Творческа вечер и среща с писателя Николай Хайтов
(стенографски протокол)
Продължение от бр. 26
Откъде тръгват първите дописки, първите сигнали? Първото обвинение срещу поп Кръстю идва от Величка Хашекова, сестра на Марин поп Луканов. Когато доктор Параскев Стоянов, главен лекар в болницата, решава да разпита всички живи, които познават Левски, разпитал и Марин поп Луканов. И когато го попитал, вие ли бяхте председател на комитета, Марин казва – не, аз не бях председател. И доктор Стоянов слага една дебела питанка – защото преди това е говорил с Димитър Пъшков и той му е казал, че Марин е бил председател.
Буди недоумение защо крие – Левски е вече легенда и всеки нормален човек, даже просто от най-примитивни съображения, ще иска да се види председател на комитета. Защо крие? Защото знае, че писмата на Левски са известни и веднага ще изникне въпросът къде са парите. Това става през 1907 г. Стамболов (9) вече не е на власт. А Марин поп Луканов, Пъшков и други са стамболовисти. А след падането на Стамболов противниците започват да им търсят сметка, могат да потърсят сметка и за Левски... Та нещата са така вързани. Поп Кръстю стана една изкупителна жертва според мен. Тупурдията около него е била да отвлече вниманието от други неща, които са много по-важни според мен и които се опитвам да осветя.
Левски е работил при много по-трудни условия, отколкото си мислим. Сегашните книги са написани с едно преклонение, с един пиетет към него. Когато Левски идва в Ловеч да се представи, те не са го посрещнали с отворени обятия – Марин поп Луканов отива в Букурещ да провери наистина ли е пратен. Когато Левски им казва, че отива в Карлово, там отива и Марин поп Луканов да провери дали наистина там има комитет. Никак не е било на велико доверие. Централният комитет в Ловеч взима решение да оберат Арабаконак. Левски е бил против. И това е направено заедно с Атанас Хинов, който е бил на почит. Да не смесваме нещата с нашето сегашно отношение към Левски. Всичко е било много по-трудно. Как е спял, какво е ял и за чия сметка? Той е спял у Марин поп Луканов, но – обърнете внимание, когато пише сметката: “у Маринови за пастърма” – платил, за стаята – платил.” Той си е плащал, той е бил наемател. Той не е живял като при един ятак, който безвъзмездно дава. Тези неща са ги минали метър историците, те ги смятат за дребнави. И тъй като аз ще се занимавам с човека Левски, на мен ми трябват нещата, които ще го нарисуват...
Една книга, ако не събуди духовете, не е имало смисъл да се пише. Ако моята книга е значителна, тя непременно ще раздели хората. Няма нищо значително, което да няма своите значителни противници.
/.../
- Искам да се върнете пак на темата за Левски. До смъртта на поп Кръстю ставало ли е дума за предателство от негова страна?
Поп Кръстю умира през 1881 г. За предателство се говори още в първата дописка, в която е казано, че един поп е замесен. Няколко месеца след това съобщават и името. Сестрата на Марин поп Луканов още преди залавянето на Левски уведомява Левски, че поп Кръстю е подхвърлил едно писмо у тях и в това писмо искал от нея да занесе комитетския тефтер някъде в лозята. Обаче те се усъмнили и отишли и видели, че в трънките се крият няколко души заптии... За какво са му тефтерите на поп Кръстю. Той е касиер. Ако иска, ще прави двама заптии да ги вземат... Поп Кръстю – най-интелигентният, най-грамотният, най-речовитият, толкова да е глупав, че като подвърля писмото, ще се крие в трънките. Явно е, че това е чисто скроена работа, измислена, и то измислена със стратегическа цел. И е успяла.
- Когато са карали Левски, имало ли е каруцар?
Когато го връзват в ханчето и тръгват за Ловеч, натоварват Левски в каруцата на Денчо Сяров. Той е бил вързан и до него е бил Юсеин Бошнак. Но Бошнак се бил напил и захъркал. И тогава Левски казал на Денчо – отвържи ме, пари ще ти дам. Обаче онзи после разказва: аз не знаех, че е Левски и той не каза, че е Левски, как да го пусна, ще ми изгори чергата. И не го пуснал. Като го четох това, казвам си, гледай го това дърво... Ама го казвам така, защото знам кой е Левски. Но я се поставете на мястото на човека. Той не е знаел кого води, а вече е видял, като са тръшнали Николчо Цветков и Латинеца и са ги пребили от бой.
