Именно така, перифразирайки израза на древноримския политически деец Катон, смятат във Вашингтон и Лондон. Зад приспивните разговори за демокрация и свобода геополитическата борба за хегемония на планетата се разгаря все по-остро. Еднополюсният свят, построен от англосаксонците, трябва да бъде, според тяхното мнение, действително еднополюсен. Опитите на Европа, оглавявана от Германия, да стане самостоятелен равен играч, се пресичат твърдо. Нито една страна от Европа сама не може да хвърли ръкавицата на предизвикателството на САЩ и Великобритания. Евросъюзът като цяло може. Затова той трябва максимално да бъде отслабен и старателно разрушаван.
Преди повече от година в статията „Златната акция” описах съвременното състояние на световната политика. Играчите са само четирима:
- САЩ + Великобритания са днешните хегемони.; (Съмнявате се? Спомнете си само на какъв език пяха практически всички певци на Евровизията. Конкурсът не бе Англовизия и даже не Британопеене, но езикът бе английски.)
- Европа;
- Китай;
- Русия.
Именно така – според степента на силата им, е разпределена и ролята между играчите. Русия днес е най-слабият, но въпреки това – най-важният играч. В ръцете ни е „Златната акция” – контролът над ресурсите, достъпът до които рязко променя положението на първите трима играчи към победна страна. Оттук и непрекъсващият натиск върху Русия, външен и вътрешен. Именно „Златната акция” искат да отнемат от нашата страна задграничните куратори и спонсори на всевъзможните „бялоленточни” маршове и сдружения „за честни избори”.
Но днес думата ни не е за Русия. Иде реч за Евросъюза. За това, че англосаксонците ще нанесат своя първи удар именно по Европа, написах през февруари 2011 г. „Най-добрият път за борба с китайците е „да се поставят на мястото им” другите центрове на сила. Ако се приведат в подчинение Европа и Русия, то с Пекин ще се разговаря по-лесно. Оставайки един на един с англосаксонците, виждайки как „бащицата” се разправя с непокорните, в Пекин ще сметнат за добре да намалят апетитите. Кой от останалите два центъра на сила се явява по-уязвим? Русия или Европа? Въпреки че обективно днес Русия е най-слабият от центровете на сила, най-уязвима е не тя, а Европа. Берлин, Париж, Рим и Брюксел са едва в началото на борбата за собствена независима политика. Стъпки в това направление направиха не много, да понесат сериозни загуби и жертви, не са готови, ментално и цивилизационно са много близки до англосаксонците. Европейците просто трябва да бъдат „върнати назад”, отново да се създаде този единен и монолитен Запад, който противостоеше на целия останал свят преди някакви 10 години.
И този удар на англосаксонците по Европа виждаме днес. Смисълът на текущата игра в Европа е следният: САЩ се стараят да разрушат Евросъюза по пътя на „изваждането” на Гърция. Германия и нейните партньори са готови на всичко, за да съхранят единството.
Немците вложиха в европроекта толкова много, че неговият крах означава маса средства, хвърлени непонятно защо на вятъра. Разговорите за дълговете на Гърция (Италия, Испания, Ирландия) вече поставиха финансовата система на Европа в сложно положение. Необходимо е да се задълбочават трудностите. Да се доубива Евросъюзът, не давайки му шансове за съхранение.
И ето, виждаме, от страна на световни средства за масова информация, принадлежащи на англосаксонците, явни признаци за подготовката на общественото мнение относно краха на Евросъюза.
Вестник „Ведомости”, четвъртък, 24 май 2012 г. Между впрочем, издава се съвместно с „The Wall Street Journal” и „Financial Times”. Т. е. правилен вестник, отразяващ възгледите на „когото трябва”. На първата му страница - статия под заглавие „Мирният изход е малко вероятен”. За развитието на ситуацията в Русия.
„Политическата криза в Русия може да влезе в резонанс с новата вълна на икономическата криза, смятат експерти…”. Четейки по-нататък виждаме познатите фамилии на „експертите” – „юргенси” до „гонтмахери”. Цялото, така да се каже, либерално войнство.
Но техните ужасни прогнози за Русия сега ще пропуснем – те винаги пророкуват крах и колапс. Прочетете статиите им от края на 2008 г. и ги сверете с реалността на последните четири години. Нямаше колапс, нямаше крах. И няма да има. Защото крахът настъпва тогава, когато у властта липсва воля за съпротива, а не тогава, когато така са се наредили „обстоятелствата”. (Съмняващите се отпращам към 1941 г., когато СССР не се разпадна, макар че трудностите бяха несравнимо по-големи в сравнение с 1991 г. Вторият нагледен пример е Китай. Неговата икономика бе много по-слаба от икономиката на СССР. И къде е Китай днес? А какво се случи със СССР?)
За друго иде реч. Политическа криза в Русия всички тези провашингтонски ориентирани специалисти пророкуват на фона на нов кръг от икономическата криза. В Европа.
Прелистваме този брой на вестника по-нататък. Пред нас е друг материал – „Еврогръцкият удар”. В него вече не се обсъждат перспективите на гръцката икономика, а въпросът за срока на излизането на Гърция от Евросъюза. Статията така и започва: „Ако Гърция излезе от еврозоната в четвъртото тримесечие на 2012 г., това ще провокира хаотичен банкрут в европейските страни...”.
По-нататък е поместена чудна таблица за възможните загуби за икономиката на Русия в случай, че Гърция напусне еврозоната. Графите са две: четвърто тримесечие на 2012 г и четвърто тримесечие на 2013 г.
Това е програмиране на общественото мнение на основата на желания от Вашингтон сценарий.
Между другото, въпрос към вас, уважаеми читатели. Как да се доубие Гърция, която буквално потъвайки, се е хванала за спасителния пояс? Като се изпусне въздухът от пояса. И тогава давещият се действително ще потъне.
Четем новините: „Световните цени на зехтина се търкулнаха до десетгодишен минимум: тон от продукта струва 2 900 долара. Експертите предупреждават, че това заплашва с увеличаване на финансовите проблеми на Испания, Италия и Гърция, които и без това се намират в дълбока криза. Аналитиците на пазара отбелязват, че въпреки увеличаващото се търсене на продукта по цял свят, потреблението на зехтин в самия Средиземноморски район забележимо се понижи, тъй като местният пазар е задръстен със стоката, а покупателната способност се стреми към нула”.
Гърция е един от основните производители на зехтин. По вярно е да се каже – зехтинът е важно перо в доходите на Гърция. (А също и за Испания и Италия). Паднали цените на зехтина. Паднали защото, казват ни „аналитиците”, ...у гърците няма пари, за да ядат зехтин.
Вие чували ли сте за ужасяваща бедност в Гърция? За припаднали от глад? За отказ от традицията да се консумира зехтин? Не. Криза има, но тя не е толкова силна, че гърците да престанат да потребяват един от най-любимите си продукти. Между другото, не много скъп. Това е същото, ако руснаците бяха се отказали от солените краставички по време на кризата през 2008 г.
Какво искам да кажа? Че цените на всеки продукт могат да бъдат съборени, разполагайки с голяма маса от пари. И ето виждаме, че в навечерието на решаващия рунд от борбата за Гърция цените на зехтина „изведнъж” рязко спаднаха.
Евросъюзът трябва да бъде разрушен. Еврото трябва да отслабено.
За да остане доларът силен и привлекателен. Още за известно време.
Сега, смятам, пълна яснота настъпи и у тези, които по-рано недоумяваха защо Великобритания, членуваща във всички европейски структури, така и не се отказа от своя фунт...
Превод Стойчо АТАНАСОВ
