Как мислите, какви хора не ще за съседи т.нар. европеец? Ако списъкът ви започва с Юнал Лютфи, Тримата мускетари или Съветската армия освободителка, отговорът ви е решително погрешен.
На първите три места сред нежеланите съседи са наркоманите, престъпниците и пияниците. Що се отнася до почетното четвърто място, то е твърдо запазено за волните цигани, познати тук-там и с романтичното прозвище “роми”.
Всички тези констатации са направени в официален доклад на американската социологическа агенция “Обзор на световните ценности”.
За съжаление агенцията не публикува цифрите за България. Достатъчно интересни обаче са и тези за Полша, Германия, Чехия, Испания, Англия и Франция. От тях се вижда, че освен комшулука с наркомани, престъпници, алкохолици и цигани европейците отхвърлят, макар и не толкова категорично, близостта с хора от други раси, мюсюлмани, имигранти, болни от СПИН, хомосексуалисти, евреи, лица с неуравновесен характер и многодетни семейства.
Както виждаме, един от най-тежките проблеми на междучовешкото съжителство в Европа е този с циганите. Във Франция, да речем, те са десеткратно по-малобройни от мюсюлманите (съответно 500 хил. и 5 млн.), но въпреки това отрицателните нагласи срещу ромите са два пъти и половина по-силни (40 на сто срещу 16 на сто от анкетираните французи).
В още по-голяма степен важи това за държави като Англия и Полша (съответно 39 и 37 на сто неприязнено отношение към ромите). При това в тези две страни циганската популация е практически нищожна. Така например в 39-милионна Полша има само 12 хил. цигани, но настроенията срещу тях са като в 10-милионната Чехия, където живеят над 40 хил. роми (40 процента неодобрение).
Всичко това идва да ни подскаже, че работата май не е в нетолерантността на европейците, а в нежеланието на “някои” цигани да спазват не просто европейските, а въобще човешките норми на поведение. Доказателство за това е неколкократно по-високата склонност на коренното европейско население да живее врата до врата с хора от всякакви националности, етноси и раси, с мюсюлмани, будисти, юдеи и какви ли не още инородци и иноверци от цялата планета, но не и с цигани.
Но и това не е всичко.
Отношенията между държавнотворните народи в Европа и до ден-днешен са обременени от многовековните кървави противоборства между тях. Публична тайна е например, че французите и немците, унгарците и румънците, поляците и руснаците никога не са преливали от взаимна любов помежду си. И все пак в реалния живот хора от всички тия народности могат да живеят в разбирателство и взаимопомощ - в съседни къщи или апартаменти.
В съвременна Полша, да речем, живеят като коренни жители около 700 хил. немци, 250 хил. белоруси, 200 хил. украинци, 20 хил. словаци, 10 хил. гърци и 5 хил. татари. Към тях сега трябва да се прибавят още 1 милион временно пребиваващи руснаци, украинци и белоруси, сред които дал Бог и доста бандити, които тероризират страната в задружно съучастие с полските мафиоти.
И ето ви тук странен парадокс: въпреки целия този наплив от изток вече години наред симпатиите на поляците към руснаците, украинците и белорусите постепенно нарастват (и то напук на масираната пропаганда срещу тези народи). Никаква статистика не показва също така, че поляците не желаят да живеят врата до врата с немци, словаци, гърци или татари.
Ха сега, иди, та разбери, защо пак същите тия поляци не щат и да чуят за съжителство с цигани, които в тяхната 39-милионна страна са четири пъти по-малко от ромите в едното Столипиново?
