На откритото работно съвещание на срещата на върха Русия – ЕС руският президент Владимир Путин потвърди, че строителството на Южен поток” ще започне в края на тази година. (1) „...Планираме да пристъпим към изграждане на газопровода в края на текущата година. Мисля, че ще е нужна година и половина - две, за да заработи системата”, заяви той. По думите на Владимир Путин, реализирането на проекта получи допълнителен стимул през миналата година, който се изразява в окончателното разрешение на Турция един участък от газопровода да мине по дъното на Черно море. (2) Реализацията на проекта предвижда дебитът да достигне 63 млрд. куб. м за година. Ориентировъчната себестойност ще е около 15,5 млрд. евро.
Газопроводът „Южен поток”, заедно с неговия „северен” аналог „Северен поток” представляват двата ключови елемента в руската стратегия за енергийна сигурност в Европа. Основната цел на стратегията е понижаване на транзитните рискове от технически и най-вече от политически характер. През последните години европейците вече се сблъскаха с проблема за дефицита на руски енергоресурси, когато властите в Украйна и Беларус, водени от собствените им сметки, нарушиха задълженията си по транзитирането, и освен това проведоха несанкционирани предпочитания за снабдяването на Западна Европа с газ. След като бъдат въведени в експлоатация двата руски газопровода, този проблем ще остане в миналото. Така Европа няма да зависи от променливите настроения в Киев или Минск, а ще създаде единна трансевропейска мрежа от доставчици, транзитьори и потребители на енергоресурси. Особена роля в това отношение има тъкмо „Южен поток”, поради дължината на тръбопровода и площта, която заема съответната инфраструктура.
Трябва да напомним, че разработката на огромния проект отне по-малко от пет години, независимо от периодичните усложнения, най-вече от геополитически характер.
Първият документ в рамките на реализирането на проекта „Южен поток” бе меморандумът за взаимодействие, подписан през юни 2007 г. в Рим от вицепрезидента на „Газпром” Александър Медведев и изпълнителният директор на италианската компания „Eni” („Ени”) Паоло Скарони. (3) През юли 2008 г. бе ратифицирано споразумение за участието на България в проекта. С другия ключов участник в „Южен поток” – Сърбия, предварителните споразумения бяха подписани още през декември 2006 г. Търсено бе споразумение между „Газпром” и сръбския държавен газов монополист „Сърбиягаз” (Srbijagas) за провеждане на съвместна експертиза за евентуални съоръжения на тръбопровода в сръбския участък след границата с България. Това споразумение се разви през януари 2008 г., когато в Москва бе подписан пакет от междуправителствени документи за сътрудничество в енергетиката. В частност те предвиждаха през Сърбия да минат разклонения на газопровода „Южен поток”, както и договорености за руска финансова помощ за изграждане на газохранилища в района на сръбския град Банатски двор. Започвайки от България, минавайки през Сърбия, разклонението на газопровода трябваше да мине и през Унгария, оттам до австрийската газоразпределителна станция в Баумгартен. В случай на евентуални политически усложнения руската страна бе подготвила резервен вариант за транспортиране на газа – през Хърватия и Словения до австрийската газоразпределителна станция в Арнолдщат. Унгарският концерн MOL съгласува с „Газпром” още една евентуална замяна: ако австрийската страна се откаже от участие в проекта, ролята на газоразпределителната станция в Баумгартен ще поеме аналогичен обект в унгарския град Варошфелд. (4)
Както сочи практиката, такава предпазливост съвсем не бе излишна. От самото начало „Южен поток” се оказа в центъра на геополитически игри, подгрявани от Европейския съюз. Брюксел разбира различно интересите на енергийната сигурност – а именно - като отстраняване на Русия от доставките на енергоресурси. За тази цел още през 2003 г. Еврокомисията отдели средства за провеждане на изследвания в рамките на проекта „Набуко”. През януари 2009 г. в Будапеща се проведе помпозна среща на върха за „Набуко”, приета бе декларация, в която проектът е описан като „иновативен, жизнеспособен и надежден”, като целящ „да свърже директно доставчиците на природен газ от Прикаспийския регион и Близкия изток с Европейския съюз, Турция и Грузия”. (5)
Само че при тестовете рожбата на ЕС се оказа недоносче и нежизнеспособна. Американският вестник „Ню Йорк таймс” писа, че тръбата на „Набуко” може реално да разчита единствено на газ от Азърбайджан – и това реално покрива едва около 12 % от обемите, предвидени в проекта. Доставките от Русия обаче, дори и без „Южен поток”, вече удовлетворяват не по-малко от една трета от потребностите на Евросъюза от газ. (6) Освен това Москва и Баку планират разширяване на заявения пред руската страна азърбайджански газ, което още повече разми перспективите за „Набуко”. Напоследък ЕС търси начин да включи и нефтени източници от Ирак и Иран – нищо че политическите и военните рискове на подобна стъпка са добре известни.
