Лицемерието като навик
Удивителни са късата памет на т.нар. международна демократична общност и двойният аршин, с който тя мери и определя като „демократични” и „антидемократични” еднородни събития и прояви, в зависимост от това кой е техният автор.
Например когато в Либия, Египет, а сега и в Сирия въоръжени наемници атакуват съответните държавни глави, това е „Арабска пролет”; сиреч, възкръсване на народната воля за свободен живот и демократично управление. Но когато без въоръжени сблъсъци, а с всеобщо гласуване румънците бяха приканени да кажат да или не на президентския импийчмънт, това бе оценено от същата „демократична общност” - разбирай ЕС и САЩ, като заплаха за демократичното развитие на Румъния.
Тоест, като антидемократична проява на управляващите социалисти, начело с премиера Виктор Понта. Но не само от Вашингтон и Брюксел, а и от страна на проправителствените политически анализатори и медии в София се посипаха укори, че в Букурещ се извършвал антидемократичен държавен преврат. И че управляващите социалисти се опитвали да подчинят независимата съдебна власт. Както е известно, президентът Траян Бъсеску оцеля. Но не защото повечето от участниците в референдума го подкрепиха (напротив, над 66% бяха за свалянето на държавния глава), а само защото гласувалите бяха по-малко от половината регистрирани от ЦИК потенциални гласоподаватели и референдумът бе определен от Конституционния съд за „незаконен”. Самият Бъсеску призова румънците да бойкотират референдума, а след „победата” заяви, че румънците били гласували не за него, а за Румъния. Един вид отказът от гласуване е „да” за страната?!.
И в България е така, но това не пречи 30 - 40 % от гласоподавателите да натресат на останалите 60 - 70 % управници като Филип Димитров, Иван Костов или Бойко Борисов.
Демокрацията, опираща се на въздържанието от гласуване е
Мечта за всеки политически шмекер
Не е далеч от истината тълкуванието на румънската пасивност като отказ на избирателя да вземе страна в конфликта на трудно различими един от друг политически мошеници. В случая възникват и други въпроси.
Първо, законен ли бе референдумът, или не, както реши румънският Конституционният съд, в по-голямата си част назначен от президентската квота? Тоест, предвидена ли е в демократичната Конституция на Република Румъния възможността за предсрочно прекратяване на президентските пълномощия? Ако да, а това безспорно е така, какво по-демократично разрешение на конфликта между правителството и държавния глава от едно всенародно допитване? Ако референдумът е незаконен, законно ли е оставането на Бъсеску на президентския пост? Очевидно критиците на референдума не страдат от излишък на логика: и в Румъния, и у нас.
Второ, защо в САЩ да могат да поискат импийчмънт на президента Клинтън (заради лъжливи показания по аферата „Моника Люински”), а в Румъния това да е антидемократично? Да не говорим за смяната на германския президент..
Трето, когато само преди една година костовисти, седесари, гербери, атакисти и резесисти, - все отбор (пишман) „демократи”, искаха да бъде отстранен президентът Първанов, това какво беше? И искаха отстраняването му не за някаква държавна измяна, психо-физическа невъзможност да си изпълнява задълженията, или заради подадена от самия него оставка, а само защото бе публикувал стенограмата от разговора си с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Онези, които най-много крещяха за прозрачност на управлението, нарекоха това вероломство, а истинската причина беше друга: просто Дянков се беше поизложил в президентството. Ако бяха успели да свалят президента, нямаше ли това да е държавен преврат в нарушение на Конституцията на Република България?
Що се отнася до обвиненията срещу правителството на Виктор Понта, че иска да подчини независимата съдебна власт, дори те да са основателни, по какво действията на изпълнителната власт в Румъния се отличават от тези на българския вицепремиер и шеф на МВР Цветан Цветанов? Да не би Понта да е назначил за председател на Букурещкия градски съд семейната си приятелка, както направи Цветанов с Владимира Янева в СГС? Да не би да е принудил Висшия съдебен съвет (ВСС) да уволни дисциплинарно някоя съдийка, която го съди за клевета? Впрочем не каза ли премиерът Борисов, че решението на ВСС да уволни дисциплинарно съдия Мирослава Тодорова (уж за забавени мотиви и провалени дела) е провокация срещу правителството? И не се ли съгласи самият Цветанов, че това решение би могло да се изтълкува от определени среди като провокация срещу правителството?
