От тазгодишния 22 септември българската “независимост” вече би следвало да има нов символ. И това е олющената, порутена, разпадаща се сграда на жп гара „Трапезица”, край Велико Търново, която удивително много прилича на сградата на днешна „суверенна” България. Също така олющена, порутена, разпадаща се...
Този символ се роди от едно от „празничните” включвания на репортерката на БНТ 1, която съзнателно или не, направи най-разтърсващия си репортаж от града на Янтра.
Защото за какво величие на случилото се преди столетие и за какво преклонение пред неговите творци може изобщо да се говори, когато точно сградите, пазещи паметта за станалото, се рушат пред очите ни?По ирония на историята, именно на гара „Трапезица”, на 22 септември 1908 г. спира тренът, превозващ официалните лица – княз Фердинанд Първи и министрите – дошли в старата столица, за да провъзгласят отхвърлянето на васалитета на Княжество България от Османската империя. Княз Фердинанд Първи използва сложната политическа обстановка тогава и обявява независимостта на България, а себе си титулува цар. Това се случва в Иван-Асеновата църква “Св. Четиридесет мъченици”, в подножието на старопрестолния “Царевец” с Манифест към българския народ, подписан лично от него.
Този акт е извършен без съгласието на Великите сили и против волята на Турция. България придобива статута на пълноправна независима държава.
Eфектът от репортажа по националната телевизия бе подсилен и от факта, че насред обраслите с трева плочки на перона на все още действащата гара „Трапезица” като събеседник на журналистката бе изправен не кой да е, а доц. Константин Дочев. За онези, които с пълно право не си спомнят за него, ще припомня, че той бе един от вносителите на решението, с което 38-мото народно събрание провъзгласи преди тринадесет години 22 септември за празник. Ще кажете - какво лошо има в това? Дори, напротив, депутатът е извършил едно „похвално дело”.
Всичко това би било така, ако прокарвайки през парламента решението за официално честване на Деня на независимостта доц. Дочев и компания не бяха сторили един, по моему, непростим грях.
И той е, че водени от чисто партийни цели определиха датата на празника да е 22 септември. Без изобщо да отчетат, че от 1916 г. у нас е в сила новият стил в летоброенето и датата би трябвало да е 5 октомври! Заради разликата от 13 дни за 20 век между Юлианския и Грегорианския календар.
Впрочем, само броени дни преди това сбъркано решение тогавашният шеф на парламента Йордан Соколов оповести приемането на друго идентично решение – 6 септември бе обявен за Ден на Съединението. Отново пренебрегвайки факта, че датата, на която трябва да се чества това събитие е 18-и, а не 6-и септември! Заради разликата от 12 дни за 19 век между новия и стария стил на летоброене.
Разликата в двата стила обаче бе последното, което интересуваше през 1998 г. депутатите от синьото мнозинство, приемащи като на конвейер недомислени решения. Техните глави бяха запълнени изцяло от една мисъл – как с нови празници да затъмнят омразния им 9 септември!
В името на постигането на тази цел грешката в датите бе дребнотемие, което изобщо не ги интересуваше. Главното бе българите да забравят час по-скоро онова, което е станало на Девети, и най-вече след него, и да се вглъбят в събитията от 6 и 22 септември. А другото, както се казва, е от лукаваго!
Какво да се прави? Сбъркани политици, сбъркани празници! Резултатът от всичко това обаче е не само, че в съзнанието на младото поколение споменът за 9-и септември почти изцяло липсва, но и, че отношението на съпричастност към общото ни минало изчезна яко дим от душата на обикновения българин.
А и как да бъде по-различно? Как българинът да възприема България като независима, като независимостта ни е на разположение, от една страна, на “Европейското семейство”, от друга, на Ердоган, а от трета, Уорлик присъства в живота ни непрекъснато, ръководи премиера ни, контролира всичко, бди и да не би да се приближим много до Русия и за капак, прави публичен преглед на състоянието на България, определя и направлява нашето развитие – разбирайте, нашето опропастяване!
Какво друго му остава при това положение на нашенеца, освен да се извини дълбоко на удивителните български възрожденци, които извоюваха независима България, а безхаберни и продажни политици днес я превърнаха във васална изчезваща държавица!
Държавица, чийто председател на парламента - г-жа Цачева - е толкова „грамотен”, че поздрави представителната рота, строена на „Царевец” с убийственото: „Здравейте, гуспож, ъ-ъ-ъ..., гуспода, курсанти!” Ако г-жа Цачева не е в състояние да прави смислени изречения, в което са убедени мнозинството българи, то поне да бе се постарала - заради празника! И за да не се излага, пък да каже пред огледалото поздрава няколко пъти...
E, как след такова отношение към делото на предците му обикновеният българин да повярва на прочетеното от Ц. Ц., но явно написано от някой друг, че: “България трябва да е добре защитен и уютен дом за всички”. Просто няма начин! Ако вземе, че й повярва, пък макар и за миг, това означава да забрави празния хладилник, беднотията и мизерията, страхът и несигурността, и въобще, целия си опропастен живот.
Не, сегашна България не е добре защитен и уютен дом за всички. И това го доказа и фактът, че на тържествата във Велико Търново, където г-жа Цачева се опитваше да буди останките от патриотизма ни, присъстваха около петдесетина граждани.
Още по-трагично бе положението в София, където да се преклонят пред делото на творците на държавната ни независимост, дойдоха едва двадесетина българи. Нужно ли е да коментираме и другия факт, че новината за „честванията” на 22 септември бе съобщавана някъде на четвърта, пета позиция в информационните емисии? Явно, не е случайно!
Когато погледне международното положение на страната ни, българинът просто губи основанията за празнична еуфория и.
В името на собственото си въздигане през последните 22 години българският политически елит и “държавници” разпродадоха независимостта ни на парче – първо на НАТО, после на ЕС, а сега пробутват останките й на Шенген. За тяхна зла воля обаче, онези от Стара Европа са се запънали и не ги щат, понеже знаят, че заедно с тях ще трябва да приемат и неволята ни. А тя въобще не им трябва!
Онова, което остана от държавния ни суверенитет, или по-точно - огризките му, в близко бъдеще е на път да го сръфа глобализацията, както „политически коректно” сега се нарича повсеместното налагане на американската хегемония в света.
