На 16 май председателят на Държавния съвет (Върховния административен съд) на Гърция Панайотис Пикраменос бе назначен за министър-председател на служебното правителство, което трябва да управлява до 17 юни, деня на предсрочните парламентарни избори. Девет дни продължиха преговорите за сформиране на коалиционно правителство (след редовните избори на 6 май), но не доведоха до изясняване на ситуацията. Сега вече, в рамките на десетина дни, Гърция трябва да получи 18 милиарда евро от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) - за рекапитализация на гръцките банки, това съобщава гръцкият сайт Ин нюз.
Сумата ще бъде предоставена на четирите най-големи гръцки банки - Националната банка на Гърция, Алфа банк, Юробанк и Пиреос банк, за решаване на проблемите с ликвидността. Според предварителни прогнози на МВФ общите капиталови нужди на гръцките банки, за да покрият щетите от преструктурирането на гръцкия дълг, се изчисляват на 50 млрд. евро. Ситуацията в Атина изглежда тревожна, но може би така ни изглежда само на нас, българите. Тревожна, защото гърците не се поддадоха на натиска на международните финансови институции (и на сънародниците им олигарси) и рискуваха да останат изправени и да отстояват социалните и икономическите си искания, а не с чупка в кръста да молят за милост лихварите на Европа (или от близкия арабски свят).
Междувременно обаче кредиторите отново заплашват страната с излизане от еврозоната, ако не си „напише домашното” в близко време. А „домашното” е нови съкращения на разходите с 5,5 %, т.е. 11 млрд. евро. Дали Гърция ще излезе от еврозоната наистина, и ако да, гърците ще се уплашат ли? Въпрос, който ще получи поне част от отговора си скоро.
Всъщност идеолозите на крайните рестрикции, и най-вече германският канцлер Ангела Меркел, нямат кой знае какво пространство за политически маневри – или гърците и занапред ще намаляват разходите в замяна на получаване на кредити, или ще им спрат „изкуственото дишане”.
На изборите от 6 май 70 % от избирателите гласуваха решително за партии, които отхвърлят схемата „кредит - срещу съкращения”, така че място за маневри едва ли ще има... По оценки на „Сити груп” вероятността за излизане на Гърция от еврозоната е цели 75 %.
Но Гърция има и свой мотив за напускане на еврозоната – еврото излиза доста скъпо на страната, а невъзможността за контрол върху монетарната политика не дава шансове за спасение чрез инфлация, което би възстановило донякъде конкурентоспособността на не съвсем модерната гръцка промишленост. Заради еврото и днешната политика на ЕС Гърция пък е обречена да си остане туристическо-аграрна периферия без надежди за икономическа сила и богатство като на една Германия например. Връщането на драхмата е нещо още по-лошо според анализатори. Френската банка „БНП Париба” оценява моментния спад при преход към драхмата на 20 %, по-нататък ежегодната инфлация ще е около 40-50 %, а в същото време дългът в евро ще надхвърли 200 % от БВП заради ниския курс на драхмата. На практика това значи, че Гърция неизбежно ще трябва да обяви банкрут по външния дълг и ще се лиши от инструмента на заемите с цел финансиране на растежа. От икономиката ще изчезнат кредитите, понеже банките ще се сринат заради „абордажа” на вложителите и бизнесът в страната няма да има откъде да финансира своите операции. Инфлацията ще изяде преведените в евро спестявания, а падането на курса на драхмата ще направи стоките много скъпи, дори и тези от първа необходимост. „Заплатите ще са по-ниски от сегашните, и не само в абсолютни стойности... Заради драхмата инфлацията ще е безконтролна. Другият проблем е, че ние ще плащаме в драхми за внасяната продукция – от нефта та до лекарствата”, твърди научният сътрудник от експертния фонд ELIAMEP Димитрис Сотиропулос. Прословутото възстановяване на конкурентоспособността ще бъде ограничено от инфлацията и дори гръцкият туризъм – единственият печеливш от прехода към драхма – няма да може да храни страната, предполага Сотиропулос. Що се отнася до износа, който щял да е по-конкурентоспособен за сметка на евтината местна валута, Сотиропулос си остава скептик. „Гърция не произвежда нищо за износ. Дори гръцките маслини и зехтинът се предават на италиански производители за последваща обработка”.
Така че излизането от еврозоната ще постави Гърция на ръба на икономическа и социална катастрофа. Дали обаче гърците се страхуват? Изглежда, че не.
Името на Манолис Глезос, днес почти на 90 години, е познато не само на хората от бившия социалистически лагер. Това е същият този Манолис, който заедно с приятеля си Апостолос Сантас смъква от Акропола нацисткия щандарт през 1941 г. Имената и на двамата станаха безсмъртни.
