Сирийският министър на информацията Омран ал-Зуби сурово разкритикува турското правителство заради предложението на Анкара да се състави междинно правителство, което да онаследи режима на Ал-Асад, и в което се подчертава, че „Турция не е отоманският султанат; в предложението турският външен министър не назова опекуните в Дамск, Мека, Кайро и Ерусалим.” За да бъдеш говорител на режим на парии, е необходимо да владееш майсторството на пропагандата. Ал-Зуби никога не е разочаровал в това отношение, откривайки риторична офанзива срещу своя мощен северен съсед.
И докато последното му порицаване на Турция няма да спаси режима на Асад (още по-малко неговата собствена кариера), той се впуща в обширно описание на региона, което ще има все по-силен резонанс в арабския свят, тъй като Турция е принудена да играе по-настоятелна роля в региона.
Големите очаквания в Анкара
По начина, по който Анкара вижда нещата, вълненията в региона могат да се окажат неприятен и несигурен процес. В началото на миналото десетилетие, когато регионалният климат позволяваше на Турция да се появява с бял флаг в ръката, и когато фразата „Нула проблеми със съседите” беше на устата й, нещата за нея бяха по-прости. Оттогава регионът стана много по-безпощаден с ожесточените си политически трансформации, захапвайки границите на Анадола; в т.ч. Иран, налагайки твърда конкуренция за регионално влияние, както и продължаващото бързо възкръсване на Русия, докато САЩ все повече губят интерес към ролята си на световен полицай.
При такова развитие на нещата регионът просто тласка Турция към действие, без оглед на това дали Анкара е готова да поеме отговорността.
Ето няколко бързи щрихи към нарастващите турски страдания. Турски и сирийски гранични военни поделения се обстрелваха взаимно, след като снаряд (изстрелян от Сирия?!) уби петима турски цивилни. Намеси се и турски изстребител, след като сирийските военновъздушни сили атакуваха град по протежение на границата от сирийска страна. Турско-руските отношения също се изостриха заради това, че Турция засече самолет, летящ от Москва за Сирия, превозващ на борда си елементи за радарни инсталации. В това време изнервена Анкара наблюдаваше как коалиция от кюрдски групи от Сирия, Северен Ирак, Иран и Турция се събира в Париж за „мозъчна атака”, за да експлоатират променящия се регионален ландшафт, с което да поставят началото на кампания за кюрдска държава.
База за преговори
Конфликтът в Сирия представлява и заплаха, и възможност за Анкара. Турция пое риск, когато стана най-пламенният и най-видим поддръжник на Сирийското въстание. Сега десетки хиляди бегълци прекосяват границата с Турция и остават там. Надвисва опасността от разпространяването на сектантска война през сирийската граница. Експонирането на турската регионална конкуренция с Иран увеличи кюрдската военна заплаха от степен на вътрешноболезнен въпрос до слабост, която може да бъде експлоатирана от регионални конкуренти като Иран.
Турция наблюдава отблизо и опасната сила, която започна да оформя регионът: разрастването на ислямисткото движение и дискредитирането на светската политика на арабските държави. Преходът от светска автокрация ще бъде съпроводен с безредици обаче. Колкото повече лостове има Турция в отношенията си с панарабското ислямистко движение, толкова по-добре ще бъде подготвена, за да се справи със съседите си. Така се появява една възможност за Турция,чрез която тя може да отстоява своите ислямистки позиции покрай възможността да се конкурира ефективно с Иран и да се справи със Запада. Турция е уникално позиционирана да направлява ислямисткото движение, докато „Арабската улица” все още изисква регионален поддръжник в предизвикателството към старите режими, и да държи Иран до „стената”. Но позицията на арабите към Турция ще се измени с времето, когато очакването за нарастване на влиянието й в арабския свят неизбежно ще я сблъска с визията на Мюсюлманското братство за панарабското ислямистко движение, че то трябва да следва своя собствен курс, различен от този, който иска Анкара.
Пред Турция са няколко непосредственни предизвикателства. Първото е опитът й да не позволи властовият вакуум в Сирия да се разширява, тъй като би подхранил кюрдският сепаратизъм. Второто е, че се опитва да свие сферата на влияние на Иран в арабския свят, докато продължава да разширява своята сфера там. Третото е, че тя иска да бъде взета насериозно като регионален лидер. Здраво ограничена и без това, Анкара изглежда, че е избрала да се справи с този вид проблеми първоначално по пътя на диалога.