За да овладеят ситуацията, чиновниците от ЕС бързичко задействаха и политически лостове. Еврокомисията фактически принуди Австрия да се откаже от участие в проекта, мотивирайки се със сложните отношения между Москва и Брюксел в енергийната сфера и невъзможността да бъде използван „Газпром” за стратегически важната за ЕС газоразпределителна станция в Баумгартен. Руската страна обаче реагира оперативно и вместо чрез австрийската хаб-станция газът ще тръгне през Словения към италианския град Тревизо. Шефът на „Газпром” Алексей Милер и словенският премиер Янез Янша сключиха и съответното споразумение. Когато започнаха усложненията с Унгария, която проточи разработката на технико-икономическата обосновка на унгарския участък, Хърватия потвърди желанието си да участва в проекта. „Ние вече обсъждаме с ръководството на Хърватия изграждането на разклонение на газопровода и усещаме голямата заинтересованост на Загреб да получи руския транзит” – съобщи източник от ОАО „Газпром” пред руските медии. (7) Впрочем, Унгария все още не бива да се зачерква от сметките. Според шефа на ОАО „Газпром” Алексей Милер „няма критичен срок за разрешаване на усложненията с Унгария. Затова не бих казал, че имаме проблеми с Унгария. Вярно, говоря за текущия период от време”. (8)
Що се отнася до България, където правителството на Бойко Борисов през 2011 г. започна да се съмнява в целесъобразността на участието на страната в проекта „Южен поток”, на 5 юни зам.-министърът по икономиката, енергетиката и туризма Евгения Харитонова заяви, че София все пак възнамерява да вземе „активно участие”. (9) Според наличната информация ключовият фактор тук е обещанието на руската страна да замени България с Румъния в проекта – и двете страни са свързани исторически със сложни отношения и с традиционна борба за регионално лидерство в Югоизточна Европа.
И така, към днешна дата (11 юни т.г., бел. ред.) основната сухопътна линия на „Южен поток” изглежда по следния начин – от българското пристанище Варна, през Сърбия, Унгария (или Хърватия) и Словения до Италия.
Ами „Набуко”?
След провала на опитите да се намери планираното количество газ за тръбата, европейските експерти с прискърбие констатираха, че стойността на проекта плюс първоначалните 8 млрд. евро ще възлезе на не по-малко от 14 млрд. евро. Затова според западни медии в Еврокомисията вече са готови да се откажат от нерентабилния проект, но все още се плашат да го обявят гласно. Както съобщи Марлин Холцнер, представителка на Еврокомисията, решенията за строеж на нефтопровод по проекта „Набуко” ще взема консорциумът на участниците в него „в края на юни”. (10) В консорциума влизат „Бритиш петролеум”, азърбайджанският „Сокар” (Socar) и норвежката „Statoil”, а като участници към днешна дата са австрийската OMW, унгарската FGSZ, българската „Булгаргаз”, румънската „Transgaz”, турската „Botas” и немската RWE. Обаче унгарският концерн MOL, който притежава 100 % газотранспортната компания FGSZ, вече обяви, че е готов да продаде своя дял в проекта „Набуко”, позовавайки се на неясните въпроси за неговата ресурсна база и финансиране. Марлин Холцнер твърди, че „класическата версия на „Набуко” стои на масата за обсъждане, както и досега”, но въпреки това, с голяма доза сигурност можем да кажем, че проектът няма да бъде реализиран в днешния му вид. Освен унгарската страна, скептицизъм изразява и ключовият член на консорциума „Бритиш петролеум”. Ръководителят на отдела за преработка и продажби на „Бритиш петролеум” Йън Кон, заяви, че консорциумът по разработката на азърбайджанското находище „Шах Дениз” вече не разглежда „Набуко” като вариант за транспортиране на газ от находището. Това автоматично свежда към нулата фактическото напълване на тръбопровода.
