• Било и не било
Историята на човечеството е низ от възходи и падения: на родове, племена и племенни кланове, на обществени групи и прослойки, на класи и цели обществено-икономически ормации. Този пулсиращ ход винаги е бил провиждан от великите мислители, които по правило са били жестоко стъпквани от коварните и ретроградни сили , яхнали глупостта, алчността и мизерията на тълпите, за да се възцари отново мракът на материалната и духовна нищета. Така става по-лесно да се отговори защо не успя християнството; Спартак и величавото въстание на робите; Френската и Октомврийската революции, провъзгласили основните човешки права за свобода, равенство, братство и справедливост.
И прословутият български преход разчиташе на крясъци, палежи, разруха и небивала агресия на сините „демократи”. Народаът бе стъписан, някои предпазливо се дръпнаха, други се уплашиха и се покриха, оправдавайки се пред съвестта си и своите близки„Разочарован съм, но си оставам верен на голямата идея...”
Всъщност и тогава, и сега стои въпросът за мястото, ролята и поведението на трудовите хора на България, на хилядите членове и съмишленици на БКП-БСП - организатор на изграждането на съвременна България, която „демократичните” й грабители все още не могат да опустошат. Сега, след 20-годишни „риформи”, ние сме неизлечимо болни от носталгия именно за социализма, който лекомислено предадохме и загубихме.
Наистина, с половинмилионната си армия безработни сега, с над 1 милион прокудени високо образовани деца, е невъзможно да се забрави богатият, пълнокръвен и многопосочен живот в трудовите колективи през забързаното време на отричаните 45 години. Тогава не само „се наливаха основите”, а непрекъснато се извисяваха огромните корпуси на стотици заводи, научно-изследователски и проекто-конструкторски институти; растеше броят на ВУЗ и специалистите в тях; с високи темпове се развиваше многоотрасловата промишленост и селско стопанство, здравеопазването, културата, обслужващата сфера. От тази действителност ли сме разочаровани, или от факта, че трудът ни правеше по-знаещи, по-можещи, по-организирани и отговорни, с високи цели и мечти, които и ние, и децата ни постигахме, мили ми сънародници?! Спомнете си! Вместо пастири, ратаи и полуграмотни орачи, от българските селянчета и градската беднотия социализмът създаде достойни труженици на България и високо подготвен кадрови потенциал - лекари, агрономи, инженери, архитекти, учители, писатели, учени и постижения в науката, с които тъй много се гордеехме!
Щастливи бяхме, че благодатният труд на коравите български ръце, оплоден от таланта на творческата интелигенция превърна страната ни в китна и плодородна градина, а държавата България – в държава на духа!
Наш срам и неотменима тежка вина пред сегашното и бъдещите поколения българи е, че ние, които я изградихме, безотговорно и лекомислено позволихме да се пропилее и материалното, и духовното й богатство.
Няма как да се обясни поведението на този многохиляден елит на нацията, който в най-трудните, решаващи дни за съдбата й, сякаш изчезна яко дим, заразявайки с „неутралитета” си цялото общество.
Има наистина причини и те не са за пренебрегване. Течеше експлозивно моделираната от Бжежински и огромния арсенал на ЦРУ поредна цветна революция - на розите, започнала и раздухвана от могъща антикомунистическа пропагандна кампания, основана на агресивни лъжи и небивалици като тези, че у нас имало геноцид на българския народ (от около 6,5 млн. души през 1944 г. бяхме 9 млн. души през 1989 г.), че имало масови убийства и зверства (границите, очертани с черепи), неистово крещяха за осъдените 2500 души от Народния съд с решение на Международната комисия от държавите-победителки във Втората световна война. (В същото време мълчаха за 30-те хиляди избити, без съд и присъда, в периода 1923-1944 г. политзатворници, концлагеристи, партизани, ятаци, нелегални, за изплатените милиони левове на предатели за всяка комунистическа глава). В черното тоталитарно минало – повтаряха “демократите”, сме умирали от глад и мизерия. Да, да, „комунистическият” хляб беше 15-30 стотинки, а месото – 3-3,50 лв./кг, сега, когато „цъфтим”, то е по 7-8 и повече лева; захарта от 0,70 лв. сега е 2,50 лв./кг и т.н.
От микрофоните на радиото и телевизията, на Народното събрание ежеминутно се лееше кална помия от простащина и цинизъм; платени с долари стачки, „летящи” и „подскачащи” митинги, кръгли маси, активизирани с валута студенти и лумпени, скоростно пръкнали се „дисиденти”. Истинско политическо цунами, което ни връхлетя и удави сетивата и реакциите ни.
Българският народ беше парализиран и скован от бездействие, превърнат в тълпа от сеирджии дори и когато екзалтирани лумпени с крясъци трошаха символите на републиката, разграбваха и опожаряваха сградите - символи на държавността. Все още не бяхме разбрали „как заглъхва ехото, когато гръм удари”. И когато уж „улегнали” събитията, се завихри разрушителна стихия, непозната нито в нашата, нито в световната история вероятно.