Коя е истината?
Че решението е правилно, или че то е провокация?
Можем да се съмняваме в румънската демокрация, но там поне уволниха и дадоха под съд за корупция цял премиер. Докато у нас Борисов уволни министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков за това, че външният министър Николай Младенов организира и провали бизнесфорума в Катар. Трайков бе упрекнат, че е плажувал заедно с другите членове на българската делегация, когато Борисов отивал на важна среща с катарския си колега. Едва миналата седмица Комисията за конфликт на интереси реши да изслуша бившия министър Трайков относно притежаваните от него акции в „Каолин” ООД – един от основните виновници за високите цени на тока, понеже продава скъпо варовик за сероочистващите инсталации на ТЕЦ. Дали когато го назначаваха за министър на икономиката и енергетиката не са знаели за този конфликт на интереси? Едва ли. Просто се направиха на „изненадани”. Както и в случаите с превъплъщенията на несполучилия кандидат доцент Лъчезар Иванов, с фалшивите дипломи на „калинките”, със скандалните лобистки поправки в Закона за горите, предложени от депутата Емил Димитров, или рушветчийските навици на друг гербав „народен избраник” от Монтана Димитър Аврамов. Той бе заловен с белязани 50 000 лева подкуп и бе въдворен в ареста за търговия с влияние, а парламентът „одобри” неговия отказ от депутатското кюфте и имунитет. Понеже след критичния мониторингов доклад на ЕК трябваше да хвръкне поне една глава... Ако продължим с изброяването, неминуемо ще стигнем до имотите на самия Цветан Цветанов, а пък не искаме да ни обвинят за „съучастници на организираната престъпност”.
Е, кое й е по-доброто на герберската демокрация? Това, че начело на държавното управление стои бивш пожарникар, бодигард и полицай, а вицето му е възпитаник на ВИФ и бивш даскал по физическо възпитание? Или че министър на земеделието е бивш ветеринар, докато този на образованието е бивш боксьор? А може би това, че министър на външните работи е номенклатурен изтърсак, син на щатен служител на ДС, направил се на седесар след 1989 г. и, според казаното от самия него в предаването на БНТ „Нощни птици”, пренесъл нелегално чанта с пари през българско сръбската граница до белградския офис на „Отворено общество”? Колко партии трябва да смени тази политическа пеперуда, за да се разбере, че ги използва както торен бръмбар боклука? За натирения от Световната банка финансов експерт Симеон Дянков просто не ни се говори. Обаче ще се наложи, защото другата „икона” на ГЕРБ, новоизбраният президент Росен Плевнелиев, се обърна не към Народното събрание, а към министъра на финансите с молба да му отпусне допълнително 1 млн. лева за президентството. И ги получи, въпреки че парламентът е този, който утвърждава бюджета на държавния глава. Чии пари раздава г-н Дянков, който преди време отказа да субсидира „феодалните старци” от БАН? Своите, или тези на българските данъкоплатци? Пари за пенсии няма, но за президентски салтанати се намират!
Така че нека не ни убеждават, че ГЕРБ-демокрацията у нас е по-добра от румънската. Защото тя не издържа на сравнение дори с диктатурата на Муамар Кадафи, Хосни Мубарак или Башар ел Асад. Да не би либийците при Кадафи да са били най-бедните в Африка, или пък египтяните при управлението на Мубарак? Или сирийците при Башар Асад са най-бедните в Азия? Обаче „демократична” България днес е най-бедната страна в ЕС! И не само на континента... Въпреки, или благодарение на магистралното строителство и ленторязането на Бойко Борисов. Дори хлябът насъщен поскъпна, въпреки добрата реколта и стана по-трудно достъпен за голяма част от населението. За безплатното здравеопазване и образование забравете! Сред тази ценова вакханалия, кощунствено прозвуча намекът на Дянков, че през 2013 г. може да нараснат всички пенсии. И че това няма връзка с парламентарните избори.
