Мине не мине време, и някои позакъснели антикомунисти се сещат за “тоталитарните” имена в българската топонимия. Всичката Мара втасала, че и да пишем нови табелки и да преиздаваме административни карти и всевъзможни справочници, но нейсе – не в това е въпросът.
И така - т. нар. граждански комитет за възстановяване на българските имена на селищата изпратил писмо до новия президент Росен Плевнелиев с искане да възстанови предишните имена на преименуваните от комунистическия режим селища, общини и области.
В писмото си авторите напомнят, че “след извършения през 1944 година с помощта на чужда окупационна армия комунистически преврат, имена на български селища, просъществували векове, са били заменени с имената на незначителни личности или дори на доказани престъпници терористи и осъдени за престъпления, както и с имена на пропагандни категории и събития, имена от топонимията на СССР и т. н.”
Само че преди да се говори и пише, трябва малко и да се помисли. Хайде да речем, има село, наречено Байкал... Но как да кръстим Благоевград? Пак ГорнаДжумая? Или Първомай да стане Хаджиелес, Септември – Саранбей и т.н. А Димитровград и Велинград, колкото и да им е неприятно на господата от въпросния комитет, са дело на тъй мразения от тях социализъм. Впрочем името Септмври може да бъде свързвано с 9-ото, 6-ото и 22-рото число от месеца. Както се казва, въпрос на първосигнална реакция.
В същото време господата от комитета не обелват ни дума за чисто турските названия на нашите областни градове Кърджали или Пазарджик. И това е така, защото става въпрос за идеология, а не за принципи. Пък и съгласно закона, имената на селищата се смянят само ако жителите им го пожелаят. Чрез референдум.
Кърджалийци още през 1990 г. решиха града да се прекръсти на Калояновград, но жмж остана глух за молбата им...