Енергийните битки обаче не са свършили. В скоро време в тях активно може да се включат и САЩ. Нека напомним, че още през 1945 г. американският Държавен департамент характеризира енергийните ресурси като „неизчерпаем стратегически източник на енергия, който е един от най-привлекателните трофеи в световната история”. Не е чудно, че една от задачите на глобалното доминиране в трактовката на САЩ си остава „контрол върху основните енергийни източници в света”. (11) През 2007 г. Държавният департамент подготви „Стратегически план за 2007-2012 финансови години”. За първи път след формалното приключване на „студената война” американската администрация огласи приоритетната си задача да противодейства на растящото влияние на Русия върху световния енергиен пазар и за целта „не бива да се допуска енергиен съюз между Русия и Европа”. В документа се подчертава нуждата да се изградят съоръжения за тръбопроводи от прикаспийския и средноазиатския региони към Западна Европа, заобикаляйки Русия, и едновременно противодействие с политически, финансово-икономически и други методи, под контрола на САЩ, за да не се допусне реализация на руски проекти за транспорт на енергоресурси през Балканския полуостров. (12) Нагледен пример за възможностите на Вашингтон да прилага различни методи, за да осигури глобалните си цели в енергийната област, е случващото се с Ирак и Либия. Освен това в светлината на ситуацията около „Южен поток”, която е неизгодна за западните архитекти на „новия световен ред”, трябва да очакваме активизиране на азърбайджанския вектор в политиката на САЩ и Евросъюза. Целта е Баку да бъде убеден да заеме по-удобна за тях позиция в духа на прословутата фраза на бившия съветник на американския президент по националната сигурност Збигнев Бжежински. Той подчертава, че именно „Азърбайджан има ключово значение с неговите огромни енергийни ресурси, а и в геополитически план. Той е тапата в артерията, задържаща богатствата на басейна на Каспийско море и Средна Азия”. По думите на Бжежински Азърбайджан „се превръща в голяма магистрала, осигуряваща достъп за развитите и енергопотребяващи икономики до енергийното богатство на републиките в Средна Азия”. (13) Активизирането на усилията на Запада в посока Азърбайджан на свой ред ще означава съществен напредък в урегулирането на ситуацията в Нагорни Карабах, промяна в политиката на ЕС спрямо Турция и смяна на акцентите в други аспекти на геополитическата ситуация в региона, които са жизненоважни за Русия.
Бележки:
1. РИА Новости, 04/06/2012
2. http://www.kremlin.ru/transcripts/15538
3. http://www.energypublisher.com/article.asp?id=10031
4. http://www.hatc.hu/enter.php?aid=45691
5. http://www.kormanyszovivo.hu/media/retreive_file/
14828?lang=hu
6. The New York Times, 11.06.2008
7. Московские новости, 04.06.2012
8. Интерфакс-АГИ 1211 050612 MSK 05.06.2012
9. ИТАР-ТАСС 051352 ИЮН 12 05.06.2012
10. РИА Новости 31/05/12 20:14 31.05.2012
11. Хомский Н. Гегемония или борьба за выживание:
стремление США к мировому господству. М., 2007. С.27, 242.
12. http://www.state.gov/documents/organization/156215.pdf
13. Бжезинский З. Великая шахматная доска. М., 2009. С.67-68.