- Нямате ли намерение да докажете, че талантливият сценарий може да има подходящ кинообраз. Нямате ли намерение да възвърнете това доверие към сериалите на историческа тема?
Това е доказано. Може да има хубав сценарий, който да развалиш, но без добър сценарий, да направиш хубав филм, това е почти невъзможно.
Нашите “ходжи” от кинематографията, които приемат филмите, има хора, на които каквото и да донесат, ще се приеме. Бил съм хиляди пъти на художествен съвет... А да разбереш, че от един сценарий няма да стане филм, не е толкова трудно. Това може да се види от всеки средно грамотен човек. Орлин Василев (10) имаше една мисъл: “Има драма – има разказ, няма драма – няма разказ”. Много силно и могъщо действат странични фактори и така върви опропастяването на милиони левове. Ами моралната и естетическата вреда, която тези филми нанасят? Да платиш, за да направиш нещо, което ти вреди...
- Изместил ли е в сърцето Ви историкът лесовъда?
Коренът ми е все още дървен. Аз имам към гората не рационалното отношение – че без гора няма почва, няма въздух, аз съм израснал в гората, аз я имам като утроба, която ме е излюпила... Непрекъснато й се наслаждавам и няма край това наслаждение. Голямо щастие е, когато човек може да намери в това удоволствие, понеже е без пари... Това е най-важното – да възпитаваме младите не към потреблението на всякакъв вид и на всякакви блага, а към изпитването на безплатните удоволствия, на духовните удоволствия. Както го направиш детето, с каквото го заквасиш, така расте. Има хора щастливи, защото се захранват от това, което идва отгоре, от небето...
/.../
- Книгата за Левски чисто документална ли ще бъде? До каква степен е позволена художествената измислица?
Книгата за Левски е чисто документална. За художествената измислица - в “Капитан Петко” (11). Имам общите рамки на неговата биография. Общо взето, контури е, рамките на събитията са известни. Например кога е отишъл при директора на банката да провери дали ще го назначат. Но никой не е бил там да каже какво е казал директорът и какво му етговорил капитан Петко. Знаем, че Петко се е оженил за Радка. Не знаем какво са си говорили – Петко на Радка и Радка на Петко. Знаем, че е обичал “Клетниците” и тя му е чела на глас. Но диалогът го няма. И това го измисля сценаристът. Така че да го включи в рамките на събитието. Диалогът се гради съобразно с характера. Ето тук се налага безпощадно измислицата. Мисля, че съм го измислил така, че е много вероятно.
Ще ви посоча книгите на Стефан Цвайг за Фуше, за Магелан. Това е образец на документална проза, световен образец. Измислица няма, използва документи. Отбелязва винаги собствените си предположения, за да ги отделиш. Другото е голата истина и го четеш, както никакъв роман не може да се чете. Магия има, магнетизъм има в този начин на писане. Аз се стремя към този начин на писане. Поне знам какво искам да напиша – да е истина, но да се чете. Иначе няма смисъл да го пише писател...
- Влизали ли сте в конфликт с режисьорите, които са поставяли Ваши пиеси?
Аз съм влизал в различни конфликти... включително и с вашия колега Атанас Дишев (12). На Четвъртия преглед на българската драма и театър излезе уводна статия във в. “Работническо дело” (13). Аз бях единият от тези, които бяха порязани, ударени... за пиесата “Кучета”. Като знам какъв е таванът на пиесата – среден е – не е висок, не е нисък, си викам, щом като този конфликт не може да мине, няма смисъл човек да се опитва да пише. Аз се бях зарекъл повече да не се занимавам с драматургия. Но това е едно от общите съображения, за да се откажа. Сега, специално за този преглед (14) председателят на Комитета за култура Г. Йорданов е причината, той ме отвърза – пиши и пет пари не давай... Що се отнася до другите съображения против писането на пиеси: всеки режисьор си има свое виждане, своя инвенция, както те казват. Това да се измени, онова... А има хора, които не питат – изобщо, работи човекът върху пиесата... Мен са ме оперирали така, че например във Варна не можах да разбера аз ли съм я писал пиесата, или не... След това идва и художникът със свое тълкуване на драматургичния материал....
