Улисани в ежедневните безумия на сегашното българско управление, мнозинството от българите не усещат и не виждат пропастта, която е пред тях. Упоени са почти всички сетива, които могат да алармират елементарния човешки инстинкт за самосъхранение. Повечето от нас са се замислили за силиконовите бюстове на чалга певиците и гледката, която те представляват на плажа по монокини. Не малко са и тези, които гледат света с бинокъл, обърнат наопаки и са щастливи... защото не знаят колко са нещастни. Други с удивителен възторг в сутрешните телевизионни блокове гледат „експертите” на Сорос, които без капка свян редят опашати лъжи от екрана на телевизора и си заработват тлъстата надница.
Но българинът обича да пита за „международното положение”. То е като рахат локум. Каквото и да попиташ или кажеш с глуповата усмивка, все е вярно за „международното положение”. Много от нас са се втренчили в кървавия хаос, който се вихри в Сирия. И очакват да започне широкомащабна регионална война. Саудитска Арабия и Катар въоръжават брадатите алкаидисти, които се сражават в Сирия. Последните се бият срещу редовната сирийска армия и колят местното население, което е с неправилна конфесионална ориентация. Става въпрос за всичко живо, което няма нищо общо със сунитите или уахабитите.
Телевизионният канал „Ал-Арабия” на 19 юни т.г. съобщи, че предстоят широкомащабни съвместни военни учения на сирийска територия на руски, китайски, ирански и сирийски бойни части. Може и да е чиста проба дезинформация, но звучи стряскащо. Саудитска Арабия и Катар непрестанно снабдяват с модерно оръжие ислямските терористи и командированите остатъци на “Ал Каида”, които се сражават с лоялната на Башар Асад редовна армия. Франция и САЩ водят тотална информационно-психологическа битка срещу Башар Асад, който също не е чиста проба демократ, но едва ли е по-лош от управляващите в Доха или Рияд. Въпрос на правилна геополитическа ориентировка. В същото време в Египет се провеждат избори, хората гласуват, брадатите ислямисти печелят, но накрая военните се оказват с „последно десет”. Неочаквано „Мюсюлманските братя” се отказаха от постигнатите електорални успехи и отстъпиха. Либия, която „тръгна” по пътя на внесената чрез авиационни бомби демокрация, се „спъна” и множеството местни племена се избиват взаимно, водени от първични трибални инстинкти. На 18 юни в „демократичната” Джамахирия са убити над 100 души, между които и много невръстни деца. Физически елиминираният по отвратителен начин диктатор Муамар Кадафи започва да липсва на все повече либийци. Осакатеният му син Сейф ал Ислам се опитва да каже нещо по телевизионния международен обмен, но думите му така и не достигат до обикновения зрител. Същият този млад либийски плейбой и „Меч на Исляма” бе за кратко любовник на руската светска лъвица Ксюша Собчак. Ксюша в този момент обаче се е заела да сваля законно избрания президент на Руската федерация. Подпомагат я финансово по линия на чужди неправителствени организации, които в крайна сметка харчат парите на данъкоплатците на конкретно заинтересовани държави. При обиск в дома на Ксюша Собчак бяха открити около 1,5 млн. евро, но тези „подробности” отскачат като каучукови топки от съзнанието на глуповатия представител на единицата биомаса, наречена още електорат, който периодично пита - Как е международното положение? Проблемът е, че Сейф ал Ислам бе един от най-видните масони в Западна Европа и бе постоянен гост по време на елитните вечеринки, организирани от един от младите представители на банковия род Ротшилд в Париж. Май нещо тези факти не се връзват с ужасните сцени на последните минути от живота на Муамар Кадафи! И за да кажем още нещо, би трябвало да си спомним, че Джамахирията имаше огромен многомилиарден държавен фонд, който изчезна и никой не говори за него. Злите езици говорят, че парите от въпросния фонд са попаднали в банковата система на Ротшилд.
Ако се опитаме да подредим събитията от 1989 г. насам, ще бъдем принудени да си спомним и други нелицеприятни факти. Разпарчетосването на СССР и отмъкването на стотици милиарди от бившите съветски народи забави финансово-икономическото сгромолясване на Запада и най-вече на САЩ. Източна Европа бе също интелигентно ограбена и с измама деиндустриализирана. Навсякъде изникнаха огромни молове, които изпомпват и днес от населението пари и ги препращат в търговските централи, които са някъде във високоразвитите страни, членки на ЕС.
