• за социализма на 21 век
Изборите във Франция завършиха. Резултатът е известен - победи социалистът Франсоа Оланд. Поздравихме го в миналия брой на вестника. Но днес предлагаме материал най-вече заради неговия автор – известния кинорежисьор Робер Гедиджиян, чийто филм “Снеговете на Килиманджаро”* бе оценен високо. Предлагаме текста, не само защото ни е идейно по-близък, но и защото излъчва дълбока емоция, което рядко се случва на политическа публикация...
През 2008 г., когато се създава френската левица (“Ляв фронт”), Робер Гедиджиян се присъединява към нея, дотогава е член на френската компартия. Сред мненията на защитници и опоненти на кандидатите за президент на Франция (десет номинирани), чиито програми отрази в. “Льо Монд”, бе и друг голям артист, композитор и изпълнител – Жорж Мустаки, привърженик на антикапиталистическата партия.
Ако се спираме на г-н Гедиджиян, то е поради разбирането му за бъдещия социализъм, такъв, какъвто си го представяха и вярваха в него цели две поколения французи, разбиране, което е и наше, и същевременно разбиране на “Ляв фронт”. Въображаем свят, биха казали някои, но свят привлекателен, за който винаги са се намирали сърца, готови да изгорят.
****
Защо ще гласувам за Жан-Люк Меленшон, кандидата на “Ляв фронт?, започва Гедиджиян. Най-вече заради програмата му. Не заради външния му вид, нито за ораторския талант или за тънкото му чувство за хумор; не и заради поведението му в личния живот. А за програмата на “Ляв фронт”, който той представлява.
Видният кинодеец подчертава, че това е единствената програма, която скъсва с общественото устройство, изпадащо в системни кризи, в една от които французите се “удавили”. Това е единствената програма, която позволява нормализиране на банковия сектор, засилване значението и ролята на “правото на работа” при спазване на демократични норми в предприятията. Програма, в която “максималната заплата” би се дефинирала от позициите на нов тип Европейски съюз, програма благоприятстваща социалните услуги. Затова тя е озаглавена “Човешкото – преди всичко”.
“Ляв фронт”, казва Гедиджиян, стои на ниво, каквото трябва винаги да заема – нивото на възможната за осъществяване мечта.
Под съвместните удари на банкови кредити и на телевизиите народните маси, носители на качеството “осъзнаване като такива”, народът “за себе си”, бе доведен до състояние на размиване. Днес, благодарение на тази мечта, формулирана от “Ляв фронт”, народът отново се появи. Той се възправи на крака, възвърна гласа си, своята реч. И своето достойнство. Виждаме го отново на улицата, на публични места, където слуша без посредник, без радио и телевизия предложенията на Ж.Л. Меленшон. Виждаме този народ да манифестира, рамо до рамо, човек до човека.
Тази е мечтата, която се въздига нагоре, възвисява и нас самите. Това е социализмът на 21 век, чиято същност и морал познаваме, но който се нуждае от изобретяване и прилагане с участието на всички, дружно, на нови, непознати досега форми.
Още от Жан Жорес знаем, че истинската диалектика съвместява вникването и проумяването на действителността с пътя към идеала. Знаем, че ако разкъсаме тези две страни на политическото доверие, рискуваме да видим един разпадащ се свят. Ние предпочитаме сътрудничеството пред конкуренцията, братството пред оценяването, солидарността пред чисто материалния резултат, и освен това ние смятаме, че нашите ценности са по-продуктивни от вашите (т.е. програмите на други партии, бел. пр.), тъй като успехът може да се мери само чрез социалния напредък, той е колективно дело. Човек трябва да се срамува от презадоволеността си, когато се намира сред мизерстващи.
“Реализмът” на другите се състои просто в задържане на нещата такива, каквито са си, в това да ни бъде внушавано да приемем този ред за природно наложен. Но това е реализъм на консерватизма и той не служи за друго, освен да продължава нечие господство, без да го поделя с другиго.
Няма повече да ви слушаме, защото винаги сте ни лъгали, никога нищо не предвидихте, тъй като никога не ни накарахте да мечтаем.
Ние вече се преоткрихме и ще направим така, щото повече да не се “изгубваме” един за друг – вече сме намерили решението. И ако не вземем властта този път, всъщност вече сме я усетили в ръцете си - завършва Гедиджиян.
****
На фона на пълната мизерия и драстично социално разслоение сред българския народ, изказването на един артист по професия и призвание изглежда някак безмислено и самотно в България. Но то очертава принципите на социализма на 21 век, както ги вижда “Ляв фронт” на Франция, както очакват бъдещето милиони обикновени хора. Но нашата задача в “Нова Зора” е те да не останат само мечти.
Превод със съкращения от “Льо Монд”, 20.04.2012 г., стр. 21
* Филмът “Снеговете на Килиманджаро” получи наградата LUX на Европейския парламент за 2011 г. По традиция наградата се връчва официално от председателя на Европейския парламент, в случая Йежи Бузек. На 8 март 2012 в Дома на киното бе софийската премиера на “Снеговете на Килиманджаро” в рамките на София филм фест. За представянето специално бе поканена една от най-успешните френски актриси днес Ариан Аскарид. Наградата LUX е основана от Европейския парламент през 2007 г.
