Нова Зора

Днес Западът, дори когато говори за китайската заплаха, се утешава, че КНР има слабо присъствие на глобалния финансов пазар и че БВП на Китай (преизчислен по официалния занижен курс на юана) е много по-малък от американския.Но истинските размери на брутния вътрешен продукт на Китай не знае никой, освен самите китайци. За него може да се съди по обема на производството. А в Китай то е съпоставимо с това на цялото останало човечество. Отнася се и до текстила, химическите влакна, персоналните компютри и т.н. Усреднявайки натуралните показатели, може да се заключи, че китайското производство днес се равнява на 2/3 от световното (без Китай), т.е. на около 40 % от световния брутен продукт. Официално Китай има днес 2/3 от американския БВП. Но още преди официалното възстановяване на дипломатическите отношения през 1979 г. американците  проведоха сравнителни икономически изследвания и стигнаха до извода, че още през 1975 г. китайският БВП е достигнал 50 % от американския. За 2005 г. МВФ оцени БВП на Китай (по паритет на покупателната способност) на 85 % от американския. Но и този процент е доста занижен, като се вземе предвид сенчестия БВП на китайците.
Западът просто не желае да признава икономическото първенство на Китай.
Какъв е реалният БВП на Поднебесната империя? За да се доближим до отговора, трябва да се обърнем към китайските справочници. В тях промишлените предприятия (частни и държавни) се делят на две категории: на такива, които имат обем на производството до 5 млн. юана, и останалите, чийто обем на производството е над този лимит.
Съдейки по официалната статистика, обемът на производството на т.нар. надлимитни предприятия през 2009 г. е бил 60 трилиона юана (60 000 млрд.). Ако се раздели това число на официалния курс на юана – това прави 9 трлн. долара само за надлимитните предприятия. Ако се включат и малките предприятия, по мнение на експертите, ще се добавят още 1-2 трилиона. А какво е положението с производството на американската промишленост за годината преди кризата? С всички напъни нейното производство е не повече от 6 трилиона долара. С поправката на официалния курс на юана (25 %) излиза, че днес промишлеността на КНР поне два пъти превишава  американската.
Ето ви я водещата свръхдържава на света.
Само през май 2011 г. Китай е произвел 55 млн. т чугун. Повече, отколкото например САЩ за цяла година. Преизчислено за година, това прави 650 млн. т само чугун. Един път и половина повече, отколкото всички други страни. За произвежданата годишно стомана цифрите са подобни - 720 млн. т, цимент - 2.4 млрд. тона, което превишава 2 пъти цялото световно производство без КНР.
Чугун, стомана и цимент в такива количества означава огромно капитално строителство и грандиозни по своите обеми проекти. И всеки, който посещава Китай вижда това строителство.
Разходите за капитално строителство (за здания, съоръжения и монтаж на ново оборудване, а не за купуване на хартиени акции) в 2010 г. са били 27.8 трлн. юана. Делим на официалния курс на долара (6.6 юана задолар) и получаваме малко над 4 трлн. долара. В Съединените щати този показател преди кризата е 2.6-2.7 трлн., а в 2009 г. пада до 1.65 трлн. долара.
Частта на инвестициите в промишлеността на Китай спрямо общия обем инвестиции също е по-висока. Китайците влагат в индустриализацията 5-6 пъти повече от американците.
Производството на микрокомпютри в КНР възлиза на над 200 млн. Това е на порядък, повече отколкото в САЩ.
Селско стопанство? 80 млн т месо годишно е два пъти повече, отколкото произвеждат САЩ. Да вземем и старата гордост на Америка – производството на автомобили. 18-19  млн. годишно е отново 2 пъти повече, отколкото американското производство. Тогава по какво Америка може да се нарече свръхдържава, която се отличава с нещо уникално в глобалната икономика? Да, има по какво.
Държавният дълг на САЩ е около 14 трилиона долара и са извън всяка конкуренция. При това 1.5 трлн. от американския дълг е към Китай. Съединените щати имат грандиозна разлика между вноса и износа на стоки, защото консумират много повече, отколкото произвеждат сами.