Глезос не възнамерява да напуска политиката. На изборите от 6 май той оглави листата на ляво радикалния блок СИРИЗА*, който неочаквано зае второ място.
„Сега треперят онези, които направиха Гърция просекинята на ЕС, научиха я на лесни пари, на заеми, на корупция и братовчедство. Те се страхуват от народа и се опитват да спрат пътя му към властта, но няма да успеят... Не можеш да обърнеш реката!” – заяви Глезос пред журналисти.
Неговата партия не е против членство в ЕС и в еврозоната, но е против новите мерки за икономии. СИРИЗА настоява пенсиите да се възстановят до нивото отпреди кризата и дори да се повишат, банките – да се национализират, разходите за здравеопазване да бъдат по-високи, въпреки че и доскоро си оставаха сред най-високите на глава от населението в света.
Идеите на Манолис Глезос как да се намерят пари, са прости – облагане чрез „принудителен заем” на всички, които получават повече от 20 хиляди евро на година и паралелно - да се изискат от Германия 1,5 трилиона заради насилствения заем и разоряването от времето на войната. Знае се, че в Гърция съвсем не бизнесът, а служещите и пенсионерите поемат огромните тежести по дълга. Но как би могло да се съчетае приемането на кредит от Германия с искането за допълнителни стотици милиарди компенсация за щетите? Някои може да възприемат идеите на Глезос за екстравагантност – но сега той озвучава мнението на втората политическа сила в Гърция!
Комунистите на свой ред предлагат незабавно излизане от ЕС, НАТО, еврозоната, което ще позволи да се повиши жизненият стандарт на народа... Създадена само преди три месеца, партия „Независими гърци” планира да емитира облигации за още неоткритите залежи на нефт и газ по бреговете на Гърция. Неофашистите от „Златна зора” пък предлагат да се минира границата, понеже всички беди идват от емигрантите. Знамето на „Златна зора”, казват, твърде много напомня държавния флаг на нацистка Германия. Но дали можем да вярваме в митовете за фашистката идеология на „Златна зора”, или така е прекалено удобно на либерално настроените медии и анализатори, е въпрос не съвсем лесен. Впрочем, в съботния брой на софийския в. „Труд” (12 май т.г.) под снимката за демонстрациите в Гърция името на „Златна зора” бе изписано като „неофашистите от “Нова зора”!!! Оживели сме им на сърцето на колегите от България, явно...
И така, споменатите партии въпреки всичко, не изразяват крайните позиции в гръцкото общество, а чисто и просто новия мейнстрийм, защото получиха почти половината от гласовете в парламента.
Само две партии поддържат идеята за „реформи срещу кредити” - това са двете партии на бившия истаблишмент – десноцентристи и левоцентристи, които претърпяха неуспех и вместо 80 % от гласовете получиха само 30 %. Благодарение на пропорционалната система - с „награда” (т.е. бонус) от 50 мандата за първата по гласове партия, - привържениците на европейските мерки взеха само два гласа по-малко от формалното мнозинство. Но центристите са толкова деморализирани, че не могат да водят страната по-нататък и се надяват на неколцината напуснали други партии за формиране на мнозинство.
Излиза, че най-вероятното, което можем да очакваме, са нови избори и смяна на политическия елит. Категорична и съвсем противоположна на досегашното статукво. Твърде вероятно е да победи ляво радикалната СИРИЗА, а лидерът на левите радикали Алексис Ципрас е непоколебим в убедеността си, че Европа блъфира и няма да посмее да изгони Гърция от еврозоната. Пък и няма да може, а после Гърция спокойно би могла да скъса споразуменията с ЕС...
Ципрас може би изобщо не греши. Ако Гърция обяви банкрут и откаже да напусне еврозоната, ще са необходими сериозни действия от страна на ЕС, за да я принуди да излезе. Но какъв ще бъде сигналът за пазарите и за другите „кандидати за излитане” от еврозоната?!
Настроенията на гръцките избиратели показват, че те не възнамеряват да търпят и занапред сегашното положение. И европейците ще трябва да решат дали са готови да задържат Гърция на всяка цена, или ще й „затворят кранчето”, което на свой ред може да повлече непредсказуеми последици за цяла Европа.
Предстои да видим. И да се поучим. Специално ние, българите. Защото за нашите управляващи са непосилни размишления, по-дълбоки от собствения им джоб, или по-далечни от Южния парк и голямата бяла сграда в него...
* СИРИЗА - Sinaspizmos Rizopastikis Aristeras, акроним СИРИЗА; коалиция на радикалната левица, образувана от няколко леви партии в Гърция, като най-голяма в коалицията е Синаспизмос - Коалиция на левите и екологичните движения, втора по величина е Комунистическата организация на Гърция
