• Некрасива наивност...
“Слагаме Държавна сигурност в музей”, заяви при посещението си в Германия президентът Росен Плевнелиев и направо изтрепа рибата... Ние напълно го разбираме – сега му се е паднало да се натегне пред германския колега Йоахим Гаук, който 10 години бе начело на комисията, разследваща архивите на ЩАЗИ. Не случайно той го покани и да открият заедно музея. Но това са поредните маскиращи атаки...
Добре звучат, но са неприложими, нищо, че излизат от устата на един Плевнелиев. Неприложими са, първо, защото идеята за създаване на такъв музей, подобен на този на социалистическото изкуство (в кв. “Изгрев”, София), наречен от някои музей на тоталитарното изкуство, била съвместна с външния ни министър Н. Младенов, и по реализацията й ще се работи в следващите 1,5 - 2 години. Как ли?! Няма как просто да си работят заедно още 2 години, защото поне Н. Младенов ще е вече в историята (а може би и в учебниците по история!!!) и извън властта! Дали сладкодумният Плевнелиев знае кои важни фигури ще станат експонати?! На кое място в музея ще сложи например щатния работник в ДС Цветан Цветанов? Ами ректорът на УНСС ще го пратят ли и него в музея? Той нали също е бил навремето от ДС. Въобще, едни май ще се натискат да станат соцекспонати, а други ще скърцат със зъби...
Оптимизмът на Плевнелиев е плашещ и граничи с некрасива наивност. Толкова се старае да се хареса вербално на хората, че изобщо не се замисля какви ги говори. Ако въобще бъде изграден музей на ДС, то отсега можем да признаем, че това ще е уникален музей в световен мащаб. Защото, от една страна, това ще бъде българската реплика на Музея на мадам Тюсо - восъчни фигури на видни ДС деятели, от друга обаче, за пръв път ще четем и виждаме имена на живи хора в музей! И не е ясно кой структурира подобни “идеи”? Защо, например, музеят да бъде на “Московска” 5? Може да го направят в Историческия, така и директорът ще стане жив експонат!
А пък тестваме ли г-н Плевнелиев, лакмусът със сигурност ще почервенее. Някак си не е съвсем демократско да морализаторства по този начин, при положение, че първият милион идва по линия именно на “номенклатурата”, както твърдят хора със свежа памет. Трудно може да заличи от биографията си и периода, в който е бил секретар на ДКМС, после благодарение на първия си тъст д-р Кавраков, виден партиец, успява да изработи и първия милион... А можеше и да не е така, можеше да си остане най-обикновен редови инженер... Добре, че в живота си среща истински силни жени, които да го дърпат напред.
И още нещо, как ли отговаря Плевнелиев на въпроси на чужди чужди дипломати къде е първата дама? Първата дама очевидно се отказа да бъде първа дама, понеже министър-председателят демонстрира его без край - можеше и да не парадира чак толкова, че без него Плевнелиев нямало да е президент. Ами магистрали дали щеше да има без него?!
След като обаче е казал “А” с идеята си за музей на ДС, г-н Плевнелиев ще трябва да каже и “Б” и да предложи създаване на музей и на чуждите шпиони. За да се “вдъхнови” за такова предложение, не му е нужно да бие път чак до Германия и да се среща с пастор Гаук. Достатъчно е да прочете “Петимата големи шпиони” на проф. Бончо Асенов, където са описани пет от най-интересните и известни случаи на заловени българи, шпионирали в полза на чужди разузнавания. Те са разказани на основата на оперативните, следствените и съдебните дела на петимата шпиони, а също на споделеното от оперативни работници, които са участвали в работата по тях. И петте случая са класически примери на шпионаж, в които се разкриват както прийомите на разузнаването, така и на контраразузнаването.
• Иван-Асен Георгиев (1907-1964) - агент на американското разузнаване от 1956-1963 г. Разкрит, осъден на смърт, разстрелян.
• Стефан Бояджиев (1901 - ?) - агент на западногерманското разузнаване 1961-1967 г. Разкрит, осъден на 20 години лишаване от свобода. Помилван след 5 години.
• Д-р Радан Сарафов (1908-1968) - агент на английското разузнаване 1939-1941 г., на френското разузнаване - 1948-1951 г., и на американското разузнаване - 1957-1968 г. Разкрит, осъден на смърт, разстрелян.
• Иван Петров (Иванов) (1923-1969) - агент на американското разузнаване 1967-1969 г. Разкрит, осъден на смърт, разстрелян.
• Хенрих Шпетер (1921) - агент на американското разузнаване от 1946 до 1973 г. и на израелското разузнаване от 1972-1973 г. Разкрит, осъден на смърт, помилван и през 1974 г. заменен за руски агент-нелегал, осъден в Израел.
Разбира се, този списък може да бъде продължен до безкрай. Кандидатите да влязат в него са толкова много, особено през последните 23 години, като се почне от авторите на прословутия “оня списък” и се стигне до тези, които публикуваха данните за посланиците-сътрудници на ДС!
Уви, в България винаги е имало повече, отколкото тя може да понесе, шпиони на чужди държави. Броят им нарасна неимоверно през “прехода” и едва ли е нужно да се обяснява защо. Но както знаем, президентът не го бива много-много в реализацията, а пък на думи хич не ги докарва нещата... Пък и като направиха музей на социалистическото (тоталитарното) изкуство какъв беше ефектът? Три дни шум, и това е. Да не забравяме и няколко щатни бройки. Значи същият безславен ефект очакваме и сега. И въобще не става дума за талантливите скулптори и живописци, представени в музея в кв. “Изгрев”, те са наистина запазена марка...
Впрочем, към днешна дата покривът на Музея на социалистическото изкуство (в кв. “Изгрев”, София) протекъл. Налага се ремонт...
А през тоталитаризма такива неща не се случваха. Често.
