Преди седмица по една от т. нар. национални телевизии изтече информация за чудноватото наглед намерение на Швеция да внася боклук от чужбина. И причината не е много далеч от тази, поради която героят в една народна приказка разменял сливи за смет. Той, както знаем, проверявал коя мома е най-голяма чистница, та нея да вземе за снаха. А Швеция щяла да внася чуждо боклучаво „богатство”, понеже със собствена суровина не можела да натовари своите сметопреработващи мощности, които произвеждат електричество. Един вид, Швеция изпитва „затруднение от излишък” на сметоизгарящи заводи, докато България изпитва затруднения от излишък на боклуци, при пълно отсъствие на каквото и да е тяхно оползотворяване: било за тор, било за производство на еленергия.
Няма значение, че Швеция ще провери каква чистница е българската „държавна мома”, важното е да ни отърве от боклука. Особено този на големите градове, начело със София. В противен случай ще има да разнасяме столичната смрад до сметищата в Пловдив, Русе, Силистра или Карлово, или тя ще продължава да задушава Суходол и Горни Богров. Да не говорим каква мила родна картинка се разкрива всяка пролет по софийските сокаци след като снегът се стопи.
Понеже проектът за изграждане на завод за сметопреработване в София брадясва от времето на Стефан Софиянски и май ще псовиса след кметуването на Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова... Натрупаните при Софиянски бали „покълнаха”, прокиснаха и се изпокъсаха, а докато беше кмет, Бойко Борисов не намери друго решение, освен да ги извозва до сметищата в Пловдив, Силистра и дори Русе. И докато се жалваше, че правителството на тройната коалиция му пречи да построи завода за преработка на битови отпадъци, отвори отново сметището в Суходол. Днес, на четвъртата година от управлението му като премиер, софийският боклук все още си е там, като в баснята „Орел, рак и щука”. Сега пречат световната криза, тежкото наследство и простият факт, че управляващите не могат да си съберат приходите в бюджета. Какъв завод, какви пет лева?
Борисов кани еврокомисари да разглеждат метрото и разкритите при прокопаването на тунелите останки от древна Сердика, но дали те виждат, че сметопочистването ни е като при „османското присъствие”? Защото днешните герберски кметове и общинари се държат като васали на падишаха. Например доминираният от ГЕРБ Общински съвет на Ямбол „отмени” арменския геноцид, за да не навреди на икономическите отношения с побратимените градове в Турция. Но към своите съграждани тези персони се отнасят като санджак бейове към раи.
Изхождайки от безнадеждното безхаберие и некадърност на нашия „политически елит” – на републиканско и местно равнище, можем само да приветстваме изразената от скандинавската страна готовност да ни отърве от боклука. Тук обаче шведите ще се натъкнат на непреодолими трудности:
Първо, Швеция вероятно ще иска онази част от боклука, която след съответна преработка става за горене. У нас обаче разделното сметосъбиране съществува само като надписи върху отделни контейнери. Дори и гражданите да бъдат приучени - с глоби!!! - да сортират своите битове отпадъци и да ги поставят в определените контейнери, голяма част от сметоизвозващата техника не е приспособена за транспортиране на сметта по контейнери, а я прибира на една място. Да не говорим, че циганите и техните български подобия никога няма да се научат на разделно сметосъбиране. Тяхното ровене из кофите за боклук и сметищата „за железо” винаги ще обезсмисля опитите за разделно събиране на битовите отпадъци.
Второ, боклукът дори да бъде сортиран, ще трябва да се извози до страната приемник Швеция. Фалиралата БДЖ няма нито локомотиви, нито вагони за тази мисия, а и предстои приватизация на „Товарни превози”, след която те може да повторят съдбата на МК „Кремиковци”, БГА „Балкан” или ОЦК „Кърджали”. Въпреки рекламираната модернизация на 400 км жп линии, състоянието на железните ни пътища е окаяно. Ерго, дори Швеция да иска да изпрати свои товарни влакове за извозването на нашия боклук, те няма откъде да минат. Остават автомобилният и морският транспорти, но какво ще товари на обратния курс един боклукчийски ТИР или кораб? А няма компания, която може да си позволи нейните транспорти да изминават празни половината от маршрута.
Трето, дори да бъдат преодолени първите две препятствия, остава един вид боклук, който ни задушава от 23 години, но никоя страна не го иска, защото за нищо не става. По-скоро някой ще се навие да приема на съхранение отработеното гориво на нашата АЕЦ „Козлодуй”, отколкото този боклук, самонарекъл се „политически елит”. А точно той е генераторът на най-голямото замърсяване на България през последните две десетилетия. Ако Швеция се съгласи да отърве България от тези паразити, вонящи на корупция, некадърност и безпардонност, заслужава Нобелова награда много повече от Барак Обама или Европейския съюз. Защото ще поеме невероятния риск един ден да внася сняг посред зима. А може би шведите ще дойдат тук „да ловят снежинките във въздуха”, ще ни разриват затрупаните със сняг пътища и улици и ще го изнасят в родината си? При едно условие – да го направят със собствен транспорт!
По-важно е обаче Швеция да приеме и да въдвори на топло нашите управници. Само тогава може би България ще се отърве от срама да е най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС. Иначе тези наглеци със своята алчност за комисиони ще провалят и тази инициатива, убеждавайки ни, както в случая с АЕЦ „Белене”, че проектът е неизгоден, прекалено скъп и ненужен на България. Тези, които раздадоха на безценица златните залежи на страната, ще ни говорят, че износът на боклук или на електроенергия бил неизгоден?!
