• Този текст не е за жертвите на Болонската образователна система
Международните отношения отново и отново навлизат в нашето ежедневие чрез телевизия, радио и преса. Забързани минувачи се спират за миг пред обектива на някоя камера, за да изкажат нещо като „мнение” по невероятно сложни, заплетени и турбулентни глобални конфликти. Звучи невероятно, но множеството от тях не подозира какви ги ръси пред усмихващата се млада журналистка (обикновено), която гледа хитровато и с глуповат оттенък през своя премрежен и почти съблазняващ поглед...
Спомням си с умиление за онзи наивен до жертвеност в интелектуалната си девственост младеж, който с глуповата усмивка ме мотивира да започна да пиша настоящата поредица за международното положение. Много съм му благодарен! Горкият, той и в този момент не подозира колко жестока спрямо него и подобните нему се е оказала Болонската образователна система, която е направила съзнанието им абсолютно клипово. Нещо като аерозолния препарат срещу комари „Райт”... Хора, лишени от възможността да направят елементарен синтез.
Спомням си потресаващо дълбокия стих на Владимир Висоцки от невероятната му „Песня о переселения душ” (”Песен за преселването на душите”). Ето го и сакралният стих, който вероятно ще помня до края на своя живот:
Пускай живёшь ты дворником1
родишься вновь прорабом2,
А после из прораба до министра
дорастёшь
Но если туп как дерево -
родишься баобабом
И будешь баобабом тыщу лет,
пока помрёшь.
Какъв „подъл” удар срещу бихейвиоризма3! Май в този живот се опитват да ни обяснят, че всичко опира до ДНК-то, но в последно време отново възникнаха въпросът и поводът за размисъл във връзка със самоубийството (през 1926 година) на австрийския биолог Паул Камерер. Човекът е бил оклеветен, сменили са му резултатите от неговите опити... и в отчаяние, в резултат на човешката подлост, той слага край на своя живот. Защо пиша за този много умен австриец? Спомняте ли си руския учен Трофим Лисенко? Оплюван и до ден-днешен от неграмотни политици и журналисти, неговото име върви в паралел с това на Мичурин, но има и връзка с въпросния австрийски учен.
С какво е известен Паул Камерер? Австрийският биолог е направил множество опити с огнен саламандър, гущер с причудливи ярко-жълти и черни петна. По време на експериментите установил, че когато държи животинката в терариум с жълт под, цветът на гущера се мени. Влечугото придобива цвета на почвата, върху която е било принудено да живее. И сега - внимание! Впоследствие гущерът придобива черти или качества, които не е имал, а после те се предават на неговото потомство.
Паул Камерер е направил и още един уникален опит. Взел е природно сляпата риба Proteus, която живее в пещерните езера. В лабораторни условия въпросната риба била подлагана периодично на обикновена дневна светлина и на червена такава. Какъв бил резултатът? Рибата Proteus прогледнала. Ура! В нея са се развили добре оформени очи. Същият опит е бил направен даже и с крастава жаба-акушерка и тя също „прогледнала”. Накратко, Камерер, Мичурин и Лисенко са стигнали до един и същи правилен извод. А именно: всичко живо се променя под влияние на обкръжаващата го среда! Защо тогава се сърдим на средностатистическия българин? Погледнете в каква медийна среда живее. Почти отвсякъде лъха измама, пошлост, гнусотии и естествено, цунами от низки страсти.
Какъв е изводът? След като даже краставата жаба-акушерка е прогледнала, определено има реален шанс и за жертвите на Болонската образователна система, както и на тези от летните Политически школи (по рецептата на Паница) да „прогледнат”.
На пръв поглед горните разсъждения нямат отношение към „международните отношения”. Но само на пръв поглед! На интелигентните читатели на „Нова Зора” е достатъчен само „първия” поглед. За останалите - за да влязат в час, трябва да сменят и училището.
Накратко, в света съществуват три форми на съществуване: неживите форми, простите форми на живот и творческите човешки форми на битието. При Homo sapiens всеки прави своя избор сам! За разлика от огнения саламандър може да избира самостоятелно подът върху който да легне така, че да остави някакво реално „подобрение” за своето потомство.