Войната в Ирак и Афганистан също амортизира във времето кризата, която безмилостно настъпва по света. Иракчаните се простиха със своя нефт. Производството на опиум, т.е. наркотици, в Афганистан стигна до невиждани обеми. Не е сложно да се забележи, че паралелно с влошаването на икономическите показатели в света имаме пропорционално нарастване в глобален план на търговията с наркотици.
Това, което трябваше отдавна да забележим, бе, че след 11 септември 2001 г. започна Голямата война. Не би трябвало да си правим илюзии, че събитията в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, Иран и т.н. са отделни битки на военни или специални части срещу някои „диктаторски режими”. Става въпрос за обмислена глобална стратегия, разбита на отделни регионални „елементи”, които в крайна сметка подобно на детското ЛЕГО изграждат предварително зададената конструкция.
Поводите за генерирането на кървав хаос, естествено, са различни. Веднъж става въпрос за нефт и газ, друг път е битка срещу опиума или някои ядрени обекти.
Въпреки че всички са вперили поглед в Иран и чакат в крайна сметка какво ще се случи с държавата на персите и тяхната прословута ядрена програма, тя веднъж е мирна, втори път е подготовка за създаване на атомна бомба. Прословутата американска ПРО официално е насочена срещу ирански и севернокорейски ракети, но на всички им е ясно, че става въпрос за нещо съвсем друго. САЩ се стремят да неутрализират напълно ядрения междуконтинентален потенциал на Русия и Китай.
В същото време нашата съседка Турция прави всичко възможно да стане ядрена сила. На първо време иска да сложи ръка на една малка част от американските ядрени бомби и носители, дислоцирани в Анадола. Нещо повече! Дадена е команда от турския премиер в обозримо бъдеще Турция да разполага с ракети с обсег на действие от 500, 1500 и забележете - 2500 км. Ако Анкара ще разработва толкова далекобойни ракети, то очевидно не става въпрос за регионален геополитически код. Май намирисва на нещо глобално. Не е случайно, че постоянно се издават турски карти, на които България е част от неоосманските мечти на Анкара. Не е случайно, че все по-настойчиво се поставя въпросът за статута на турския език в нашата страна. Аналогични процеси протичат и в Македония, където албанците действат по аналогичен начин, следвайки отработената формула в Косово.
Преди около десет години китайски геополитици предсказаха, че съдбата на света ще се решава след време в Централна Азия. Определено считам, че предстоят събития около Каспийско море. Ще бъдем свидетели на дестабилизирането на Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизия. По този начин ще се направи опит за поставяне под контрол на въглеводородните залежи в региона и слагането под контрол на пътищата, по които се планира изграждането на нефтопроводи и газопроводи.
Вероятно ще се разпадне Пакистан и ще се появи държавата Белуджистан. Редица щрихи от картината в региона подсказват и че предстои раждането на независим Кюрдистан. Всичко това ще се случи под „легендата” за битка с международния тероризъм, международната наркомафия, за борба с разните видове противници на демокрацията и свободата, които днес в Централна Азия изобилстват.
След официалното елиминиране на Осама бин Ладен се наблюдават определени пориви на талибаните да тръгнат на север към цитираните вече републики на бившия Съветски съюз. По този начин Голямата война ще прерасне в световна война, а експертите, ако оживеят след време, ще спорят дали това е Третата или Четвъртата световна война...
Предизвикването на Голямата война в Централна Азия няма как да не засегне Русия и Китай. Все пак в своята последна книга Збигнев Бжежински поставя Русия като основна пречка за реализирането на глобалните планове на Вашингтон. Идеята на Владимир Путин за създаването на Евразийски съюз е огромен проблем в изграждането на Pax Americana по модела на демократите. Демократическата партия има своя собствена визия по въпроса и тя не съвпада с тази на републиканците. Зад Демократическата партия в САЩ стои преди всичко финансовата група на Ротшилд и спекуланта мултимилиардер Сорос. Да не забравяме, че през юни 2006 г. именно Джордж Сорос представи Барак Обама на ръководството на американските демократи.
За да бъдем по-прецизни, би трябвало да отбележим, че през последните месеци зад кадър върви тихо битката между финансовите групи на Ротшилд и Рокфелер. Ако погледнем събитията в света през призмата на цитираната схватка, ще стигнем до изключително любопитни факти и изводи. Като например, че новоизбраният президент на Франция социалистът Франсоа Оланд гравитира около финансовата група на Ротшилд.
следва