• Томислав Николич е новият президент на Р Сърбия
Когато през 2011 г. прозападният сръбски президент с прозвището „Албанеца” (заради позицията му по Косово) предаде на Хагския трибунал националния герой ген. Ратко Младич, в. „Нова Зора” предрече неговото падане, включително, пепел ни на езика, и негов възможен летален край. Подобно на друг сръбски „западник” Зоран Джинджич. И ето че третото номиниране за президентски избори на Томислав Николич показа, че съседите имат памет и не прощават на предателите на своя народ. Сега е ред на умерения националист и неговата Сръбска прогресивна партия (СПП) да покажат, че също имат памет за всичко, което САЩ, НАТО и ЕС причиниха на техните сънародници.
Политическата биография на новия сръбски президент Томислав Николич (роден е през 1952 г.) е следната. Той влиза в политиката през 1991 г., като основава заедно с Воислав Шешел Сръбска радикална партия (СРП). Като заместник-председател на СРП от 1992 г., Николич е избиран неизменно за депутат. През 1998 г. става вицепремиер на Сърбия и по-късно - на федерацията Сърбия - Черна гора. По време на войната за Косово през 1999 г. е заместник-премиер в правителството на Слободан Милошевич. След войната от 1999 г., на изборите през 2000 г., Милошевич е свален, а през 2003 г. започва процесът срещу Шешел, обвинен във военни престъпления. Шешел е евроскептик и конфликтът между него и Николич води до изключването му от СРП. Съвсем по балкански, Томислав Николич, разделяйки се с радикалните националисти, основава нова Сръбска прогресивна партия (СПП). Ролята на лидера си казва думата. Рейтингът на СПП в коалиция с партия „Нова Сърбия” бързо достига 40 %, докато този на СРП в отсъствието на Шешел пада до 7 %.
Тома „Гробаря”, както шеговито наричат Николич*, губи два пъти президентските избори срещу Борис „Албанеца” - в 2004 и 2008 г. Той обаче не се предава и заема една еклектична и по-приемлива за сърбите позиция. От една страна, декларира, че „Сърбия няма да се отклони от пътя към ЕС и защитата на Косово”, а от друга, заявява: „По скоро ще видим Сърбия като руска провинция, отколкото като членка на ЕС. Ако признаването на Косово е условие за членството в ЕС, то Сърбия няма да се присъедини към съюза.”
Томислав Николич говори руски и е явен русофил. От друга страна, Шешел го хули като „марионетка на Запада”, а Брюксел не го долюбва заради съвместната му работа с Милошевич. Николич има силен план за промяна на вътрешната политика, намаляване на безработицата, достигаща 24 %, и борбата с корупцията и престъпността.
Накратко този план може да се изрази като „умерен национализъм и по-малко либерализъм”. Очевидно ще разчита на свободната търговия със селскостопански продукти за Русия, както и на мащабни руски инвестиции в основни индустрии. Членството в ЕС само би попречило на това. Самочувствието му идва от дружбата на СПП и “Единная Россия”. Неслучайно първата визита на Николич беше на 25 май, на конгреса на управляващата партия на Русия. Хвалбите на нашия външен министър Николай Младенов, че от няколко дни ПРО на САЩ покрива небето на България могат бързо да увиснат във въздуха, ако президентите Николич и Путин се договорят за разполагане на руски ракети освен в Калининград, и на сръбска територия. Сърбите по всички изглежда са готови за този ход.
Неочакваният избор на Томислав Николич за президент на Сърбия показва на дело колко по-прагматични са нашите западни съседи. Умело използвайки дълговата криза в Европа и отдалечаващото се членство на Сърбия в Евросъюза, те залагат на руския пазар и руските инвестиции, без да омаловажават връзките с Китай, Индия, Германия и САЩ. В същото време България, страната с най-плодородната за производство на зеленчуци и плодове земя, ще се задоволява с износ на пилета и мед за неголемия катарски пазар, а премиерът Борисов бленува за диверсификация на газовите доставки чрез танкери с втечнен природен газ, за които обаче няма готов терминал. Ето как злокачествената русофобия на управляващите ще продължава да бърка дълбоко в джоба на българите.
Започва интересен президентски мандат в Сърбия. Мандат, който ще ни покаже могат ли русофили да повдигнат жизнения стандарт на народа си, без да разчитат на европейски фондове и без да правят грозни компромиси.
Той ще бъде интересен и заради отношенията между Сърбия и България. Безусловно борбата на двете правителства срещу трансграничната организирана престъпност трябва да бъде обща. Но дали ще се стигне до взаимно доверие между новоизбраните президенти Росен Плевнелиев и Томислав Николич, засега е неизвестно. В България просперират тези, които са глашатаи на НАТО, а в Сърбия това предизвиква характерни сръбски отзиви относно майката на такива политици.
В този смисъл новият сръбски президент едва ли ще е забравил кой даде коридор на самолетите на НАТО да бомбардират Ниш и Сурдулица през Великдена на 1999 г. Българският президент Росен Плевнелиев е еманация на политиката, която се роди от подкрепата на Бойко, за да получиш Костов. И при Костов, и при Бойко, България губи.