Премиерата... Знаете ли с какво сърце отивам. Ей така бие от страх. Защото се е случвало и помен да не е останало от духа на пиесата, несъвпадение на роли, актьорът половината думи не изрича на сцената... Книгата е чиста работа. Купи си я човекът и ако му хареса, прочете я докрай, ако не му хареса, хвърли я под кревата. Каквото си направил, това идва като отзвук. При писането на пиеси работата е много по-рискована.
- Родопският проблем: какво е участието на помашкото население при бастисването на българските села?
Въстанието в подножието на Родопите, Брацигово, не е потушено от помаците. Тъмрашлиите са били около 300 души. И са влезли в престрелка от около час и половина. Боят за Перущица започва, когато идва редовната войска. И клането в Перущица, когато тръгват да се предадат, е предвождано от друг ага, а не от Тъмрашлията (15). Кепов е написал историята на Перущица. В Батак – да, там клаха. Идва писмо с разрешение, кетап от пазарджишкия каймакамин, предписание. Че ние в Септемврийското въстание без религиозен фанатизъм се клахме...
- Едно от Вашите пристрастия е да възстановявате историческата истина, а другото – да възстановявате чистотата на българския език. Има ли резултат?
И друг път са ми казвали, че една лястовица пролет не прави. Но аз мисля, че и една лястовица може да направи пролет. И давам пример с отец Паисий – една книжка тънка и с грешки дори, а пали... Трябва да мине време. Първият конкретен резултат от “Вълшебното огледало” (16) – бракуваха учебника по стилистика. (17) Ами да не мислите, че това е малко. Дори само това да е резултатът, аз го смятам за напълно достатъчен за написването на тази книга. Книгата събуди интерес. Ето утре (вторник, 29 май 1984 г.) ще се събира комисията за духовните ценности – обмислят какво да се предприеме, за да се направи нещо да не се обезбългари българският език. Дали ще се приеме закон за защита на езика, както е във Франция, или ще се задоволим с контрол върху средствата за масова информация, това не знам. Но ако тук се решите да поправите мерника... Това е вестник (“Работгническо дело”), който се чете от два милиона души. Малко да се изчисти езикът от шаблонните фрази, от чуждите думи. Телевизията, радиото, вестниците, тук проникват най-много чуждите думи. Вземете който и да е вестник. Дайте си труд да видите дори само в една статия колко чужди думи има. Вземете критиката в “Литературен фронт” и “Народна култура”. Човек не може да разбере за какво става дума. Сега чуждиците са трийсет на сто, след десет години ще станат петдесет на сто. Тогава той няма да е чист български език. Ако върви така фрашкан с чужди думи, отиде езикът ни, мелодиката му, ритмиката му...
Писма получих. Хиляди страници. Българите си обичат езика, интелигенцията, изглежда, го мрази повече.
От личния архив на Кирил Момчилов
Бележки:
9. Стефан Стамболов (1854-1895), министър-председател на България (1887-1894)
10. Орлин Василев /1904 - 1977/
11. “Капитан Петко войвода”, освен изключително успешният сериал по Българската национална телевизия, излезе и като книга “Капитан Петко войвода” (изд. “Отечество”, 1981 г., и още 5 издания в огромни тиражи)
12. Атанас Дишев, редактор в отдел “Култура” на в. “Работническо дело”.
13. В уводната статия на в. “Работническо дело” “Театърът – в служба на народа” след приключването на Четвъртия преглед на българската драма и театър. “В някои произведения на съвременна тема се прокарва мисълта за крушението на комунистическия идеал в условията на нашата социалистическа съвременност... Едновременно с това театралната критика направи видими усилия да утвърди и рекламира творби като “Ние сме на 25”, “Има ли смисъл да утепваме мечка”, “Суматоха”, “Пътеки”, “Атентат” и други”.
14. В 1984 г. бе проведен Седмият преглед на българската драма и театър.
15. За Ахмед ага Тъмрашлията Николай Хайтов написа специална студия (виж сборника “Публицистика”, 1975 г., изд. “Български писател”, с. 129-172)
16. Първото издание на “Вълшебното огледало” от 1981 г. бе в тираж 50 000, второто – в 1982 г. 25 200 и третото – в 1989 г. 23 112 екземпляра.
17. Учебно помагало “Стилистиката и езиковото обучение” от проф. Мирослав Янакиев, издание на “Народна просвета”, 1977 г.