Както и да е, оптимистичната новина, разпространена от Евростат, според която българите са сред най-често пътуващите и почиващите в чужбина – след гражданите на Люксембург, Дания и Норвегия, е силно преувеличена. Може и да има българи, които през 2011 г. са нощували 50 дни в чуждестранни хотели и са изхарчили средно по 2100 евро по време на ваканцията си, но това са специални рецидивисти. Мургавите ни „екскурзианти” просто ги качват на самолета с по 300 евро в джоба и ни ги връщат като колетни пратки, но те са „професионални туристи”. Докато много българи не само не са ходили на почивка в чужбина, ами не са напускали и селата си, които след всеки обилен валеж на сняг или дъжд остават изолирани от света. И те „пътуват”, ама пеша или на магарета, за да стигнат до най-близкия град: я до болницата, ако от ГЕРБ не са я закрили, я до пощата или някоя фурна за хляб. Примерът с болницата в Девин не е единствен.
Но след като близо 1 млн. млади българи се изнесоха в чужбина, а натам, въпреки „успехите” на правителството и финансовата стабилност гледат и 40 % от останалите тук младежи, защо са й на България магистрали, пътища, болници, електроцентрали и т. н.? Кой ще кара по тези магистрали, ако нацията изчезне през 21 век? Когато стотици селища се обезлюдяват, деикономизират, страдат от воден и токов режим, както и от наводнения, свлачища и внесени отвън болести по добитъка, каква е ползата от финансовата стабилност и бюджетната дисциплина? Но очевидно днес управляващите и част от дясната опозиция не мислят за утре, понеже утре може да няма. Тогава лесно можем да си обясним отказа им от големите енергийни проекти под формалния предлог, че са „руски”. Токът е нужен на икономиката, транспорта и домакинствата, не на територията. Само че до кончината на България остават поне 50 години. Нали дотогава все пак тук ще живеят хора? Впрочем и днес, при работещи 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй”, на българите се сервират постоянно прогнозни или реални увеличения на цената на тока, горивата и парното. Както обясни шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев, заради увеличения дял на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), токът можело да поскъпне от 2013 г. с още 3-4 %. Но сетил се, че само две седмици преди това шефът на правителството оправдаваше отказа от АЕЦ „Белене” с променените условия, едно от които било поевтиняването на зелената енергия, коригира прогнозата си на оптимистична: токът можело и да поевтинее. Също като метеорологията на двете циганчета, едното от които казвало, че ще вали, другото – че няма да вали, и все познавали.
Душманинът на АЕЦ „Белене” Иван Костов, който ни е загробил с договорите за гарантирано преференциално изкупуване на тока от американските ТЕЦ, мълчи за новото поскъпване на електроенергията. Сякаш го питат за братовчедската приватизация, за продажбата на МК „Кремиковци”, БГА „Балкан” или „Нефтохим”. А министърът на финансите Симеон Дянков - душманинът на „ленивите рентиери”, който скрои шапката на спестяващите за черни дни българи, като наложи 10 % плосък данък върху срочните депозити в банките, вероятно подготвя следващия си удар – въвеждането на данък върху пенсиите и парите за социално подпомагане. Понеже в другите страни било така. То в тези страни и доходите не са като нашите, но когато вълкът е гладен, все ще му се струва, че агнето му мъти водата, ако и да пие по-долу от него. Кой друг народ би търпял подобни управници? Както е тръгнало, ще внасяме от чужбина наред със зеленчуците и замразеното праисторическо месо от свини, боядисано червено, за да минава за телешко, а защо не и ток, и вода.
Вода газим, жадни ще ходим! Почти е ясно откъде ще внасяме електричество: от Турция. За да не сме енергийно зависими от Русия, ще бъдем зависими от Турция. С такива управляващи – дотук! Турция ще построи три АЕЦ, едната от които близо до Резово, а нашите умници не могат да се разберат дали това е атомна или ядрена енергетика. Но когато тази разлика започне да я обяснява „експерт” като Искра Фидосова, нещата придобиват фарсови характеристики. Защото атомната енергетика не е депутатска кюфте, та да я лапне г-жа Фидосова...
Ако не се лъжем, проектът АЕЦ „Белене” е стартиран през далечната 1981 г., а истинското строителство започва през 1987 г. За изминалите от тогава почти 26 години египтяните щяха да построят две Хеопсови пирамиди. Но не биха могли като ГЕРБ за по-малко от четири години да провалят поне два крупни енергийни проекта: строежът на петролопровода Бургас-Александруполис и на АЕЦ „Белене”. Да не говорим за магистрала „Тракия”, започната по времето на Тато, довършването на която може да остане и за следващото правителство. Дори Албания да ни даде всичкия си битум, нашите управляващи ще възлагат строежа на магистралите на турски фирми и те ще ги скопосат както тунела по магистрала „Люлин”, чиято облицовка не издържа и една година. Прехваленото софийско метро също бе започнато при Тодор Живков, но няма да бъде завършено при г-жа Фандъкова и Бойко Борисов. Нищо че някои го обявиха за „новия Стамболов” и „строител на съвременна България”, а други го кръстиха „Асфалт паша”.
Обзалагаме се, че и въпросът с боклука ще остане за по-добри времена и по-добри управляващи. Шведските „сливи за смет” не са като шведската стомана, ама и нашата мома Герберка няма да се претрепе от чистене, особено без комисиони.
