Посещението на Руския патриарх Кирил в България бе обсъждано в електронните форуми надълго и нашироко. Дежурните русофоби и антикомунисти разсъждаваха дълбокомъдренно върху имперската политика на Москва. “Специалистите” по църковни интриги изчисляваха как точно Пловдивският митрополит Николай ще стане патриарх с руска помощ. (Сякаш си нямаме жив.). А любителите на скандали не пропуснаха да “коментират” вилата в Швейцария и часовниците му.
Всички тези нищи духом словоблудци обаче пропуснаха двете истински важни неща, които се случиха в края на април. Съгласно каноните на православния свят, въпросните визити следват строго установен ред – по йерархично старшинство на патриаршиите и автокефалните архиепископии. В този ред Българската патриаршия се намира доста назад в списъка - след Грузинската, Сръбската и Румънската. Но Негово светейшество Кирил предпочете първо да уважи БПЦ и Българския патриарх Максим. Което предизвика доста негативни реакции в съответните църкви.
Досетиха се обаче, че е по-добре да си траят. Вярно е, че до 1945 г. църквата е в схизма и едва след отменянето й стана възстановяването на нейния патриаршески статут - през 1953 г. Само че за пръв път българската църква е въздигната в патриаршеско достойнство още при Симеон Велики през 918 г. Така че както и да се смята и брои, Българската патриаршия е най-старата поместна такава - преди Грузинската (1010 г.) Сръбската (1246 г.), и Румънската (1925 г.). Така с “предреждането” на въпросите църкви патриархът на Москва и цяла Русия просто възстанови историческата истина за мястото на нашата патриаршия като най-стара поместна такава в православния свят.
Но още по-важно нещо - вече за самочувствието ни като нация - се съдържаше в неговите слова, произнесени на българска земя. Дълги години официалната наука в бившия СССР всячески завоалираше и премълчаваше и делото на Светите братя Кирил и Методий, и на Българската църква за християнизацията на Русия. Стигна се дори дотам да се развиват теории, че едва ли не солунските братя заимствали азбуката от някакви си “рушки” - т.е. руски букви, по време на мисията си в Херсон. Явно, изкривеното имперско чувство не можеше да се примири, че малка България е дала на великата и света Русия азбуката и християнската цивилизация.
В този смисъл патриарх Кирил се показа наистина като велик духовен водач. Защото във всяко свое слово през тези три дни на българска земя той изрично подчертаваше и великото историческо дело на Кирил и Методий, и ролята на българската църква, писменост и култура за утвърждаването на православието в Русия.
Благодарим ти, владико, и на многая лета!