Международните отношения са област предимно за просветени титани на мисълта като геополитиците Кисинджър, Бжежински, Дугин, Линдън Ларуш и т.н. Личности, които фиксират „сянката на сянката” на истинските същности, които се сражават взаимно в идеалния свят. Международните отношения са нещо като класическа драма на световната сцена. По сцената тичат персонажи от пиесата и артисти, чиито постъпки не се определят от самите актьори, но произтичат от развиващата се на сцената драма. И се оказва, че истината не е в телесноста, а във въздействието на илюзиите, които се формират в главите на зрителите, слушателите, читателите... Ние живеем в света на симулакрите. Както казва точно Жан Бодриар - „Симулакърът е копие без оригинал”.
Бях поразен от определението за „чувство за реалност” на великия диригент Вилхелм Фуртвенглер. Хората на изкуството наистина имат невероятни прозрения. Според него „чуството за реалност” е това, което звучи „между нотите”. Едни получават от музиката просто звукове, а други послание.
Бих искал да се опитам да илюстрирам написаното по-горе с един конкретен пример. Опасявам се, че ако не го направя, някои ще останат с впечатление, че съм се отдалечил много от темата за „международното положение”. Ще се опитам да „онагледя” казаното по-горе.
Тези дни ми се наложи да коментирам в някои телевизии събитията в Сирия и посещението на Владимир Путин в Близкия изток. Президентът на РФ, в периода 25-26 юни т.г., бе на посещение в Израел, Палестинската автономия и Йордания. Направи ми впечатление, че когато Владимир Путин се ръкува с израелския премиер Бенямин Нетаняху, последният с безизразен поглед си подаде ръката и не стана от стола, на който седеше. Самото турне на руския президент беше малко странно. Във всяко едно от спиранията си Владимир Путин откриваше по един мемориал или паметник. Всеки един от скъпо струващите артефакти бе построен за сметка на Русия. В израелския град Натания руският президент откри паметник на Съветската армия, посветен на победата над хитлеристка Германия. Премиерът Нетаняху отказа участие във въпросното мероприятие. В Палестинската автономия Владимир Путин се срещна с Махмуд Абас и откри Руски център за наука и култура в град Бетлеем. Мястото е съвсем близо до това, където се е родил Христос. В Йордания президентът на РФ откри руски Староприемен дом. Трудно може да се открият сериозни външнополитически цели при това пътуване.
Ако се замислим, май посещението на Владимир Путин в Близкия изток бе религиозно поклонение по особено почитани свети места на православния вярващ руски президент. В Израел стопанинът на Кремъл посети храма на Гроба Господен. Той е влязъл в древната християнска църква в два часа сутринта, когато не е имало посетители. Целунал е камъка на Помазването, където е било направено умиването на тялото Господно. После Владимир Путин отива в Кувуклия - вътрешен параклис в ерусалимския храм Божи гроб, където се моли десет минути. Кое е това място? Според исторически доказателства, Благодатният огън се появява в Кувуклия само при молитва на православен патриарх. След това Владимир Путин се качва на Голгота (мястото на разпятие на Христос) и отново коленичи на мястото, където се намира кръстът с разпятието Христово. Спуска се и в подземията на храма, който е в самата основа на Голгота.
По-късно Владимир Путин заедно с равина Берл Лазар и Адолф Шаевич чете на руски език псалмите на Давид при Стената на плача.
Във Бетлеем, където е открит Домът на руската наука и техника, Владимир Путин първо посещава храма “Рождество Христово”. Преминава през тясната врата - Вратата на смирението. После се спуска надолу, където Богородица е родила Христос, и там също се моли.
В Йордания Владимир Путин открива Староприемен дом с храм и гостилница за пилигрими. Президентът преди всичко се умива във водите на река Йордан.
Би могло да се допусне, че Владимир Путин е помолил за нещо Бог в навечерието на вероятни важни промени в международния живот - помощ, благословение... Във всички случаи написаното по-горе коренно се различава от анализа на Джордж Фридман от Стратфор, който в. “Нова Зора” публикува в миналия брой.
Бележки:
1. Дворник - (от руски) метач, портиер
2. Прораб - (от руски) технически ръководител на строеж, бригадир
3. Бихейвиоризъм (от англ. behaviour - поведение), или по-рядко бихевиоризъм - метод в психологията, основаващ се на предпоставката, че поведението може да бъде изследвано и обяснено научно, без да се познават вътрешните умствени състояния. През целия 20 век бихевиористичната школа се конкурира с метода на психоанализата
