/.../ И още един пример, който говори за нивото на създадените трайни контакти и човешки отношения в интерес на България. Това е случаят с главата на Белоруската православна патриаршия екзарх Филарет. Мен, атеиста, той силно ме впечатли още от началото не само с осанката и божествения си глас, но с голямата ерудиция, култура и вътрешно излъчване на човешка доброта. Преди да стъпи на пътя на богослужението, той е завършил музикално училище, владее свободно пет езика и дълго време е бил “външният министър” на Всеруската православна църква.
Непосредствените контакти започнаха през 1990 година във връзка с подготовката и провеждането за първи път на територията на Беларус на международния празник на славянската писменост и култура. За тях историческият принос, опитът и примерът на България в тази област бяха от изключителна важност. Те бяха изтъквани и подчертавани навсякъде и във всички мероприятия и публични изяви. По молба на Негово Високопреосвещенство делегация и вещи духовници от Българската православна църква, начело с митрополит Натанаил, пристигнаха в тяхна помощ.
В самото провеждане на празника екзарх Филарет той играеше водеща роля. С особено вълнение винаги ще си спомням мига, когато слезе бавно от официалната трибуна на централния площад в столицата, бащински взе под ръка ръководителя на българското посолство и заедно с председателя на Върховния съвет и премиера тръгнахме четиримата към Паметника на победата. Когато у нас клокочеше “нежната революция”, той се съгласи и оглави тяхна парламентарна делегация, която посети България. По това време беше депутат и председател на Постоянната комисия по духовното развитие и моралните ценности в парламента. Срещнаха се с много хора, различни политици и духовници, включително и с тогавашния президент Желев. След завръщането си, когато споделяше впечатленията в посолството, той с голяма загриженост между другото каза:
- Бог да пази нашата славянска сестра България, тя заслужава по-друга участ. Нужен й е по-благочестив, добронамерен душевно и дори малко по-представителен външно сайбия-пастир. /.../
И още един пример. Твърде показателен бе разговорът ми с американския посланик в Минск г-н Сорос. След размяната на обичайните при такива срещи любезности и комплименти той неочаквано за мен заговори с езика, битуващ на нашата улица:
- Накъде отивате? - попита той.
- Как накъде? - отговорих аз, - връщам се в родината, при семейството си.
- Не става дума лично за вас, а за България. Както виждате ние сериозно инвестираме и се стремим мащабно и трайно да навлезем и да се настаним на Изток. А вие пъплите в обратна посока - на Запад! Дай бог, някоя ваша фирмичка да успее да пробие, и то в обслужващите дейности. Колкото по-бързо разберете, че там, при нас, сферите на влияние отдавна са разпределени и място за други почти няма, толкова по-добре. Бъдещето е на Изток. Тук са големите суровини, необятните пазари и евтината работна ръка. Толкова по-добре и за вас, и за нас - няма да сте ни в тежест - заключи безцеремонно Сорос.
Искаше ми се да кажа нещо по-остро и солено за нашите управляващи и политици, но дипломатическият етикет изтръгна от мен една измъчена формална благодарност за доброто му познаване на обстановката у нас. /.../
Из “Предизвикана изповед”
