Кървавият хаос на летището в Бургас на 18 юли би трябвало да помогне на България да прогледне и да излезе от захаросания виртуален свят, който вече четвърта година ни предлагат ГЕРБ. Кървавият терористичен акт на летището в Сарафово отнесе живота на един българин и на седем невинни туристи от Израел. Загубите са безвъзвратни . Травмата – жестока. Десетки са и тези, които ще останат инвалиди до края на своя живот.
Последните четири години българите със садистична настойчивост бяха убеждавани всекидневно, че ако за нещо в България има виновни, то те в никакъв случай не са управляващите от ПП ГЕРБ. Правителството не само не приемаше простата истина, че за да управляваш, трябва да предвиждаш, но то не знаеше и не искаше да научи, че това е най-важният закон за всяка една национално отговорна власт. В противен случай заприличваш на онези малки деца, които подскачат около огъня и скришом подхвърлят по някой вестник в него, за да се наслаждават на това как той изгаря.
Още вечерта на 18-и и на 19-и сутринта телевизионните емисии у нас запреливаха от т. нар. всесезонни експерти по „ислямски тероризъм”. Мнозина от тях - с речников запас, достоен за автентична ВИП-герберска кадрова селекция тип „Калинка”, и ни заляха с банални клишета, типични за щатните профсъюзни председатели от времената на „развития социализъм”. Други „експерти”, някои заемащи ключови властови позиции, веднага се включиха с комюникетата си в „голямата игра”, която се разиграва в Близкия изток. С хъс, характерен за салонни управители, те се наеха да обслужват геополитическите интереси на някои от постоянните глобални фактори, умело преекспонирайки факти и съвсем съзнателно скривайки други, които биха разколебали ефекта на изпълнението на „магистралните” медия-указания.
Налага се веднага да направим следните няколко фундаментални извода за състоянието на българската държавност: при управлението на ГЕРБ тя предаде Богу дух! Нейната смърт бе предизвестена с нашествието на ГЕРБ на 5 юли 2009 г. и днес такава няма! При терористичен акт като този на летището в Бургас, веднага, в реално време, става ясно състоянието на държавните институции. Лъсва голата истина, че липсва дори стратегия на компетентните органи за работа с медиите след подобно кърваво събитие. В случая всичко бе оставено на моментните полупрофесионални пориви на съответните редактори и журналисти. Репортажите от летище Бургас удивително много приличаха на отразяването на шоу от типа „Мис Мокра фланелка”. Порой от клюки, хитроумни словесни обрати и водопад от гърмящи глаголи! Но това е все пак по-малката беда.
В началото на годината сериозен ежедневник в Израел предупреди за това, че в България вероятно се готви терористичен акт срещу израелски туристи. Този факт, изглежда, е бил подминат от компетентните инстанции. Отнесли са се към него като към сеизмичната прогноза за Аляска. Интересно, но без полза, пък и далеч...
Казано направо, в последните 3-4 години управляващите от ГЕРБ тотално изкормиха и последните остатъци от професионализъм в разузнаването и контраразузнаването на България. Кадрите, които трябваше да предават своя опит и знание на по-младите си колеги, бяха изхвърлени по най-брутален начин. Никъде в Източна Европа професионалният капацитет на специалните служби не бе третиран по този варварски начин. В нормалните държави ръководителите на специалните служби са почти непознати за широката общественост.
У нас – точно обратното - те са медийни звезди! Дават интервюта във вестници и електронни медии, надпреварват се с хвалби... с колко приятелски служби са сключили договори, на най-високо държавно ниво се бърка разузнаване / контраразузнаване с международно сътрудничество. Затова при откровени разговори, по въпросната тематика с представители на сериозни чужди специални служби, дори и професионалистите трудно скриват своята иронична усмивка и снизходителни реплики. Трудно би могло да бъде и по друг начин. В България всичко е тотално объркано, министър-председателят шумно обявява в медиите, че шефът на Ленгли му е на гости по негова покана. Едва ли не като турист по линия на някой реномиран туроператор. Малка подробност е, че фирмата все пак се казва Централно разузнавателно управление... Колкото смешно, толкова и тъжно!