Турция иска да избегне смяната на режима в Сирия и в това отношение не е сама. Никоя от държавите, които се опитват да запазят своето влияние в Сирия, като Иран и Русия, нито държавите, които се опитват да форсират трансформацията в Левант като Турция, Съединените щати, Саудитска Арабия, Франция и Катар не са готови да понесат последствията от де-БААС-ифицирането, което ще разглоби държавната машина, ще отстрани алевитското малцинство и ще потопи страната в по-дълбокa гражданска война. Нарастващият консенсус, насочен към отстраняването на Ал-Асад (докато до голяма степен се поддържа режимът) създаде възможност за диалог между Съединените щати и Турция, от една страна, и Русия и Иран, от друга. Техеран и Москва използваха продължилата месеци патова ситуация в сирийския конфликт, за да се промъкнат в дискусиите по въпроса за постправителството на Ал-Асад. Руснаците и иранците се позиционираха така, че да са готови за възможно споразумение, което пък улеснява излизането на Ал-Асад, докато на алевитите им бъде отредено подобаващо място в новото правителство. Подобно нещо запазва и руското, и иранското влияние в Сирия.
Необходимостта спешно да се договори преходът в Сирия, ескалира точно когато “Стратфор” идентифицира един от ключовите стълбове още от началото на конфликта - а той е единството на алевитите, което като че ли започва да се руши. Неотдавна избухнаха сблъсъци между кланове на алевитите в крайбрежните „крепости” Латакия и Кардаха, родно място на бившия президент Хафез ал-Асад. Появиха се и доказателства в подкрепа на твърдението, че шепа военни, офицери алевити, наскоро са дезертирали от режима. Опасните дезертьорства в следващите седмици може да се ускорят, тъй като все по-малко алевити смятат, че режимът на Асад ще оцелее, което пък е необходимо за собственото им оцеляване.
Тъй като кланът на Асад продължава да отслабва, Турция се стреми да обедини всички преговори, които вече са изпълнени с противоречия. Ако хвърлите един поглед на участниците в дискусиите за режима в Сирия след Асад, веднага ще ви стане ясно защо има трудности
Американо-иранската динамика
Най-важният диалог за Турция е този, при който тя трябва да посредничи между Съединените щати и Иран. Обаче Щатите нямат интерес да започнат военна интервенция в Сирия, макар че се готвят за възможността американските специални разузнавателни части с особено назначение да неутрализират запасите от химически оръжия в случай, че режимът се разпадне. По същия начин САЩ не биха искали да се ангажират с военна конфронтация с Иран заради неговата ядрена програма. Щатите са избрали стратегия, чрез която Турция е поела огромната работа по Сирия, докато в това време Вашингтон се е концентрирал върху отслабването на Иран, оказвайки натиск чрез санкции, тайни операции и нарастване на военната заплаха в Персийския залив. Вашингтон се надява да принуди Иран да започне преговори, от които американците да извлекат големи отстъпки от Техеран по проблемите както на Сирия, така и за иранската ядрена програма.
При подобна провокативна преговорна среда времето е всичко.
Провежданата от Щатите икономическа блокада на Иран започва да се усеща, както става ясно от бързото обезценяване на иранския „реал” през изминалите няколко седмици. Иранските официални лица твърдят, че Иран може да понесе трудностите много по-добре, отколкото някои си мислят, но спектърът на общественото безпокойство, експлоатиран от чуждите сили, тежи доста. Иран не може да отхвърли изцяло и заплахата от потенциален американо-израелски удар. Макар шансовете да се случи да не са много големи, извънредното дрънкане на оръжие от страна на Израел, плюс далеч по-високото ниво на военна подготовка на Щатите в Персийския залив, карат Иран много трудно да приеме, че това е блъф от страна на САЩ. В същото време Иран наблюдава ситуацията в Сирия, която се влошава, и се опитва да попречи на сценария за разсипването на светското правителство на Сирия, което застрашава иранските постижения в Ирак - постигнати в резултат на яки битки. Всичко това не означава непременно, че Иран е готов на сериозни отстъпки, но той дава индикации, че иска диалог с Вашингтон.
Ролята на Турция е да улесни този диалог. Турският президент Абдуллах Гюл и иранският вицепрезидент Мохамад Реза Рахими се срещнаха неотдавна, а турският премиер Реджеб Тайип Ердоган се срещна с шефа на Иранския съвет за национална сигурност - Саед Джалили (в средата на септември). Докато турското правителство държеше Вашингтон в течение на тези разговори, Иран смекчи атмосферата, за да създаде благоприятни условия за възобновяване на разговорите по своята ядрена програма. Наблюдателите в САЩ информират, че Иран превръща повече от една трета от своите двадесет процента натрупани запаси от обогатен уран в ураниев оксид под форма на прах, за да облекчи страховете от потенциални опити да се произвежда ядрено гориво за оръжие. Иранският външен министър - Ал Акбар Салехи, обяви, че Иран се опитва да уреди посещение на шефа на Международната агенция по атомна енергетика - Юкия Амано, в Иран, за да се дискутират възможните военни измерения на иранската ядрена програма (макар че САЩ все още не са потвърдили визитата).
Докато вървят сондажите през Турция за преговори с Вашингтон, Иран също подготвя план за всякакви вероятни развития на ситуацията в Сирия.Преходът от конвенционална армия към бунтовническа военна сила е логично за сирийското алевитско малцинство от гледна точка на траекторията на кризата. Появиха се намеци, че Иран подготвя алевитска милиция с помощта на “Хизбула”, която трябва да влезе в действие, когато падне Асад.Чрез създаване на свой силен военен представител Иран се подсигурява да не бъдат игнорирани интересите му, ако последните му опити за преговори със САЩ пропаднат.