Китай няма защо да догонва Америка. Той отдавна я е задминал. Но засега китайците умело замитат следите, най-вероятно от стратегически съображения.
За китайците е характерно, че в икономическите справочници на една страница може да е напечатано едно, а на друга – нещо много по-различно. Освен това методиката за изчисляване на китайския БВП не е напълно съпоставима с методиката на другите страни.
Но един е изводът: днес реалният БВП на Китай значително превъзхожда раздувания американски БВП. При това държавният дълг на САЩ е по-голям от действителния, а не от виртуалния американски БВП .
Населението на Китай също е по-голямо от официално обявяваното. Не е възможно (ако се вярва на китайските справочници) на всеки китаец да се водят по 30 кв. м жилищна площ т.е. по две стаи. Годишното потребление на месо в КНР според официалните данни е 26 кг. При обявено производство на месо от 80 млн. т и като се приспадне експортът, се оказва, че населението на Китай трябва да е 1.5 млрд. жители.
Трябва да отбележим, че червен Китай не един път излъга надеждите и сметките на Запада. Първо, той не се разпадна. Второ – „западняците” смятаха, че за Китай ще бъде немислимо да преодолее някои технологични бариери и се държаха така високомерно, като че ли европейските и американските фирми имат технологични преимущества, които са недостъпни  за другите. Това се правеше, за да се поддържа високият курс на акциите на западните корпорации. А китайската индустрия се описваше като изостанала, неспособна да произвежда  съвременна наукоемка продукция.
И тук Западът повтори грешката, която направи с Япония, когато тя се появи на международния експортен пазар във втората половина на 50-те години на 20 в. Тогава казваха, че японците са твърде примитивни и могат да правят само евтини и некачествени стоки. Но японците бързо разсеяха тези заблуди. По подобен начин  постъпи Китай и като начало преодоля „летвата” на среднотехнологичните изделия. Западът се успокояваше, че китайците няма как да преминат по-високата летва на високотехнологичната продукция.
Но те я преодоляха около 2010 г. За пореден път това говори за западното разузнаване  и мозъчните им центрове.
После Китай започна уверено да атакува следващата височина – създаване на авиокосмически комплекс и високотехнологични въоръжени сили. При това те отново умело прикриват своите военни разходи. Дават вид, че се задоволяват с минимум средства. Но редица специалисти в Съединените щати  са на мнение, че Китай занижава военния си бюджет 2.5-3 пъти.
Как преодоляваше технологичните бариери Китай?
КНР, както и Руската федерация, внася сложно модерно оборудване. Но докато в Русия този внос води до фалит на местното производство, то КНР, също както Сталинският СССР, внася високотехнологично оборудване, за да внедри неговото производство у дома и то така, че да може да се конкурира с импортното на световния пазар. Заедно с „метала” и капитала, Китай внася и чуждия опит, и системите за управление на качеството. А успоредно КНР развива активно и собствен научноизследователски  сектор, който по обем на разработките вече е съпоставим с американския. Накрая на Китай се удаде да привлече на своя територия научноизследователски и експерименталноконструкторски звена на западни корпорации, съблазнявайки ги с ниското заплащане на китайските инженери и научни работници. Естествено, всичко, което се прави в тези конструкторски и изследователски бюра, моментално се копира от китайската индустрия. По този начин Китай бързо надмина руснаците и се зае със Запада.
Китай убедително опроверга мита, че високите технологии могат да се развиват само в условия на демокрация от американски тип. Нещо повече, той доказа обратното. В условия на засилване на спекулативно-финансовия сектор (неолиберализъм) и превръщане на производството в Пепеляшка, технологичното развитие се затормозява. Бързата и лесна печалба  прави невъзможно финансирането на дългосрочни мегапроекти, предполагащи съответно развитие на нови технологии.

в. “Завтра”, септември 2011 г.
Превод Румен Воденичаров