Преди България да бъде разтърсена от земен трус, изборен трус разлюля на 20 май т. г. съседна Сърбия. Победата на балотажа за президент на изявения националист Томислав Николич, лидер на Сръбската прогресивна партия (СПП), смрази противниците му и въодушеви поддръжниците му. Защото не само бе отвоюван от кандидата на коалицията “Избор за по-добър живот” Борис Тадич поста държавен глава, но и коалицията “Да задвижим Сърбия” - Томислав Николич спечели най-много места в парламента - 73 от 250.
Моторът на тази победа - СПС - е основана през 2008 г., когато Николич, тогава лидер на Сръбската радикална партия (СРП) се отдели от нея, заедно с умереното крило, и основа нова организация. Той целеше да заеме до голяма степен свободния умерено патриотичен сектор. През следващите години партията се превърна в основна опозиционна сила и това бе доказано на парламентарните избори на 6 май т. г.
Програмата на СПП е съставена от 10 основни принципа. Водещите сред тях са защита на териториалната цялост на Сърбия, помощ на сръбския народ зад пределите на Сърбия, особено на територията на екс-Югославия, и борба за формиране на стабилно състояние, при което върховенството на закона и спазването на конституцията са в основата на държавното управление. Тези принципи са следвани от съблюдаване на конституцията, международните договори и съхраняване правата на националните малцинства, повишаване ролята на Сърбия в света, като мост между Запада и Изтока, и военен неутралитет, ограничен до логистични действия при конфликт между Русия и НАТО. Немаловажни са още и борба с престъпността и корупцията, икономически разцвет, посредством борба с безработицата, социална справедливост и равноправно регионално развитие и децентрализация на управлението в Сърбия.
Преди балотажа Николич бе подкрепен под условие от Демократическата партия на Сърбия (ДПС) на Воислав Кощуница. Зам.-председателят на ДПС Слободан Самарджич каза, че подкрепата ще зависи от разговорите във връзка с евентуално общо правителство със СПП. Подкрепа за Николич изрази също и партията на Велимир Илич “Нова Сърбия”, която призова гражданите да гласуват за него, “за да може Сърбия да получи перспектива за извършване на крайно необходимите промени”.
От своя страна, Тадич имаше подкрепата освен на собствената му Демократическа партия (ДП), и на още 6 партии. ДП е центристка, социал-либерална и социалдемократическа партия. Членовете й към месец август 2008 г. са 163 045 души. Партията, която е основана на 16 февруари 1919 г. в Сараево, е наследник на Демократическата партия в Кралство Югославия. Неин пръв председател е Любомир Давидович, а след смъртта му през 1940 г. председател става Милан Грол. С образуването на СФРЮ в края на Втората световна война ДП бива забранена, възстановява се на 11 декември 1989 г. Тадич става председател на Демократическата партия през февруари 2004, една година след убийството на екс- председателя на партията Зоран Джинджич.
На балотажа Тадич бе подкрепен от Социалистическата партия на Сърбия (СПС) на досегашния първи вицепремиер Ивица Дачич, от “Единна Сърбия” на Драган Маркович Палма, от Либерално-демократическата партия на Чедомир Йованович, от Сръбското движение за обновление на Вук Драшкович, от Съюза на унгарците във Войводина на Ищван Пастор и от Обединени региони на Сърбия на Младжан Динкич. Междувременно, въпреки поражението си, Тадич прие на 21 май предложението на ръководството на партията му да бъде издигнат за премиер.
Три са възможните варианти за формиране на правителство на Сърбия. Първият вариант е кабинетът да бъде създаден отново от демократи и социалисти. След парламентарните избори коалицията “Избор за по-добър живот - Борис Тадич” и коалицията “Ивица Дачич-Социалистическа партия на Сърбия – Партия на обединените пенсионери на Сърбия - Единна Сърбия” се споразумяха да продължат съвместната си дейност. По думите на Ивица Дачич обаче разговорите след 20 май с Демократическата партия ще бъдат продължени, но засега няма конкретен договор.
Социалистическата партия на Сърбия е основана през 1990 г. със сливането на сръбските подразделения на Съюза на комунистите в Югославия и Социалистическия съюз на трудовия народ на Югославия. Оглавявана от Слободан Милошевич, партията е управляваща до 2000 г., включително по време на югославските войни, като заема ляво патриотични позиции. След 2000 г. СПС заема “по-умерени” позиции. След изборите от 2008 г. партията става част от доминираното от Демократическата партия правителство на Мирко Цветкович. Според конституцията премиерът на Сърбия е представител на партията, която може да сформира парламентарно мнозинство. Това поставя социалистите в силна стратегическа позиция с техните 45 места.
В същото време изборната победа на Николич увеличи вариантите за създаване на управляваща коалиция, като в момента не се изключват и възможностите за разпадане на съюза между ДП и СПС, който бе сключен след 6 май. Това открива втора възможност - Сръбската прогресивна партия да направи управленска коалиция със социалистите. Сръбската прогресивна партия няма лесно да се откаже от възможността да формира управляваща коалиция, след като лидерът й Томислав Николич успя да спечели президентските избори. Партията ще започне официални преговори за формиране на правителство, след като Николич встъпи в длъжност.
Досега Сръбската прогресивна партия е водила неофициални разговори. В тази връзка е имало и среща между лидерите Николич и Дачич. Неназовани източници от Сръбската социалистическа партия са заявили, че не са се отказали от първоначалния договор с Демократическата партия, но всички са наясно с новите събития и изборната загуба на Тадич. Според тях не е изключено Тадич да се раздели и с предизборните си коалиционни партньори, тъй като коалицията се е основавала на сигурна победа на Тадич. Сега всички били наясно с новата политическа реалност в Сърбия.
Третата възможна опция е правителството да бъде сформирано от Демократическата партия и Сръбската прогресивна партия. Онова, което е сигурно за момента, е, че новият президент ще даде мандат първо на своята партия, която има най-много депутати в парламента. Но дори ако демократите и социалистите успеят да формират правителство, съжителството с Николич като президент най-вероятно ще забави приключването на преговорите за интеграция в ЕС.
Независимо от това какво ще е по-нататъшното развитие на политическите процеси в бушуващия от страсти Белград, с победата си на президентските избори Томислав Николич вече постигна първия си голям успех – върна честта на сърбите! И това никой не може да му го отнеме...
