Нова Зора

В разказа си „Номенклатурата” Чудомир описва отчаяните усилия на Лальо Пърликачулят, назначен с ходатайства за магазинер в секцията по постройка на крайбалканската железопътна линия, да разтълкува и изпълни нареждането на главната дирекция на постройките. Защото последната му заповядала писмено да направи веднага списък на целия инвентар съгласно новата номенклатура. Нито той, нито попът, нито някой от приятелите му знаел какво означава проклетата дума. Един от приятелите му по кръчма, Духтито, предъвквайки втората половина на думата (клатура), дори допуснал, че началството може да му се подиграва, дето само стои по цял ден в склада и си клати краката. „Клатура... От клатене трябва да произлиза” – заключил той. Пърликачулят не приел това обяснение, но като не могъл сам да разнищи ваджишката дума, легнал болен и умрял. Имал съвест и срам, човекът! За разлика от нашата държава, която двадесет години си клати краката по „циганския въпрос” и ще продължи да се прави на умряла лисица, докато не пламне цяла България. Случилото се на 23-24 септември 2011 г. в пловдивското село Катуница е показателно не толкова за някакво етническо напрежение, колкото за изчерпващото се търпение у обикновените хора от безнаказаността, държавното и партийно покровителство на забогателите при прехода мутри. Независимо от етническата им принадлежност. Щом върховете не могат да управляват по новому, а низините не искат да живеят по старому, възниква революционна ситуация. „Арабската пролет” не се роди от „Фейсбук”, а от гореспоменатото противоречие, и от едни други неща.
Трябваше ли да умрат двама младежи, да бъдат ранени трима полицаи и да запламтят палатите на „Цар Киро” в Катуница, за да се сетят от Прокуратурата да проверяват имотите на циганския бос, когото дори ромите от „Столипиново” наричат „боклук”? Как стана така, че осъденият още през 1984 г. за притежание на злато и валута за над 2 млн. лева Кирил Рашков, се измъкна от лагера  „Белене” и се короняса сам за цигански цар? Нали преди 10.11.1989 г. той имаше 7 присъди за общо 30 години затвор?! Дойде демокрацията и Кирил Рашков се превърна от бивш пандизчия, в крупен „бизнесмен” (производител на фалшив алкохол), основател на партия „Свободна България”, желан съюзник и спонсор на политиците от всички цветове – от СДС, до ДПС. Подобно на Ахмед Доган за „обръчите от приятелски фирми”, и “Цар Киро” призна в „Шоуто на Слави”, че продава на българите уиски от спирт и есенция. Е, след като на цяла България беше известно с какво се занимава, защо Кирил Рашков е още на свобода? Дори когато е бивал осъждан, то е било за съвсем къс срок. По едно време го бяха обвинили за взрива пред редакцията на в. „Труд”, а той каза, че са го натопили. Според френската преса, „царица Костадинка” пък е била осъдена във Франция на 3 месеца условно за джебчийство на летище „Орли”. Днес обаче, носи по себе си повече злато, отколкото има на кубетата на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. А внуците на „Царя” вилнеят с мерцедеси пред невъзмутимия поглед на полицаите. Може би защото дядо им спонсорира и МВР?! Затова, види се, говори на ти с прокурори и полицейски шефове.
При толкова оплаквания от жители на Катуница срещу Цар Киро, включително за отправени смъртни заплахи, заграбени общински терени, незаконни постройки, незаконна сеч и др., той и династията си живеят „царски”. И след като е на „ти” с прокурори и висши полицаи, докъде ли стигат интимните му отношения с „политическия елит”? Вероятно той „спонсорира” политическите лидери не само с пари, а и с купени цигански гласове. Затова, когато в нощта на палежите журналисти го питаха къде го е скрила полицията, „Царят” изръмжа: „Не ни провокирайте, че лошо ще стане!”. Дали последното означаваше, че ще доведе 500 „мангала”, или че ще си отвори устата за спонсорството на политическите сили, това не можем да кажем.
На всички направи впечатление, че с изключение на Мария Капон, през първите два-три дни на вълненията в Катуница, там не се яви нито един висш държавник или лидер на политическа партия.

Бойко Борисов и Цветан Цветанов откриваха предизборната кампания на ГЕРБ в Бургас, като премиерът свари да пререже и лентите на стадиона в Разград и на няколко ремонтирани пътни отсечки. В Катуница бе натирен главният секретар на МВР Калин Георгиев, за да контролира... бездействието на жандармерията при запалването на три от петте къщи на „Цар Киро”. Той оправда гениалната стратегия на ненамеса на МВР с необходимостта да не се допусне загуба на човешки животи и получи дистанционно похвалата на вътрешния министър (в отпуск) Цветан Цветанов.
За разлика от друг път, Бойко Борисов не похвали, а порица МВР и лично главния секретар за това, че е „изпуснал ситуацията”. Той ако бил, щял да загради целия район около имотите на Кирил Рашков. „Кой крив, кой прав не знам, но товарът си е още там” – казва баснята „Орел, рак и щука”. В случая с Катуница, там продължава да тлее недоволство, което може да избухне и другаде. Въпреки призивите на премиера, озовал се заедно с президента на местопроизшествието едва на 26.09.2011 г., конфликтът да не се политизира, неговият парламентарен съюзник Волен Сидеров обеща да предизвика парламентарен дебат. А в Пловдив, Варна и София се проведоха протестни шествия срещу толерирането на циганската престъпност. Пловдивският квартал „Столипиново” се мобилизира за отпор. Политическите демагози не пропуснаха случая да придърпат гласове от ГЕРБ, макар всички те да носят вина за престъпната безнаказаност и обирджийството в страната.
Всички тези събития може би случайно съвпаднаха с началото на предизборната кампания, но без съмнение ще бъдат тълкувани от политиците, както дяволът тълкува Евангелието. В сгъстената и пълна с отрови атмосфера съвсем ще се размие отговорността на държавата и „политическата класа”: политиците ще се оправдават с бездействието на полицията, МВР – със съдиите, съдиите – с липсата на годни доказателства и т.н. В този безпорядък никой не се сети да прегради пътя на 55-годишния С. Й., водачът на буса, прегазил Ангел Петров, нито пък да задържи водачите на другия бус и мерцедеса, ранили двама граждани и трима полицаи след убийството на Петров. Мистериозният С. Й. успя да се прехвърли в Турция, откъдето се върна уж по настояване на близките си. Той, според МВР, е задържан, но никой не знае дали не е поел чужда вина срещу съответно възнаграждение от славната циганска „династия”.. Що се отнася до стотината първоначално задържани „фенове”, изявили се като пиромани, малка част са осъдени по бързата процедура, други - за хулиганство, трети са глобени. Три дела са заведени срещу „неизвестен извършител”. За изселване на „Цар Киро” не можело и дума да става, докато сам не пожелае това. А той заяви, че няма да се изсели: да се изселели другите, щом се чувстват престъпници!
Погребани бяха двамата младежи и толкова. Властта отново зае позата на страничен наблюдател на трагедията в Катуница. „Тази позиция е много удобна, но е изцяло гнила”- писал Сталин на своя пълномощник Мехлис, който му докладвал за грешките на командването на Кримския фронт.
При цялото ни желание да подкрепим органите на реда в борбата им с престъпността, не можем да не се възмутим от факта, че в мерцедеса на един от „царските” синове бе намерена бележка, с която се разрешава специален режим на придвижване и спиране на автомобила. Очевидно и този субект е „дарявал” на МВР.