Чудовищата ликвидационни съвети разграбваха и опустошаваха складове, машини, сгради, напоителни системи, изсичаха овощни градини, а нахъсани „агитки” крещяха за връщане на земята „в реални граници”... Единици от председателите на АПК и ТКЗС се опълчиха. Мълчаливи и бездейни останаха хилядите агрономи, ветеринари, зоотехници, бригадири, герои на труда, които с ръцете и сърцето си бяха градили и създавали благата на България...
Постигнахме връщането на своите 5-10 дка земя, която сега харизахме на чевръсти арендатори срещу мизерна рента, или я покриват плодовити бурени.
„Контролираният” от Тодор Вълчев и компания разпад на финансовата ни система, погромът над промишлеността с бандитската приватизация, изтичането на огромни капитали и материални активи в чужбина, бяха следващите атаки и постижения на „розовата революция”, осъществявана от фашизираните сини „демократи”.
Но ние, разочарованите (от кого ли?) граждани на България, отново кротко наблюдавахме торнадото на опустошението. Не че този път нямаше протести и стачки, но беше самодейност! Нямаше го организаторът (не искахме партии да се намесват!), нямаше я категоричността на исканията, жилото на политическата революционност. Вместо това колективите правеха унизителни уговорки, че исканията им са „само икономически” - сякаш фактът, че остават на улицата, те и семействата им, че остават без хляб и бъдеще, не беше политика, заложена в зловещия план „Ран-Ът” за ликвидацията на България. А колко директори, инженери, началник-цехове, майстори, бригадири и работници бяха оставили младостта, силите, ума и сърцето си над чертожните дъски, по строителните скели, в заводските корпуси и цехове... Хиляди от тях все още са „верни на голямата идея”, макар и разочаровани (от какво?)
Дали има някой свидетел на това безумие, който да не плаче, когато стане дума за българската армия преди и сега. Сякаш лустросани паркетни кавалери, а не генерали, адмирали, танкисти, летци и ракетчици, като кротки агънца отидоха на заколение и тъй я защитиха, че от непобедимата ни армия не останаха хора за един стадион, а за жалкото й въоръжение, да не говорим. Един-единствен само ген. Марин извиси глас срещу ликвидацията на ракетите СС – нашата най-сигурна защита от „приятелски огън”. За срам и позор той веднага получи голяма „благодарност” от президента П. Стоянов с лично подписаната от него заповед за уволнение.
Е, явно не е само интелигенцията причина за печалната участ на социализма и на България.
Факт е обаче, че „верността към идеята” и съзерцаването на събитията (тогава и сега) доведоха във властта Иван Костов и Симеон, а за капак - и самовлюбеният мачо Б. Б.
От такава вярност обаче идеята нито има нужда, нито полза. Идеята се защитава и отстоява с действия, дори и с живот – историята е пълна с такива примери. Несправедливо ще е, ако не отбележим огромната и тежка вина на БКП-БСП за ставащото в тези сурови и страшни години, и по-специално на нейното централно и местни ръководства. Съзнателно беше скрита от народа и комунистите истинската цел на прехода с въвеждането на мъглявото понятие „пазарна икономика” вместо „див капитализъм”, с политически хлъзгавата доктрина за преустройство на партията в „малка, модерна лява”. Защо „малка” и какво му беше лявото на социалдемократизирането й – че се превърна според старите тесняци в „катраник на скърцащата буржоазна каруца” ли?
Вгледана в пъпа на собствените си проблеми след 10 ноември, безотговорно се допусна шпицкомандите на Тренчев да изхвърлят столетната партия от активния политически живот в трудовите колективи и да я запратят на пенсионерска почивка в кварталите. Стъписана, объркана и уплашена, БКП остана ням и кротък свидетел на разгрома на България, постепенно скъсявайки пъпната си връв с народа.
Какво по-голямо разочарование от това за нейните членове и симпатизанти, които и досега остават верни на голямата идея, но встрани от руслото на бурния политически живот?
Припомням тези събития не с озлобление, а с болка и тревога и не защото не се знаят, а защото забравата вече ги е притъпила. А точно в този момент това е гибелно за България. Страната ни е изправена пред най-тежката дилема на прехода: или да позволи на герберите с неистовата си жажда за власт да овладеят всички централни и местни институции – тоест пълно господство на агресивния им примитивизъм, на бруталната полицейщина, постоянно разпънат чадър над престъпността и по-нататъшният й разцвет, също както и фашизиране на държавата и окончателна загуба на всякакви права и свободи за хората; или всеки от нас сам да се пребори с по-големите си или по-малки разочарования, да излезем най-сетне от летаргията на прехода и както някога, човек по човек, да печелим разколебаните, разочарованите и обърканите за каузата на всички леви сили в страната - социална, демократична и просперираща България!
Всеки от нас е призван да претегли със своята съвест личното си и на страната ни минало, настояще и бъдеще и да направи своя избор, защото той е съдбоносен. Дали ще пресечем хищните апетити на войнствената, арогантна и примитивна управляваща върхушка, или ще дадем последен шанс на България да се измъкне от бездънния капан, в който я вкараха българските родоотстъпници и продажници?!
Не сантименти, а активна гражданска позиция са нужни сега на всеки от нас. Вече сме опарени от съзерцание - време е за действия. България заслужава бъдещето си – от нашия вот зависи дали ще бъде светло то.
