Неотдавна, за осми пореден път, бяха оповестени наградите „Аскеер”. За цялостно творчество бе отличен популярният актьор, известен на няколко поколения българи, народният артист Коста Цонев. Няма никакво съмнение, че наградата му е напълно заслужена, дори закъсняла.
Кавалерите на наградата бяха пестеливи в благодарствените си слова, изтъквайки заслугите и на свои колеги артисти, режисьори, сценаристи, драматурзи. За разлика от тях господин Цонев произнесе обширно слово монолог, което меко казано, направи странно, да не кажа неприятно впечатление.
На всеослушание К. Цонев оповести, че е поздравен от „Негово Величество Царя”, имайки предвид г-н Симеон Сакскобургготски. Царят поздравявал и всички присъстващи на церемонията. За господин Цонев България не е република, а монархия. Макар, че истината е друга. Или може би той изпитва носталгия по „царство България”? На царските поздрави публиката отговори с пълно мълчание. И има защо. Господин Сакскобургготски е провалил се политик и държавник, който понастоящем съди България в Европейския съд заради наложения мораториум върху ползването на тъй наречените царски имоти. Дворци и имоти, раздадени от общински градоначалници службогонци и кариеристи, или закупени и построени с пари на българския данъкоплатец, който е в пълното си законно и морално право да ги поиска в съответствие със законовите норми. Крайно време е държавата ни да го подведе под съответната отговорност, а не да допуска обратното.
Господин Цонев, макар и със задна дата, не пропусна да оклевети и злепостави колегите си от времето преди демократичните „промени”, т.е. отпреди 10 ноември 1989 г. Не е известно обаче някои да са му давали пълномощие да говори от тяхно име. Според Цонев колегите му били „бедни и бандити”. Не беше уточнено какъв смисъл той влага в словото “бандити”, но ако се има предвид изверги, убийци, рекетьори, спекуланти, търгаши, насилници, садисти и пр. характеристики, за такава клевета и обида артистичната гилдия от „време оно” може да му потърси сметка в съда. На съвременните си колеги Цонев препоръчва да разчитат на себе си, а не на държавата и на нейните институции. Що се отнася до професионализма на арт гилдията, напълно е прав. Но артистичното изкуство, ползотворното му и ефективно развитие зависи преди всичко от държавната културна политика. А нашата държава днес отделя най-малко средства в сравнение със страните от Европейския съюз за развитие на културата. Тя е тази, която закрива и уедрява театри и съкращава артисти.
Не много отдавна артистите получаваха сносни заплати. Те не ровеха в кофите за смет. А някои получаваха допълнителни и значителни хонорари. Между тях бе и Коста Цонев. Народната памет помни и не забравя. През 80-те години на миналия век пред американското посолство бе поставен списък на българи с големи доходи. На първите места между тях фигурираше името на К. Цонев.
Неадекватното откровение на К. Цонев не води до обединение, а до разединение в артистичните среди. То унижава, злепоставя и компрометира името на българския артист, призван да бъде сред духовните водачи на българския народ.
7 септември 2011 г.
