернет!? Но това си е чиста демагогия!
Съчувствам искрено на г-жа Фандъкова, която се намира под непрекъснат масиран натиск и търси изход от наследената ситуация. Аз мисля, че трябва да й се помогне, тя има достатъчно други грижи за града, а и се вижда, че действително опитва да прави добри неща за София. И ето какво мисля и предлагам самият аз. Искам да изкажа дълбокото си убеждение, че съдбата на този талантлив и смел паметник не може и не трябва да се решава само с допитване до ползващите интернет софиянци. Нямам нищо против и по такъв път да се събере информация за общественото мнение, но публична тайна е борбата на управляващите за овладяване и на интернет пространството от платени участници в него... Чудно ми е как г-н Петър Диков - главният архитект на София, остава сляп за това и залага на интернет-достоверност?! Не съм аз този, който ще му поиска оставката, но твърдя, че дълбоко греши. И ми се струва, че не е достоен вече за заеманата длъжност, че не му се е отразило добре отсъствието на линеала и чертожната дъска. Щом е готов с лека ръка да руши, значи, че просто е престанал да бъде творец!
Съдбата на този паметник не трябва да бъде решавана само от подстрекателите, известни с безмерната си омраза към всичко, създадено по онова ненавистно за тях време. Всеки може да ги изброи на пръстите на едната си ръка, но пък се изживяват като 4-та власт (!!), а платените и неплатени рушители с фашизоиден профил са само техни слепи оръдия, които доведоха паметника до толкова жалко състояние, та и авторът му Валентин Старчев каза - “И на мен не ми харесва в това състояние!”
Иска ми се да извикам: Спрете, вандали! Потърпете още малко, господа “демократи”, нека авторът да си довърши работата! Да, знам от какво се боите, че току-виж се харесал на повече хора... Моля тези, които желаят да се произнесат, или само за собствена информираност, идете, ако имате възможност, за да се убедите отблизо на какво са способни хора, заслепени от омраза! Дайте ухо, ако се прокраднат и добри думи за автора, неговото творчество и творбата пред НДК. Все пак аз съм дълбоко убеден, че съдбата на този паметник може и трябва да бъде решена само след широка дискусия с участници от цяла България, а защо не и от чужбина; да бъде чуто мнението и на специалисти - скулптори, изкуствоведи... Признателен съм на в. “Преса”, който на два пъти демонстрира причастност към паметника и ми дава възможност да цитирам няколко мнения на видни наши скулптори.
Кой не би се вслушал в мнението за този паметник на големия български скулптор Георги Чапкънов, също свързал името си със столицата чрез скулптурата на София, в центъра на града: “Прекрасно произведение на изкуството... Има право да го промени само този, който го е създал, другото е порнография!” Ректорът на катедра “Скулптура” доц. Цветослав Христов, също поставя Валентин Старчев до световно известни майстори като Джакомети, Хенри Мур, Ернесто Арп, посочва недвусмислено и причината за днешното състояние на паметника: “Последните 20 години сме свидетели на безотговорно отношение на Столична община към собственост с национално, историческо, пластично и културологично значение за българската нация.” Венцеслав Занков, също голям български скулптор, характеризира паметника така: “Страхотен символ на своето време, който не трябва да се заличава...”
Време е проф. Валентин Старчев да изпълни обещанието си да предостави на широката публика събраните от него изказвания за паметника на интелектуалци, държавни глави и други високопоставени чуждестранни гости. Например преди 6 години акад. Светлин Русев го определи в печата като силен паметник и посочи шест или седем причини, за да не бъде разрушаван. И обеща при една сериозна дискусия да представи още доказателства срещу варварския акт на разрушаването му. Дойде времето да го направи.
Време е и Столична община, и Министерството на културата, и Съюзът на българските художници, а и други творчески организации - на архитектите, на писателите, също да обявят публично официалните си документи, с които отстояват позициите си по съхраняването на паметника “1300 години България” чрез реновация!
Обръщам се и към колегите си от Съюза на офицерите и сержантите от резерва и други патриотични организации чрез своите печатни органи също да вземат отношение към паметника, с който се почита паметта на далите живота си за България през всичките тези 1300 години съществуване. Мисля, че БТА може да предостави на медиите реновирания проект на проф. Старчев с кратки обяснителни бележки, за да бъде популяризиран и в печатните медии. Специално се обръщам с такава молба към в. “Армия” - орган на действащите воини от Българската армия.
Готов съм да участвам в такъв дебат, ако дискусията се води от една изходна точка - законовата, гарантираща равнопоставеност: да назовават паметника с истинското му наименование, с което беше обявен и спечелен конкурсът, и с което бе осъществен проектът от професионалисти (скулптор и архитект) и одобрен от комисии със специалисти и вещи лица! Всичко друго би било наддумване, в което всеки дебат се превръща в отблъскваща махленска препирня. А подобно водене на дебата от ясно по-ясно цели да не бъде чута истината... Надявам се, СЕМ да се окаже на висота, за да е справедлив арбитър. Но това бъдещето ще покаже.
Две идеи от допитването наистина ми допадат - за Паметник на Аспарух и възстановяване на Паметника с имената на загиналите във войните след Освобождението. По този повод искам да направя своите предложения. Може да не чакаме да изтече още един век, за да направим и Паметник на кан Аспарух. Най-подходящо според мен е мястото на вече несъществуващия мавзолей. Ако е в габарити, близки до тези на Паметника на цар Освободител, би стоял добре на булеварда, който софиянци обичат открай време, и който впрочем е и най-харесваното място от гостите на столицата!..
За Паметник на загиналите във войните предлагам да послужат стените в основата на един вече възроден паметник „13 века България”. (Какъв смисъл влагам в думичката “възроден”, ще разбирете от предложението ми, съдържащо се в последния абзац на този текст.) Тук безспорно ще имат думата най-вече архитектите, за да осмислят и пространството на нивото на земята около нишата на паметника. Ако направим това, тогава никой няма да руши или зацапва този паметник.
В заключение, както се вижда, може и да не събаряме паметници. Дори е недопустимо. Уверявам ви, няма никак да се гордеем, ако паметникът бъде разрушен!
Това е моята позиция - не трябва да се руши култура, духовност, историческа памет и съзиданието е единствената разумна алтернатива на рушението! Аз вече поставих на обсъждане тезата си отпреди 6 години,* че докато узреем, като испанците, да изградим свой мемориал на помирението, трябва да се възползваме от един рядък шанс - възможността да възродим паметника „13 века България”, в центъра на чиято скулптурна група, като във фокус, авторът е поставил своята най-значима творба - “Пиета” (известно е, че скърбящи майки в нашата по-близка история от 20-и век, като се започне от Владайското войнишко, братоубийствено, въстание, е имало и от двете страни на барикадата...). Нека това да бъде протегната ръка към онези, които са противници на паметника по идеологически съображения. Ако имат очи да видят, и сърце да почувстват авторовото внушение! Тогава всички ще разберат и ролята, и великото значение на изкуството.
5 февруари 2013 г