Американо-руската динамика
Турция трябва да движи и американо-руските преговори. Русия има дълбоки отношения със сирийските и иранските режими и ще играе вероятно ключова роля в осигуряването на излизане на клана на Асад в замяна на гаранция за влияние в преоформеното правителство. Очакваше се руският президент Владимир Путин да пристигне в Истанбул на 14 октомври за разговори с турското ръководство, но визитата беше отложена за 3 декември. Дали степента, до която задържането на руския самолет и обвиненията на Турция, че Русия въоръжава сирийския режим причиниха промяната в програмата на руския президент, остава неясна, но Москва побърза да препрограмира визитата за дата след изборите в САЩ. В същото време Русия се опитва да съживи диалога със САЩ по балистичната ракетна отбрана в Европа и руските заядливи отношения с НАТО. Руският външен министър Сергей Лавров се стреми към среща Русия-НАТО (която беше отложена през май поради напрежение в отношенията САЩ-Русия) и отново насрочена за края на годината, след изборите в САЩ.
Изглежда, че Русия може да забави преговорите по Сирия, докато се изясни с кого ще преговаря във Вашингтон.По същия начин, малко вероятно е Иран да направи смели отстъпки дотогава, докато не е сигурен, че следващата американска администрация ще доведе докрай всякакво потенциално споразумение.
С тези по-широки интереси, които се разиграват, на Турция не й остават много възможности да повлияе на времето и мястото на преговорите.
Другите акционери
Израел и Саудитска Арабия са двама ключови играчи в антрактите на тези преговори, които наблюдават развитието на нещата отблизо. Израел не е директен участник в разговорите по прехода, но има интереси и разчита да не се допусне по-натъшна дестабилизация по северната си граница и подкопаване на иранската регионална сила. Израел ще продължи да разчита на тайните операции, за да се опита да засили проблемите, причинени от американската икономическа блокада срещу Иран, но в същото време ще търси и споразумение с Русия, което ще увеличи иранската изолация.
Междувременно Саудитска Арабия е здраво намесена в усилията, които се полагат да се засили Сирийското въстание с цел да се подреже регионалният й враг Иран. Саудитска Арабия обаче вижда риск за региона, ако Сирия остане продъжително време в състояние на гражданска война, както и не иска да стане свидетел на по-широко разбирателство между Вашингтон и Техеран. Тест до развитие извън контекста на Сирийската криза, което може да доведе до разбирателство между тях, напрягащо силно отношенията САЩ - Саудитска Арабия. Ако преговорите се забавят в идващите месеци, Саудитска Арабия може да стане по-скоро пречка за тях, отколкото да ги улесни.
Предизвикателството на Турция
Тези преговори очевидно са нещо много повече от самата Сирия. Сирия е просто повод за започване на разговори по много по-широк кръг от стратегически въпроси.
Турското предизвикателство да се справи с няколко играча и конфликти на интереси при тези преговори може да се окаже огромно, но няма друга държава, която да е приемлива и да е по-подходяща от географска гледна точка, и от позициите на собствените си стратегически нужди, за да се заеме със задачата. Турция е на кръстопът на много конфликти, за които ще стане дума в тези преговори. И за разлика от САЩ, физическата близост на Турция до проблемите я лишава от възможността да избира ангажимент.
Всичко това ще генерира голям ужас вътре в самата Турция. Създателят на модерна Турция, Мустафа Кемал Ататюрк, се стремеше да облекчи своята страна от бремето на отоманското наследство в ислямския свят. Неговата визия доведе до създаването на национална държава - за разлика от ислямската държава, - и отварянето й към Европа, където идеята за националната държава вече беше пуснала своите корени.
Днес Европа се е обърнала навътре към себе си, счепкала се е със съживяването на националната държава, докато в същото време продължава да се придържа към идеята за супернационален съюз. На юг, в Турция, панислямизма, прокарван от ислямското братство, разбива турската историческа чувствителност, когато страхотни политически развития принуждават неохотната Анкара да действа.
Сирийският министър на информацията изложи тази неприятна реалност и неотдавна нахока Анкара. Турция не се опитва да пресъздаде отоманската сфера на влияние, обаче просто не може да избегне действия, които подпалват спомените за отоманските бойни части на арабска земя. Тези спомени вече са изсъхнали в съзнанието на сирийците и египтяните, факт който регионалните врагове на Турция ще експлоатират в стремежа им да забавят неизбежното израстване на Турция.
Рева БАЛА, вицепрезидент по проблемите на глобалния свят
STRATFOR GEOPOLITICAL WEEKLY
16.10.2012
“a hrev=”http://www.stratfor.com/weekly/>Turkey’s Challenge and the Syrian Negotiation</a> is republished with permission of Stratfor
Превод от англ. език: Е. Енев