А може би българите живеят в по-голяма сигурност? Ами! Издържаме едно МВР с най-многочислената армия от чиновници
с пагони и без пагони
и с най-големия бюджет като процент от брутния вътрешен продукт, а посред бял ден обират банкови офиси и трезори, взривяват банкомати, задигат добитъка, покъщнината и мизерните пенсии на възрастни самотни хора, или убиват други за един златен пръстен или мобилен телефон. Накрая взривяват автобуси с израелски туристи. Суетенето на властите в България след атентата на летище „Сарафово” показа, че личната и националната сигурност съществуват само в нечии фантазии. Националната сигурност не е пробита, както ни се внушава от опозицията, а просто не съществува: нито като система, нито като доктрина, нито като състояние, което може да задоволи обикновените граждани, били те българи или чужденци. Така наречената национална сигурност е само пропаганден лозунг, прикриващ престъпното безхаберие и бюрокрацията на щедро финансирани от държавата търтеи. Затова на обществото, вместо разумни обяснения за провала на МВР, се поднасят фантастични хипотези, целящи да внушат, че атентатът в „Сарафово” не е могъл да бъде предвиден и предотвратен, понеже в предупрежденията на израелските и други партньорски специални служби нямало конкретика. Оставаше да обявят егенетата на вероятните атентатори, да ги заловят и предадат на Цветан Цветанов, за да отчете (по телевизията) още един „успех” в борбата срещу организираната престъпност. Не ни се мисли какво ще правим, ако някога ни поверят да организираме Олимпиада!
Чухме, че по време на изслушване от парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност вицепремиерът Цветанов си изтървал нервите и си заминал, без да отговори на въпросите на депутата Атанас Мерджанов. А министърът на външните работи Николай Младенов нарекъл „кретен” независимия депутат Тодор Великов, който му поискал оставката. Знаем и че премиерът Борисов бе нарекъл депутатите безделници и отказа да отиде в парламента в деня, когато се обсъждаше предложението за вот на недоверие на собственото му правителство. Чунким неговото тичане подир топката не е от безделие?! И все пак, не е толкова страшно, ако между 240 депутата има един или няколко „кретени” и „безделници”. Страшно е, когато министри и вицепремиери са кретени, защото във всяко правителство те са по един. Но най-страшното е, че точно такива се опитват да кретенизират целия български народ. Тоест, да го убеждават, че трябва да им предостави още един управленски мандат, за да завършат започнатото. Вярно, че избирателят няма голям избор, но дори да е съгласен с Бай-Ганьовото „Всички са маскари!”, истинската демокрация предполага едни и същи „маскари” да не се заседяват дълго във властта. Защото ако Бойко управлява (като премиер и президент) толкова години, колкото Кадафи, Мубарак и Башар ел Асад, като нищо може да поиска да го коронясат за цар. Въпреки че в „царството” няма да е останало нищо българско. Един цар свинепас ни стига!
Тъй като министърът на външните работи Николай Младенов е един от „Приятелите на Сирия”, съвсем искрено предупреждаваме сирийците в България: който има такива приятели, той няма нужда от врагове! Престанете да ни зомбирате, че т. нар. сирийска опозиция представлява интересите на сирийския народ, а Свободната армия на Сирия се бие с голи ръце срещу модерните танкове и самолети на Башар Асад.
Миналата седмица председателят на главната опозиционна формация Сирийски национален съвет, Абделбасет Сида, призова „братските” и „приятелски” държави по света да подпомогнат с оръжия Свободната армия на Сирия. Съставена от дезертьори и цивилни, тя била принудена да се бие със „стари” оръжия. Според него опозицията се нуждаела месечно „поне от 145 млн. долара”, а в последните няколко месеца била получила „едва 15 млн. долара”.
„Арабската пролет” силно намирисва на финансова далавера и на западна военна намеса. Но не само на западна. Според информационната агенция МИГ нюз, цитирана от в. „Сега” (30.07.2012), войната в Сирия се ръководи от секретна база, разположена в Адана, на 100 км от турско-сирийската граница. Тя била създадена с активните усилия на Саудитска Арабия и Катар, а турците били главният инициатор и координатор. Оттам преминавала основната част от военната помощ за сирийските „бунтовници”. Тоест, „основните инвеститори” на скоростния път Свиленград – Русе (Катар и Турция) са сред „Приятелите на Сирия”, барабар с нашия министър на външните работи Николай Младенов. Дали неуправляемите ракети „въздух-земя”, които бяха „арестувани” по пътя от Безмер към ВМЗ-Сопот, не са били предназначени за сирийската опозиция, а не за режима в Дамаск, както твърдяха управляващите и техните медии?
Пази ни, Боже, от приятели, а от неприятели сами ще се пазим!