На 18-и юли вечерта, на летището край Сарафово от т. нар. министерски съвет липсваше само министърът на земеделието Мирослав Найденов. И каква титанична битка бе да се покажат по телевизионните канали или поне да се докопат до някой микрофон, макар и на локално радио. Но и в това шоу си имаше „звезда”: министърът на външните работи Николай Младенов, който носи непосредствена вина за състоянието на националната ни сигурност, както и всички негативни последствия, произтичащи от този факт. Не се намери обаче журналист или политик да му го каже.
Затова, слагайки пръст в раната, ще кажем - трагедията от 18 юли на летището в Бургас е последица от уродливия мутант, роден от брака на българските специални служби с т. нар. международно сътрудничество, олицетворявано от фолклорната дейност на МВнР. Премиерът Бойко Борисов я нарече „дюнер дипломация”. Николай Младенов има един огромен грях към националната сигурност на Република България. Той методично, още от самото начало на своето министерстване, скъса жизнено важната за страната ни връзка между дипломация и специални служби. Под прикритието на битка срещу колегите на баща му от ДС, Николай Младенов лиши българската държава от жизнено необходимите външни канали за информация по линия на външнополитическото ни ведомство. Вече над двадесет години у нас неграмотни политици продължават да говорят за специалните служби като „самостоятелно веселящи се единици”, и които по един много неприятен начин си поставят сами задачи, и то пъклени, с които нанасят непоправими щети на българския народ. В действителност разузнаването и контраразузнаването са един от най-фините елементи на българската държавност. Специалните служби са само инструмент на политическата власт. Всеки опит да се търси идеологически подход или дебелашкото им политизиране води до печално наблюдавания пейзаж на летището в Сарафово.
Трагедията в нашите специални служби е, че е прекъснат континуитетът в тях. С подчертано враждебни и антинационални чувства управлението на ГЕРБ успя почти на 100 % да изтрие институционалната памет на разузнаването и контраразузнаването. Подобен подход в исторически план не си е позволявала да направи нито една държава, която все още се смята за такава. Дори след революцията през 1917 г. и болшевиките не са го правили. Не са го направили и в Германия след Втората световна война. Погромът в специалните ни служби, в МВнР, както и предстоящото т. нар. децентрализиране на държавни агенции може само да ни подскаже нещо много просто и ясно: някой иска да закрие държавата България! Инструментът за постигане на тази цел е правителството на ГЕРБ.
Случилото се на летището в Сарафово е логично начало на бедите, които ни предстоят. Предполагам, че всички са наясно, че за случилото се виновни ще бъдат обявени обикновени длъжностни лица, оказали се на неподходящото място в неподходящия момент. Като начало се започна с фирмата-собственик на автобусите, после може би и някой от техническия персонал ще опере част от пешкира.
Пропускам „международното положение”. Всички „експерти”, с малки изключения, хорово, в един глас, заявиха, че следите водят към Техеран. Даже някой си спомни за събития с многогодишна давност в Аржентина. Имало „символика”! Май доста „експерти” страдат от селективна амнезия и играят на „тука има, тука нема”. На кого както му изнася, в зависимост от финикийските следи по лично следваната пътека.
А „международното положение” както казват международниците, е... комплицирано! В Саудитска Арабия шиитите се бунтуват и май някои от тях вече не са сред живите. Нещо да сте чули по въпроса? Иран заплашва, че може да прекъсне корабоплаването на Ормузкия провлак, през който минава 40 % от световния нефт. Барак Обама даде да се разбере, че преди президентските избори в САЩ не е привърженик на въоръжено нападение срещу Иран. В Сирия обстановката също е сложна. „Свободолюбивият сирийски народ” иска много пари за оръжие. Оптоелектрониката на уредите за нощна стрелба на местните „демократи” се оказа недостатъчна в борбата с въоръжените сили на режима в Дамаск. Не помогнаха особено и ракетни установки „Ролан”, преди време внесени в Хомс.
Но да се върнем към българските проблеми. Мисля, вече е очевидно, че герберската власт е като „сярна киселина”. Всяко нещо, до което тя се докосне, изгаря!
